Публикувано на 14.03.2014 13:25 от BulgarianJournal.Com в категория България прегледана 145 пъти.
Ако страничен наблюдател присъстваше в залата, където журналистите следяха заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), малко след 18 часа в четвъртък и вече бяхме видели на таблото резултата от гласуването, щеше да се стресне от изумлението на репортерите, когато представляващият ВСС Соня Найденова им съобщи решението по дисциплинарното дело срещу Камен Ситнилски.По него 16 от членовете на кадровия орган на Темида са гласували „за“ уволнението на своя колега, други петима са били против, а трима са се въздържали. И той е освободен. Това в някаква степен се очакваше от репортерите. След образуваната втора дисциплинарка в сряда все по-ясно ставаше, че елиминирането на Ситнилски се преследва като неотменима цел.Онова, което изуми всички днес беше прекрачената граница!В четвъртък неясно на каква цена, юристите, за които в Конституцията пише, че трябва да са с високи морални, нравствени и професионални качества, си позволиха произвол, като зарязаха разпоредбата в Закона за съдебната власт, която се прилага за конкретния казус, и решиха да приложат друг текст.ВСС, представляван от г-жа Соня Найденова (която слезе при журналистите и с треперещи ръце държеше бял лист с решението), гласува да бъде освободен членът на съвета от прокурорската квота Камен Ситнилски по общия за всички магистрати текст – чл. 320, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който гласи:“Решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му (бел. ред – 13 души от 25) и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет.“Освобождаването на член на ВСС обаче е регламентирано в друга разпоредба – чл. 27, ал. 6 от същия закон, а там пише: „Решението на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване на негов член се постановява в едномесечен срок от постъпване на искането по ал. 4 или 5 и се приема с мнозинство повече от две трети от членовете му“ (бел.ред – това означава 17 от 25).Дори не-юрист може да направи разлика между двата текста. Затова оттук нататък все по-натрапчиво ще стои въпросът:Защо формираното днес мнозинство от 16 души във ВСС толкова държи да се раздели със Ситнилски, та си позволи да го отстрани по толкова очевидно недопустим начин.След като сигурно си дава и сметка, че едва ли ще се намери съд, който да потвърди законността на такова уволнение?Следващият въпрос, който не трябва да остава без отговор, още повече че същият състав вече веднъж е попадал в хипотезата на скандална процедура (при избор на главния прокурор Сотир Цацаров, той беше единственият от трима кандидати, които беше подложен на гласуване), е защо членовете на съвета гласуваха два пъти. Дисциплинарните производства се разглеждат при изключени монитори, а след решението на съвета, те се включват, за да бъде то обявено публично. Електронните табла, на които се изписват как са гласували членовете на съвета обаче са включени. Соня Найденова изпадна в тих ступор и потърси с поглед прессаташето на съвета, сякаш тя е казала на журналистите, че (ще се повторя) юристите с високи професионални и морални качества очевидно са решили да прегласуват решението си.Защото явно при първото гласуване някъде, някак си, се е загубил един от необходимите гласове…Дали между двете гласувания е паднало яко прелистване на закона за съдебната власт в търсене на опорната точка – членът, който ще избави ВСС от Ситнилски… или са имали предварителни жокери с възможните членове за употреба можем дамо да гадаем…Или просто някой (както се е случвало и преди) е решил, че системата не е надеждна и е изгубила един глас. Или че нужният 17 глас ще се появи при повторното гласуване…(Това не се случи – резултатите бяха еднакви, а гласуването е тайно т.е. за имената на членовете, осигурили уволнението можем само да гадаем) Каквото и да е обяснението, Висшият съдебен съвет – органът, който ръководи съдебната система, дължи отговор на въпроса: защо беше гласувано два пъти?Дори ВСС да не събере достатъчно доблест или аргументи да отговори на тези простички въпроси, след това заседание, на което пролича хъсът, с който на всяка цена Ситнилски трябваше да бъде отстранен, органът, който е задължен да гарантира независимостта на съдебната власт отново показа и то по най-скандален начин, че самият той не е независим.Дори и за страничния наблюдател.
