Лечебна дилянка (Valeriana officinalis) още известно като валериана, е вид тревисто растение от семейство Дилянкови (Valerianaceae).
Валерианата се използва като лечебно растение още от древни времена, най-ранни данни за което има от древна Гърция и Рим. Хипократ пръв описва нейните свойства, а Гален по-късно започва да я предписва като лек срещу безсъние. В средновековна Швеция често бива слагана в сватбените дрехите на младоженеца за да отблъсква „завистта“ на елфите. През шестнайсети век анабаптистът реформатор Пилграм Марпек предписва чай от дилянка на болна жена.
В състава си дилянката съдържа етерично масло (0,5 – 2 %) съдържащо свободни и естерно свързани монотерпени и сесквитерпени, също естери на алкохолите борнеол, миртенол, и p-цимол с мравчена, оцетна, маслена и изовалерианова киселина. От естерите най-голямо е количеството на борнилизовалерианат.
Съдържат се още валепотриати (0,5 – 1,2 %) – валтрат, изовалтрат, дихидровалтрат и др.; двупръстенни сесквитерпени – валеренова, ацетоксивалеренова киселина и балдринал; алкалоиди от монотерпенов тип (0,01 – 0,05 %) – актинидин.
Използваема част от растението са неговите подземни органи. Това включва яйцевидно цилиндрично сиво-кафяво коренище с многобройни дълги сиво-кафяви корени, дебели 1-3 мм. Има силна характерна миризма и леко горчив вкус. Събира се през октомври-ноември.
Действие и приложение на дилянката
Поради историческата употреба на дилянката като седативно, антиконвулсантно, противомигренозно и обезболяващо, повечето научни изследвания биват провеждани в посока на взаимодействието на валериановите съставки с ГАМК-ергичните рецептори в централната нервна сиситема.
Тези изследвания обаче остават неубедителни и изискват независимо потвърждение. Механизмът на действие на екстракта от валериана като цяло, а и в частност като слаб седатив, остава неизвестен. Биологично активните вещества в екстракта показват известен афинитет към ГАМКА рецепторите, които представляват основна мишена на лекарства от класа на бензодиазепините.
Дилянката също съдържа изовалтрат, който представлява обратен агонист на А1 аденозиновите рецептори.
Най-вероятно това действие не допринася за седативния ефект на растението, който би бил проявен по-скоро от агонист отколкото от обратен агонист, в точно това определено свързващо място.
Дилянката успокоява централната нервна система, подобрява съня, действа противогърчово, спазмолитично.
Помага при неврози, повишена възбудимост на нервната система, безсъние, хистерия, климактерични нервни смущения, начална хипертония, при спазми на стомашно-чревния тракт и на жлъчните пътища.
Странични ефекти
Макар че е изпитано и обичайно безвредно средство, приложението на валерианата изисква внимание при свръхчувствителни индивиди. При продължителна ѝ употреба или предозиране могат да се получат признаци като замайване, сънливост, храносмилателни смущения и увеличаване на кръвосъсирването.
Интересни факти за дилянката
Необикновено свойство на валерианата, е че етеричното масло от коренището й съдържа веществото актинидин, което действа като притегател за котките. Това е така, поради сходството на актинидина с веществото 3-меркапто-3-метилбутан-1-ол, което се съдържа в котешката урина. Аминокиселината валин е кръстена на името на това растение.
Ползван източник: wikipedia.org
