Ловят се риби по половин килограм.
ДОБРОМИР ДОБРЕВ
Нашествие от огромни морунаши има по река Искър от седмица насам. В долното течение на реката кипи активен риболов, а бреговете са окупирани от нетърпеливи въдичари. Местните капацитети в улова на риба признават, че от години не са виждали толкова морунаш в реката. А до пролетната забрана не остана много. Сезонът за водоемите под 800 метра се затваря на 15 април, така че сега е моментът за подобаващ риболов.
Морунашът е шаранова риба, близка до рода платики. Тялото му е вретеновидно, леко сплеснато. Главата е малка, а муцуната издължена с долна уста. Мнозина бъркат този вид със скобара. Основна разлика е, че скобарът има квадратна форма на устата. Основният цвят на тялото на морунаша е сребрист – гърбът е по-тъмен, а коремът почти бял. През размножителния период мъжките екземпляри са доста по-тъмни от женските. На тегло морунашът достига до един килограм, но такива екземпляри се срещат изключително рядко, само в големите реки.
В Искър сега навлизат морунаши от Дунава, които се подготвят за хвърлянето на хайвера си. Масово рибите са с тегло между 300 и 600 грама, което също ги прави желан обект за любителите на този спорт. Половинкилограмов морунаш се вади трудно заради борбеността му. Ако не сме подготвени с аванса на макарата и с подходящ кеп, то шансовете да го измъкнем на брега не са особено големи.
Морунашите навлизат по цялото долно течение на река Искър – от град Червен бряг та чак до самото устие с Дунав. Въпреки че рибите вече са разпръснати навсякъде из реката, все пак екземплярите се придържат на пасажи. Затова в някои участъци може да се направи отличен риболов, а в други – да нямаме дори и кълване. Това, че реката изобилства от морунаш, в никакъв случай не ни гарантира пълен живарник. В последните дни доста колеги се оплакват от слаба резултатност в улова. Някои си тръгват дори абсолютно “капо”.
Една от основните пречки при излетите по река Искър е постоянната промяна на нивото на водата. Само за едно денонощие водното равнище може да спадне и да се вдигне няколко пъти в рамките до 40-50 сантиметра. Причините за това са няколко. На първо място в долното си течение Искър се влияе от нивото на река Дунав. Основен фактор е язовирът “Железни врата“ в Сърбия, построен на Дунав, и използван като електрическа централа. Отделно влияние оказват и многобройните вецове, изградени по средното течение на Искър. Колебанието в нивото стресира рибата и тя става далеч по-мнителна и капризна.
За да се лови успешно морунаш, се използват два основни метода – на фидер и на плувка. Фидеристите имат повече слука при голяма и замътена вода, както и в участъците с по-бързо течение. Монтажът при фидера позволява хранилката и примамката да застанат неподвижно на едно място и така стават по-привлекателни за рибите. Основната стръв е “мартеничката”, както рибарите наричат комбинацията от бял и оцветен в червено червей. Понякога апетитни за морунашите са и торните червеи. Сладката царевица все не дава чаканите резултати, но тя е по-скоро лятна примамка.
При риболова на плувка вареното жито е идеален вариант. Задължително е използването на болонезе, тъй като реката е доста широка. Шест- или седемметров телескоп би бил оптимален. Спецификата е във воденето на линията. Тя не бива да се пуска свободно по течението, тъй като така кълването намалява значително. Изключително важно е поводът с куката и стръвта да се влачи по дъното. Ето защо намирането на правилната дълбочина е ключът към успеха. Обикновено при леко задържане на плувката едрите риби, които следят червеите, се изкушават и ги атакуват.
За да работи монтажът, трябва да се подбере плувка не по-лека от 3 грама, с формата на буренце. Утежнението трябва да бъде групирано на едно място под формата на верижка или с оливетка. Въпреки че рибите са борбени, добре е диаметърът на влакното да бъде сравнително малък (0,10 или 0,12 мм). Дунавските морунаши са твърде хитри и никога няма да посегнат към стръвта, ако забележат дебело влакно и големи куки.
Има редица популярни вирове сред въдичарите. Особено посещавани са местата при селата Писарово, Брегаре и Ореховица. Около град Искър също има перспективни позиции. Въпрос на личен избор е дали да се застане на бавен вир, или на по-бърз участък. Рибата дом няма. Други предпочитат най-долното течение в близост до заустването в Дунав край село Гиген. Там реката е широка и бавна и също държи доста риба.
Трябва да се отбележи, че за момента другите видове риба не са особено активни и уловът им е по-скоро изключение.
На куките се закачат морунаши в 99% от случаите. Тепърва ще се активизират шараните и каракудите, с които река Искър е известна. Вече се чуха информации за първи уловени шарани при село Ставерци с дънна въдица и примамка качамак. След изтичането на забраната, тук ще се търси и щуката, която има много стабилен прираст в реката. Речният сом засега не показва присъствие, но и той със сигурност ще вдига адреналина през летните месеци.
Другият широко разпространен по долното течение вид риба е бялата мряна. Учудващо за мнозина, тя все още се спотайва. Мрените навлизат от река Дунав и могат да достигнат размери до 4-5 килограма.
ДОБРОМИР ДОБРЕВ
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
