„Отрова за мишки“ е нов български игрален филм, който разказва за историята на четирима приятели, мои филмови набори, като в TILT или в „Бунтът на L.“ попаднали в ТВУ (Трудово възпитателно училище) малко преди 10-ти ноември, влязли в занаята на кражбите и излязли след това.
В дома на киното преживях нещо, което отдавна не ми се беше случвало. Салонът беше ПРЕТЪПКАН. Още щом се появих на касата и си показах акредитацията за SIFF, реакцията на госпожата зад щанда беше:
– Отивайте, ако си намерите място.
Отидох и мястото ми беше прав и притиснат до вратата, защото всеки сантиметър пространство беше зает от зрители. Ухааа. Какъв интерес.
Предполагам че се дължеше отчасти и на комбинираната прожекция. Заедно с „Отровата..“ (тоест, преди него) вървеше друг нов, късометражен български филм – „Чест“ и като сложите вътре двата екипа, приятели, роднини, гаджета, фенове, медии, любопитковци… събират се хора. „Чест“ е достатъчно интересен, тъй че заслужава и отделен текст.
заслужени аплодисменти за екипа
Използвах разместването на публиката след края на първия филм, та успях някак си да се курдисам на пътеката отляво най-отпред.
снимка
Историята се дели ясно на две отчетливи части – до 10-ти и след 10-ти.
Нямам големи забележки към действието до 10-ти. И героите, и порядките и обстановката са достатъчно реалистични, включително и събирането на стотинки за видео-прожекции ;).
Училището, където се развива действието, ми напомни сградата във „Военна рампа“, където съм ходил при част от бежанците в София.
Мизерията, комбинирана с кокошкарси „далаверки“, проявите на хем на най-доброто, хем на най-лошото у човека, на различни стратегии на оцеляване и позиции, достатъчно правдиво, макар и неособено подробно описват епохата.
Друга работа е сюжетът след 10-ти.
Да навлезеш в абсурдния, смешен, омагьосващ, ужасяващ и жесток свят на млади ганстери, еволюиращи към мутри, веднага след 90-та година, е тежко предизвикателство и общо взето трудно посрещнато от авторите. В TILT, въпреки тежката слъзлива мелодрама, като че ли се бяха справили малко по-добре.
В „Отровата“, колкото повече се отдалечаваме от ключовия момент – 10-ти, толкова повече губим почва и реалистичният хардкор разказ се превръща в романтична ганстерска приказка като „Имало едно време на Запад“ с хипстърски соц-атрибути в декора.
снимка
Като спойки и времеви маркери на сюжета се ползват архивни кадри от масовите вълнения през 90-та, 96-та-97-ма и т.н. Отлична идея, но коментарът на диктора, който не позволява да се види никаква дистанция между авторите на филма и героя им предизвика у мен тук-там реакции WTF (превеждани обикновено като „да бе, да“, „айде бе“ и „стига бе“).
Страхотни млади актьори. Напоследък съм се пооткъснал от българската култура на сериала. На практика само „Четвърта власт“ изгледах от край до край, а разни стъклени домове, съседи, столичани, под и над прикритие и прочее, съм гледал сумарно около час-два от всичките, тъй че не познавам добре младите български звезди, а чувам, че някои от младежите от филма са се изявили вече достатъчно и в тях.
Героите каре валета + дама купа са супер, като особено трябва да отлича Лора Декова, на която съвсем, съвсем малко ѝ трябва да изиграе фатална жена, ангел и демон едновременно, побъркваща както филмовите си партньори, така и мъжката публика, а особено ми се иска да отлича и Петър Генков, играещ Черньо, който прави сигурно най-реалистичната роля на ром в българското кино, която съм виждал напоследък и в началото се чудех от кое гето са изровили тая терца. Бисер Маринов (Гудата) и Николай Йовин (Пацо) също имат чудесно присъствие на екрана.
Да не забравя да похваля и актьора, който игра Малчо (подскажете как се казва), в чийто герой имаше много повече хляб… Малчо можеше още да ви потрябва, ей! И музикалната пуйка!
Като цяло, позитивно усилие, заслужава си гледането, макар че се усетих, че някъде по средата на втората част всеха да ми поомръзват ганстерските етюди и ми се прииска ако може действието да се задейства по-бързичко и да стигаме до кулминацията.
Бих ли променил нещо? Лесно е да се съветва постфактум и хората се засягат, тъй че само предпазливо ще спомена, че ако филмът беше наблегнал на ТВУ-то като училище за живота и беше спрял до излизането в широкия свят на 10-ти, или съвсем мъничко след това може би щеше да стане още по-въздействащ…
Но киното е колективно и много скъпо изкуство, при което е истинско чудо, че замисленият проект въобще достига до финал, а от там нататък е съвсем друг разговора…
Да се гледа ли? Определено ДА, и определено чакам новите проекти на тия хора, за да ги видя как ще се развиват.
PS. Между другото, на финалните надписи има кадри от протестите през 2013 г. от носенето на зеления плакат. Видях 2-3 познати, тъй че може да сте влезли в киноисторията без самите да сте се усетили 😉
