Как да научим детето да има истински приятели?
24.03.2008 г. България Сега
В най-ранната възраст на детето, средата на развитие е определена от неговото семейство и от тези, които се грижат за него и това естествено е всичко, от което то има нужда в този ранен период на неговото социално развитие. Детето трупа опит в общуването си чрез грижещите се за него, игрите с играчки и примера на приказните герои. Те са тези, с които детето първо разговаря и обогатява общуването си преди да срещне приятели.
Колкото по- самостоятелно става детето, толкова повече то разширява и обогатява своята лична среда.
Първите му приятели са обикновено децата на неговата възраст, които то среща в парка или това са децата на приятелите, с които родителите му си пият кафето или техни роднини. Не му трябва да знае как се казва детето, с което си играе, защото за него това не е задължително. Дори забележете, че в най-ранната възраст детето, макар и с други деца, играе само със себе си, говори на себе си и е в своя вътрешен свят. Така постепенно, то се научава да споделя с играчките си и да следва правила когато играе.
Детето се чувства добре с деца на неговата възраст и не чака подкана да започне игра с тях. Макар и другите да са по- големи или по- малки, важно е те да участват с него в игрите, за да има някой, който да приеме идеята на играта предложена от него или то да следва инициативата на друго дете. Добре е да се чувства уверено и спокойно и в двете ситуации. Подтиквайте го към инициатива и одобрявайте идеите и предложенията, които детето има. Одобрението което получава, докато сме били единствените му приятели в игрите, по- късно спомага за придобиване на увереност и улеснява социализирането му в естествената среда извън дома. Когато едно дете знае как да играе, то има много приятели и децата обичат да играят с него. Затова е важно да научите детето как да играе:
– Да спазва правилата на играта – в свободните игри го оставяйте то да измисля правилата, за да му е лесно да ги спазва.
– Не променяйте условията на играта, за да му угодите, „защото е дете“. Когато то играе с другите деца, те няма да приемат нечестната игра, нито ще са толерантни да отстъпват.
– Играйте за играта, за участието.
– Победата в играта е важна, но тя трябва да е честна. Обърнете внимание на факторите за победа:
– концентрация,
– внимание,
– спазване на правилата,
– желание за победа – хъс.
Окуражавайте детето, че тяхното спазване води до добър край на играта или до победа, ако се играе за победа. Ако детето е загубило, значи има още какво да научи. Научете го да играе без да се сърди. Помните играта „Не се сърди човече“. Нейната цел е точно тази. Научете детето да завършва играта винаги с поздравление към другия или другите: „Благодаря за хубавата игра“. Детето има нужда от други деца – приятели. С тях то се чувства спокойно, свободно, неограничавано.
Възрастните са все сериозни и често не разбират детския им свят. Искат тишина, искат все да е подредено, всичко да е на мястото си, а не разбират, че това пречи на играта да е истинска. Когато средата, в която детето играе се променя, то това се отразява на неговото развитие.
Какви приятели ще избере, с какви деца ще предпочита да общува вашето дете, дали другите деца ще го търсят и ще искат да играят с него, зависи много от цялостното развитие и възпитание, което е получило от вас.
Ако чуете от детето си да казва: „Не искам да играя с…“ , опитайте се да разберете повече. Това показва, че детето ви има вече критерии. Проверете ги и използвайте ситуации като тази, за да затвърдите верните критерии и оценки.
Ако чуете: „С мен никой не иска да играе“, това е червена лампичка, тревожен сигнал за внимание. Опитайте се да разберете повече и бъдете много наблюдателни за поведението на детето ви с другите деца. Не го укорявайте за нищо, а помислете какво можете да направите, за да е предпочитано и желано в детските игри.
Обърнете внимание дали:
– уважава другите деца
– цени мнението им
– толерантно е към тях
– не накърнява с нещо чувствата им
– не упражнява физическо насилие над тях
– е инициативен и равностоен партньор в детските игри.
Макар и да е тревожен фактът, че детето ви е отхвърлено и не предпочитано в игрите, все още не е късно да поправите пропуснатото. Вашата намеса и продължително внимание върху проблема ще е наложителна до отстраняването му и до промяна на ситуацията. Помнете, че на детето ще му е много трудно да се справи само, то ще има нужда от вашата помощ и насока, житейски опит, за да се почувства отново щастливо и желано сред децата.
Всичко това ще му помогне в избора на приятели като порасне, а по-късно в тийнейджърска възраст ще може да има верни критерии за избор и оценка на приятелския си кръг. Тогава е много важно за тях да са в група. Тогава те избират приятелите, които приличат на тях или такива, на които искат да приличат.
В този свят ние не сме сами и не можем да бъдем. Така е устроен живота, затова е добре да се погрижим да научим децата си да могат да избират добри приятели. Те ще имат такива, ако ги научим да бъдат добри с тях.
Лили Паслиева,
психолог към Български Учебен Център „Знание“, Чикаго
www.bgznanie.com
Материал на България Сега
