24 Февруари, 2014
Нютон – велик учен или апокалиптичен мислител
Един от най-влиятелните учени, живял някога, Исак Нютон завинаги променя представите на хората за Вселената
с откритието на гравитацията и основните закони на класическата и небесна механика.
Известният френски математик Лагранж остроумно определя бащата на класическата механика
като „най-щастлив от всички световни гении, понеже системата на света може да се установи само един път“.
През 1671 година Нютон представя пред краля и членовете на Кралското дружество
(Английската академия на науките) свое изобретение – първият огледален телескоп,
който предизвиква истинска сензация. В знак на признание за забележителното изобретение
29 годишният Исак Нютон е приет в Лондонското Кралско дружество.
Разбирането на цветовете също е дело на гениалния физик. Докато усъвършенствал своя телескоп, гениалният учен открива,
че светлината е източник на цветовете и дефинира седемцветния светлинен спектър. Така Нютон
създава нова теория за светлината и цветовете.
Годината е 1687 , големият труд Математически начала на натурофилософията (Philosophia Naturalis
Principia Mathematica) на Нютон е публикуван – геният разкрива пред света основните понятия и
трите основни закона на науката механика, която с право носи името „нютонова механика“.
Дали ябълка е била причината Исак Нютон да открие гравитацията, както самия той разказвал,
според книгата на Уилям Стъкли – „Спомени за сър Исак Нютон“?
Вероятно с тази история Нютон е искал да подчертае , че ежедневни неща са го вдъхновили
за разкриване на големите тайни на науката. Очевидино е, че огромният научен резултат на
гениалния физик възниква на базата на систематизиране, допълване и обобщаване на разработките
на множество учени, работили в тази област до този момент, но Лагранж е прав – един е този,
който успява да обясни системата на света.
Огромен е приносът на Нютон и в математиката – той „видимо придвижва напред всеки клон на математиката,
изучаван по това време“. Математическите разработки на гениалния учен създават нов дял от висшата математика
– математическия анализ. През 1665 година, на 23 години, Исак Нютон доказва обобщената биномна теорема,
наречена по-късно нютонов бином.
За своя огромен принос в развитието на математиката, оптиката, астрономията и механиката,
напълно заслужено сър Исак Нютон е „смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен живял някога“.
Личността на сър Исак Нютон обаче се оказва много по-сложна и различна от очаквания образ на гениален учен,
променил представите на хората за света със своите забележителни открития.
Известно е, че науката не е била единствена страст на сър Исак Нютон. Голяма част от времето си той е отдавал
на окултизма, алхимията и тайните ереси. Ако неговите съвременници – колеги и студенти са знаели,
това би нанесло непоправим удар върху огромния му авторитет. Нещо повече – ако църковните власти по онова време
са знаели за тези негови увлечения, създателят на теорията за всемирното привличане и диференциалното смятане
неизбежно би попаднал в затвора, или още по-лошо – на кладата.
Съществува история, според която Нютон е заемал поста на велик магистър в тайния орден на Сион,
последователи на идеята за съществуването на потомци на Исус и пазители на свещения Граал.
Популярният бестселър на Дан Браун – „Шифърът на Леонардо“ представя тази идея, чрез средствата
на този литературен жанр. Дори част от загадките, които литературният герой – Робърт Лангдън решава
са свързани с разкритието, че сър Исак Нютон е един от великите магистри на ордена.
Дори за намиране на поредната следа в сюжетната линия на романа, Лангдън посещава гроба на Нютон
в Уестминстърското абатство в Лондон. Повечето сериозни източници на информация твърдят, че няма
доказателства за съществуването на такъв религиозен орден през 11 век.
Действително, такова общество е основано, но много по-късно – през 1956 година във Франция от Пиер Плантар.
Именно Плантар твърди, че неговата организация е продължение на ордена на Сион,
създаден по време на първия кръстоносен поход. Според Плантар велики магистри на ордена са били
едни от най-светлите умове на човечеството – Леонардо да Винчи, Исак Нютон, Виктор Юго…
Дали има обективна истина в увлекателната история на Дан Браун, превърнала книгата му в бестселър
и по-късно определила големия интерес към филма с Том Ханкс в ролята на уважавания учен
по религиозна символика в Харвардския университет – Робърт Лангдън? Вероятно – не…
И все пак безспорно е, че Нютон е бил изключително религиозен, но с разбирания, твърде различни
от християнските догми и канони. Нютон вярвал, че абсолютното пространство е място за пребиваване
на вездесъщия Бог, форма на съществуване на вселенския дух. Той предполагал, че абсолютното време
е безкрайна продължителност на божественото присъствие. По този начин за него не съществувало
различие между науката и религията , между науката и окултизма. Години наред Нютон се е занимавал
тайно и с алхимия, в преследване на идеята за съществуването на световен етер.
В плен на своите увлечения към окултното, големият учен дори предсказва края на света
– според Нютон Апокалипсисът няма да настъпи преди 2060 година.
Интересно е , че Нютон открива гравитацията и доказва основните закони на класическата механика, но се въздържа
от уточняване причината за гравитацията:„Причината на тези свойства на силата на привличане досега
не можах да изведа от явления; хипотези аз не измислям (hypotheses non figo).“
Нютон смята, че светлината е съставена от съвсем малки частици, а обикновената материя – от по-големи.
Той предполага, че по алхимически път телата и светлината могат да бъдат преобразувани едно в друго и
че телата дължат активността си на частиците светлина, влизащи в състава им.
Според някои тълкувания, това е първото формулиране на идеята за взаимозаменяемост на маса и енергия,
разработена от гениалния физик – Алберт Айнщан в неговата знаменита теория на относителността ,
220 години по-късно .
Гениален учен и апокалиптичен мислител, силна и противоречива личност, сър Исак Нютон е човекът,
който дарява на хората своите велики открития в областта на механиката, оптиката и математиката.
Нека мислено се поклоним пред паметника над гроба му в Уестминстърското абатство в Лондон,
където са изсечени думите: „Нека смъртните се радват, че е съществувало такова украшение на човешкия род“.
