Тези клетки, които са специализирани да функционират в едно направление са групирани в тъкани. Тъканите са групи от такива клетки, които имат общ произход, сходна структура и сходна функция.
Основните видове тъкани при животните и човека са епителна, съединителна, мускулна и нервна. Възникват след като се изградят зародишните пластове по време на индивидуалното развитие: ектодерма (екто-външен), мезодерма (мезо-среден) и ендодерма ( ендо-вътрешен).
Епителната тъкан в организма е изградена от различни клетки. Големината и формата им се различават, но са плътно разположени и образуват един или няколко слоя. Съществуват покривен епител, защитаващ кожата, гърлото, както стомаха, пикочния мехур и други вътрешни кухи органи. Другият вид епител е жлезистият. Той образува жлези, които отделят различни секрети с разнообразни функции. Жлезите се делят на такива с вътрешна секреция и такива с външна секреция. Тези, които отделят секрети на повърхността на тялото или в кухините на органи са жлези с външна секреция. Те биват потни, слюнчени, млечни и др. Жлезите, които отделят секрети в кръвта се наричат жлези с вътрешна секреция и такива са хипофизата, намираща се в междинния мозък, щитовидната жлеза, околощитовидните жлези и др. Съществуват и такива жлези, които изпълняват и двете функции на вътрешна и външна секреция. Такава е задстомашната жлеза. Епителната тъкан осъществява различни функции в организма: защитна, секреторна, пропускливост на вещества и др.
Чрез защитната си функция епителната тъкан предпазва от нараняване клетките, които са разположени под нея. Повърхността на кожата, клетките разположения в устната кухина и др. изпълняват защитната функция на епителната тъкан. С помощта на секретите, които отделя тя осъществява смилане на храната попадаща в организма ( стомашен сок), отделяне на такива чрез потта, както и регулиране на редица функции чрез хормони.
Клетките на епителната тъкан могат да пропускат едни вещества в органима, но могат и да не позволят навлизането им в него. Такива, които спират вещества да минат през тях, се намират в кръвоносните капиляри, в тънкото черво, белите дробове и др. Други клетки на епителната тъкан имат реснички, чрез които се пренасят частици намиращи се върху тях.
Съединителна тъкан. Изградена е от клетки, различаващи се по строеж и функция и между, които се намира междуклетъчно вещество. То е изградено от еластични и колагенови влакна, които се поместват в безструкторно вещество състоящо се от вода, въглехидрати, белтъци и комплекси на белтъци. Влакната изграждащи съединителната тъкан й придават здравина (колаген) и еластичност (еластин). Тя се дели на рехава влакнеста съединителна тъкан, плътна влакнеста, мрежеста, хрущялна, костна, мастна. Изпълнява разнообразни функции между които са: опорна (съединителната тъкан, изграждаща хрущялите и костите), защитна, резерв на енергия (мастна съединителна тъкан), придава еластичност на органите, които покрива, транспортна (кръв) и поддържане на постоянна телесна температура (кръвта- течна съеднинителна тъкан, съдържаща различни клетки).
Клетките изграждащи мускулната тъкан се наричат мускулни влакна и изграждат три вида мускулна тъкан: скелетна, гладка и сърдечна. Основната функция на мускулната тъкан е двигателната, тъй като притежава свойството да се съкращава, а чрез това съкращение тялото се придвижва в пространството. Също така тя се възбужда под действието на дразнители (възбудимост) и предава тази възбудимост (проводимост). Скелетната мускулна тъкан съдържа влакна, които са напречнонабраздени. Те изграждат скелетните мускули и чрез тяхното съкращение, което е волево, тоест по желанието на човека, той се движи в пространството. Гладката мускулна тъкан е изградена от влакна, които погледнати под микроскоп изглеждат гладки. Тя участва в състава на вътрешните органи, които са кухи, и чрез съкращението на влакната й се извършват важни процеси като: дишане,храносмилане и др. Тези съкращения се осъществяват неволево. Сърдечната мускулна тъкан е от огромно значение за организма тъй като изгражда мускулатурата на сърцето. В състава й влизат мускулни влакна, които са напречнонабраздени, но по къси от тези на скелетната мускулна тъкан. Особени дискове осъщесвяват връзката между влакната като предават възбуждащите импулси. Съкращенията на сърцето също са неволеви.
Нервната тъкан е изградена от нервни клетки, които са невроните и клетките не невроглията. Обикновено невроните имат тяло, притежаващо дендрити (израстъци, които са разклонени, но с малка дължина). Също така съдържат и аксон (един дълъг израстък, завършващ с разклонения, покрит с обвивка наречена миелинова заради веществото, което я изгражда-миелин). Дължината на аксона може да достигне повече от 1 метър. Невроните притежават свойството да се възбуждат под действието на дразнители и да предават възбуждането. Това се осъществява като в специализирани неврони- рецепторни клетки възникват нервни импулси, които се провеждат по клетъчната мембрана. Невроните са свързани във вериги наречени невронни и чрез тях импулсите се предават от неврон на неврон. В края не всяка верига настъпва мускулно съкращение или секреция (отделя се секрет) тъй като там се намират мускули или жлези. Чрез структура наречена синапс се предават съответните импулси от неврон на неврон или от неврон на мускулна или жлезнаа клетка. Синапсът се образува от мембраните на две клетки, които почти се допират. От клетката предаваща импуса се отделя вещество наречено невромедиатор ( в междуклетъчното пространство) и посредством него другата клетка приема импуса и се възбужда. Дразнителите е необходимо да действат с достатъчна сила и продължителност, за да се осъществи възбуждането на клетката. Клетките на невроглията разграничават невроните, придават им опора и ги предпазват, тъй като са разположени около тях и са доста повече на брой. Не провеждат нервни импулси, но участват в образуването на миелиновата обвивка.
Някои учени включват половите клетки като пети вид тъкан.
В организма тъканите образуват общи структури наречени органи, а органите са групирани в системи.
