Доктор Димитър Чолаков е неврохирург в болница „Еврохоспитал“ – Пловдив. Завършил е в пловдивския Медицински университет преди почти 20 години и пак там е специализирал неврохирургия.
От 2004 г. е специалист по неврохирургия. Бил е аспирант в МБАЛ „Св. Георги“, работил е в болница „Токуда“ – София, в „София Мед“ и в „Еврохоспитал“.
Доктор Чолаков, какви заболявания лекувате най-често?
В болница „Еврохоспитал“ се занимаваме основно със спинална хирургия. Лекуваме пациенти предимно със заболявания на гръбначния мозък и гръбначния стълб. Най-често срещаната паталогия е дегенеративен гръбнак, т.е. възрастовите изменения в гръбнака, а също ломбалната стеноза, пациенти с дискови хернии, шиини, туракални хернии, които са изключително редки.
Ломбалната дискова херния е най-често срещаната херния в гръбначия стълб . Естествено, работим и травми на гръбначен мозък, тумори. Опитваме се да покрием цялата гама на гръбначната патология и да оперираме пациентите с подобни заболявания. Едно от нещата, които се опитваме да развием и да правим като рутинна практика, е миниинтензивната гръбначна хирургия, перкутанните вертебропластики, дисколизите, когато е необходимо и когато преценката е точна. Дисколизата е един много подходящ метод за лечение на дисковата болест, не на дисковата херния, защото много често се бърка лечението на дискова болест и лечението на дискова херния.
Каква е разликата между дискова херния и дискова болест?
Разликата е, че пациентите с дискова херния имат излизания на дисково съдържание към гръбначномозъчния канал и компресия на гръбначномозъчните структури, било коренче, било гръбначен мозък. А дисколизата е при млади пациенти, до 40-годишна възраст. Има три необходими условия, които, ако се спазват и са изпълнени, резултатът при пациентите е много добър. Това са възраст до 40 г., черен диск на ЕМР-а, т.е. магнитният резонанс не показва херниране на диска, а само увреда, и болки само в кръста. Когато пациентът има и болки по крака, това значи , че вече има притискане на нервна структура и дисколизата е напълно безсмислена. За съжаление, тази процедура от миналата година отпадна от клиничната пътека на здравната каса и пациентите вече трябва да си плащат съответното лечение.
Колко струва за един пациент едно такова лечение?
Около 800-900 лв. е заплащането на болницата. Както казах, не се минава по клинична пътека и няма как да се поеме от здравната каса.
Какво е включено в тази цена?
В тези 800-900 лв. влизат самата перкутанна методика, при която под анестезия на пациента се инжектира диска и се вкарва било озон – това е т.нар. озонотерапия, но се вкарва в самия диск, било с коблация, т.е. термоаблация на диска. Има и други методики, но ние работим най- често озонотерапия, когато се налага и термоаблация на диска. Като при коблацията цената не е 800 лв., защото електродът е много скъп и пациентът си го купува като консуматив от фирмата, която го продава. И преди, и сега здравната каса не поемаше този консуматив и пациентът сам трябва да си го закупи. Цената е от порядъка на 1500 лв. Този метод не е евтин и затова и ние, лекарите специалисти, предпочитаме озонотерапията. Тя е еднодневна манипулация и след направата и пациентът се прибира вкъщи.
Друго какво не поема здравната каса, а е добре пациентите да го знаят?
Другото, което здравната каса не покрива, а има невероятен ефект при пациентите с дегенеративна лумбална стеноза, е епидуралната апликация на кортизонов препарат. Отчетени са изключително добри резултати от този метод, но, за съжаление, и тази манипулация не се поема от здравната каса и затова ние я правим в амбулаторни условия.
Цената на самото лекарство е само 10 лв. Минимална цена за добрите резултати. Ние го правим по най-опростения начин – епидорална блокада, както анестезиолозите правят епидоралните анестезии, усещайки, че влизаш в епидоралното пространство, вече инжектираш и препарата.
Кога и как се прилагат озонотерапията и епидуралната апликация на кортизонов препарат?
Добрата преценка може да я даде добрият специалист и най- важното е да даде добър резултат при пациента. Ако озонотерапията се прави на пациенти, които нямат нужда от това, просто е безмислено да се прави, няма никакъв ефект. Даже може да се окаже и вредна. Лекарят сам преценя на кой пациент каква манипулация или операция да бъде направена.
Имате ли много пациенти?
Нямаме чак такава неотложна спешност като при колегите травматолози и ортопеди. Но естествено, че много пациенти, които са с фрактури и болки и по една или друга причина искат да постъпят в болница „Еврохоспитал“, ние ги приемаме и съответно, ако се налага, ги оперираме.След това има много добра физиотерапия, която много добре въздейства следоперативно на пациентите. Аз смятам, че в болница „Еврохоспитал“ има много добра възможност за развитието на гръбначната хирургията. Ние сме го направили и се надяваме и за в бъдеще да се развиваме в тази насока.
Какво ново се случва в болница „Еврохоспитал“, и по-специално в неврохирургията?
В последната година поради факта, че наистина имаме много голям обем от операции, си закупихме операционен микроскоп, който отговаря на всички европейски стандартизации. Той е с вариоскоп, който ни дава възможност да оперираме абсолютно всичко в областта не само на гръбначия мозък, а въобще на всичко, свързано с мозъчната хирургия.
Д-р Чолаков, разкажете за някоя операция, която е оставила трайна следа в съзнанието ви…
В неврохиругията има много операции, които се запомнят и оставят трайно в съзнанието ни за цял живот. Те дори се разказват и като куриозни случаи.
В гръбначната хирургия няма чак толкова куриозни и фрапиращи неща, но е имало и сме лекували хора с много тежки травми, с тумори на странни места и т.н.
Сещам за един случай с жена, която от дълги години има оплаквания и е лекувана консервативно с диагнозата „дискова херния“. Правени са й скенери на ломбални прешлени, а всъщност се оказа, че жената е с два гръбначномозъчни тумора на туракално ниво, които се установиха след ядрено-магнитния резонанс и подробния преглед, който й беше направен.
Това е една от често срещаните грешки в патологията, лекувана от джипита, а по някой път дори и от неврологични клиники, за съжаление. Случва се заради невъзможността да се правят изследвания в много голяма част от болниците и липсата на добра апаратура. Мога смело да заявя, че нашият скенер в болница „Еврохоспитал“ е много предпочитан. Има няколко скенера в града, подобни на този, но добрата колаборация и координация между нас и колегите от рентгена дава много добри резултати. Факт е, че обемът на работа на ренгеновото отделение се е увеличил. Това показва, че пациентите и колегите ни предпочитат пред останалите болници. Това е много важно за нас и е много добър показател за работата на всички отделения и лекари специалисти.
Това, че работим в екип е също много важен показател за добрите резултати на болница „Еврохоспитал“. И смятам, че и за в бъдеще ще продължаваме да работим така. Още сме млади и да се надяваме, че ще сме живи и здрави още много години, за да помагаме на своите пациенти.
