Ако в историята на дирижирането има нарицателно за диригент тиранин, то това без съмнение е Фриц Райнер. Но наред с тази негова слава, спокойно мога да кажа, че той е един от 20-те най-велики диригенти на ХХ век. Маестрото през 50-те години бе главен диригент в Чикаго и издигна изпълнителското ниво на Чикагския симфоничен оркестър до световните стандарти, като доби блестяща репутация не само в Америка, но и в Европа. Според Игор Стравински Райнер прави от Чикаго СО един от „най-прецизните и гъвкави оркестри в света”. Известни солисти са били горди да работят с него – цигуларите Яша Хайфец, Леонид Коган и Йехуди Менухин; пианистите Владимир Хоровиц, Емил Гилелс и Ван Клайбърн. Интересно е да се отбележи, че нито един от тези велики музиканти не се е изказвал ласкаво за човека Райнер, за разлика от диригента Райнер, който е бил боготворен от всички тях.
Безсъмнено, Фриц Райнер е един от най-великите интерпретатори на Бела Барток и Рихард Щраус и оставя записи, които са крайъгълен камък за поколения диригенти. Чуйте неговото емблематично аудио на Барток – „Концерт за оркестър”, с Чикагския симфоничен оркестър, запис от 1955 г.:
Христоматийно изпълнение е и „Дон Жуан” от Рихард Щраус със същия оркестър, запис от 1954 г.:
Ето едно интересно изказване на Гюнтер Шулер, първа валдхорна на Метрополитън Опера: „Райнер очевидно имаше садистична жилка в себе си и наистина се радваше да види как оркестрантите се чувстват неудобно, унижавайки ги. Той извличаше емоционално и интелектуално удоволствие да измъчва жертвите си…”. Невинният слушател обаче никога не може да заподозре маестрото в садизъм след едно перфектно изпълнение. Но явно това е била цената на стегнатия и балансиран звук на всеки оркестър, който е работил с Фриц Райнер. Това, че Райнер е бил груб с оркестровите музиканти, трябва да компенсира това, че и оркестърът понякога се е отнасял така с него. Известна е историята с тромпетист, който извадил телескоп по време на репетиция да следи маестрото дали наистина отмерва темпото навреме. Райнер го уволнил светкавично и с право – той не търпял подобни своеволия даже и на шега.
Отношението към Райнер на неговите колеги също не е цветущо. Дьорд Шолти, неговият наследник в Чикаго, поемайки оркестъра, оплюва Райнер, като заявява, че чак сега в Чикаго ще имат световноизвестен оркестър, свирещ превъзходно. Отношенията му с пресата също не са били от най-лесните. Журналистите се опитват да съсипят кариерата му, като пишат клевети за трите му брака и трите му дъщери, както и за това, че и той самият е незаконно роден. Благодарение на желязната си психика, Райнер подминавал всичко това с мълчание и се концентрирал върху дирижирането.
Досега ви предложих 2 аудиозаписа на Райнер, за щастие са останали и някои видеодокументи, които нагледно илюстрират мрачния и чепат характер на маестрото. Вижте откъс от 39-а симфония на Моцарт, запис от 1954 г. от популярните навремето телепредавания на живо:
Интересно е как Райнер дирижира Бетовен – 7-а симфония, отново с Чикаго:
За финал ви предлагам да чуете известния „Танц на седемте воала” от операта „Саломе” на Рихард Щраус – едно ярко доказателство, че интерпретациите на Фриц Райнер ще останат в историята на дирижирането още дълги години:
