Седемте рилски езера са уникална природна забележителност, разположена в рамките на Национален парк Рила – невероятно красиво и зареждащо място, което обезателно трябва да се види. За жалост тълпите туристи могат да нанесат немалко поражения на това докоснато от бога място.
Седемте езера са разположени в Дамгския дял на Северозападна Рила планина. Произходът им е ледников. Разположени в голям циркус стъпаловидно. Обградени са от върховете Сухи чал, Отовишки връх и Харамията. Всяко едно от езерата има собствено име, в зависимост от формата и особеностите си. Най-високо разположеното езеро е Сълзата. То е наречено така заради кристално чистите си води. Намира се на надморска височина 2535 м под Отовишки връх. Езерото се размразява през лятото, обикновено през юни. При хубаво време цветът на водата в езерото Сълзата, както и в другите шест езера, е наситеносин, при лошо време той се променя към сивкав и дори към черен. Водата в езерото Сълзата е бедна на минерали, защото то се пълни с вода само с разтапящ се сняг или с дъжд. До езерото Сълзата се достига по два начина – от връх Мальовица или от друго от Седемте рилски езера – езерото Окото. От Окото се минава по пътечка, която идва от езерото Бъбрека, след което се свива вляво. Ако се върви от връх Мальовица, езерото Сълзата е първото, което се вижда. Когато изкачите хребета до Отовишки връх, се виждат всичките Седем рилски езера. Ако вървите от езерото Окото към езерото Сълзата през зимата, трябва да внимавате много, тъй като има сериозна опасност от лавини.
На юг от езерото Сълзата се намира Езерен връх – това е място, което служи за наблюдателен пункт за наблюдаване на всички езера от групата на Седемте рилски езера, както и Отовишкият връх. Ако застанете с гръб към езерото Сълзата, вляво ще видите езерото Окото, до него езерото Бъбрека, а направо – езерото Близнака. Вляво се намира Отовишкият връх.
Древна легенда за създаването на Седемте рилски езера разказва, как преди хиляди години на това място живеели мъж и жена, които били великани. Те живеели щастливи и доволни от красотата на приказното място.
Но зли сили им завидели и убили великана, който защитавал дома си. Жена му дълго плакала и неспирните й сълзи се превръщали в поточета и в езера. Водата в тях била кристално чиста. Според легендата жената на великана и днес обикаля планината. Нейната скръб понякога носи мъгли и лошо време.
Един от планинските склонове според местните вярвания представлявал тялото на спящия великан, който един ден, след толкова години, ще се събуди. Според легендата едно от езерата, а именно езерото Окото е окото на жената, която е легнала на една страна и продължава да плаче за мъжа си.
Окото – най-дълбокото от езерата – 37,5 м, с характерна овална форма и наситено син цвят при добро време. В това езеро са правени водолазни спускания с научна цел. Окото се е образувало на 2440 метра надморска височина, като друго популярно негово наименование е още Сърцето. В североизточната си част езерото Окото в Рила се оттича към по-нискостоящото езеро Близнака.
Подходът към езерото Окото започва при стръмния склон до южната част на езерото Бъбрека, като по-нататък следва отточната река на Окото. Тук е маркиран с червени отличителни маркери туристически маршрут, който следва североизточната брегова линия. По-нататък продължава стръмно нагоре през поредица от серпентини, които отвеждат до най-високото езеро от групата – Сълзата.
В североизточния край на езерото Окото се разклонява немаркирана пътека към разположения на югозапад връх Отовица и хижа Иван Вазов. Има три основни изходни точки, за да достигнете Окото. От хижа Седемте рилски езера пътят е един час, а от хижа Иван Вазов маршрутът се изминава за около час и половина.
Под Окото е Бъбрека – вглеждайки се във формата му, човек не може да измисли по-точно наименование на това езеро със стръмни скалисти брегове.
Езерото Бъбрека е третото най-високо разположено езеро сред Седемте рилски езера. Бъбрека е второто по дълбочина веднага след Окото, като в най-дълбоката си част достига 28 метра. Намира се на 2282 м. надморска височина, като общата площ на езерото Бъбрека е 0.54 кв.км. Площта на водната му повърхност е 85 декара, а водният обем е 1170 хил.м³.
Бъбрека е второто по големина сред тези ледникови езера, веднага след първенеца по размери Близнака, което достига до 91 декара.До известна степен езерото Бъбрека е разположено на доста ключово място, защото при южния му бряг се отклонява пътека за както за хижа Скакавица, така и туристическите маршрути за хижа Рилски езера и хижа Седемте езера. Важно е да знаете, че езерото Бъбрека е най-високата точка, до която можете да се стигне с автомобил в района на Седемте Рилски езера. Разбира се, ако предприемете изкачване с кола, добре е тя да е високопроходима автомобил.
Следващото езеро е Близнака – широко и стеснено по средата като пясъчен часовник, в безводни години се стопява до две по-малки езерца, откъдето идва и името му. Езерото се намира на 2243 метра надморска височина. Водният му обем е петстотин и деветдесет хиляди кубични метра. Езерото Близнака е с площ от деветдесет и един декара. Дълбочината му достига в максимално дълбоката му точка двадесет и седем метра и половина. По дълбочина езерото Близнака се нарежда на трето място сред Седемте рилски езера след езерото Окото и езерото Бъбрека.
Езерото Близнака е с красив наситеносин цвят при хубаво време и с сив, почти черен цвят, когато времето е лошо. През последните дни на октомври повърхността му се покрива с лед, който може да достигне до два метра дебелина. През юни ледът се стопява.
До езерото Близнака и до останалите езера от групата се събират всяга година дъновисти – членове на Бялото братство, които могат да се видят в района на Седемте рилски езера от двадесет и втори март до двадесет и втори септември. Те танцуват своя характерен танц, наречен паневритмия и проповядват идеите на Петър Дънов, който е смятал, че любовта и доброто са в основата на всичко.
По-надолу по пътеката се намира Трилистника. Езерото се намира на 2216 метра надморска височина. Водният обем на езерото е петдесет и четири хиляди кубически метра. Езерото Трилистника е с неправилна форма, откъдето идва и наименованието му. На места очертанията на брега на езерото се превръщат в потоци и е трудно да бъдат отбелязани точно.
Езерото Трилистника е с площ двадесет и шест декара. Максималната му дълбочина е шест метра и половина. Бреговете на езерото Трилистника са ниски. След Трилистника следват Рибното езеро и Долното езеро. Между отделните езера има поточета и по този начин водите на едното езеро се преливат в другото. Така водата, събрана в езерото Бъбрека, се стича в езерото Близнака, а след това и в езерото Трилистника.
От Трилистника водата се стича в Рибното езеро, а оттам в най-ниското – Долното езеро, откъдето започва река Джерман. Когато времето е хубаво, водата в езерото Трилистника, както и в останалите Седем рилски езера, е спокойна и наситеносиня на цвят. При лошо време и особено при буря, водата се покрива с пяна и става сива и дори черна на цвят.
В края на октомври повърхността на езерото Трилистника замръзва и се покрива с дебел слой лед, който може да достигне до два метра дебелина. През юни ледът се стопява. При топенето на снега се появяват допълнителни малки езера и поточета на различни места из планината и често това става до по-големите езера.
Рибното езеро е с разположената на брега му хижа Седемте Рилски Езера. Тя е построена на северния му бряг. Тя е една от двете най-близки хижи до Седемте рилски езера. Рибното езеро е най-плиткото от Седемте рилски езера. Седемте Рилски езера замръзват в края на октомври и се размразяват едва през юни. Ледената покривка на Рибното езеро, както и на останалите шест езера от циркуса може да достигне до два метра дебелина.
Долното езеро е най-ниско разположеното от Седемте рилски езера, като се намира на 2095 метра надморска височина. Долното езеро заема обща площ от 5.9 хектара. Неговата дълбочина е едва 11 метра, като в Долното езеро в Рила се отичат и събират водите на останалите шест ледникови езера. Долното езеро се отличава сдоста стръмен праг. В северната си част то е обградено чрез моренен вал. Именно от Долното езеро започва течението на река Джерман.
В някои от езерата живеят рибки – лещанка и пъстърва, но като цяло биоразнообразието е бедно заради студената планинска вода. Езерата се захранват от топенето на снега и от дъждове.
Голямо събитие в района на Седемте езера е събирането на хората от Бялото братство – дъновистите, на 19 август. Тогава те честват своята Нова година. Отбелязват празника, като се събират близо до езерото Бъбрека и изпълняват своите ритуални танци, подредени в концентрични кръгове – паневритми. За дъновистите Рила е свещена планина, затова хиляди от тях се събират всяка година, за да посрещнат изгрева на слънцето точно там.
Как да стигнем до Седемте рилски езера?
Ако разполагате с автомобил трябва да минете през Дупница и Сапарева Баня. От там пътят е обозначен – към Паничище и лифта. Добре е да използвате Сапарева баня или Паничище като изходна база, защото обиколката на седемте езера не е кратка и отнема доста часове. Не е добра идея да шофирате дълго преди и след изкачването.
В Сапарева баня има отлични условия за почивка. Минералната вода е чудесна. Градчето е чисто, хората спокойни и гостоприемни. Освен няколкото хотела и почивни станции има добре уреден къмпинг и множество къщи за гости с красиви, добре поддържани градинки. Само два хотела обаче разполагат със собствени минерални басейни, но можете да ползвате някои от другите басейни. До хотел „Емали“ (със закрит минерален басейн и джакузи и много добро обслужване) е разположен минерален басейн (на снимката). Имат добри условия и смешен ценоразпис.
Освен този басейн има още два басейна – в другия край на града (този басейн все още не е с минерална вода) и обновения басейн на санаториума, в който има добри условия за деца и значително по-ниски цени. Той също е с минерална вода.
Друг вариант, преди да тръгнете за езерата е да отседните на Паничище. Има хубави хотели, тихо и спокойно е с невероятна природа. Но хотелите са неоправдано скъпи за това, което предлагат. По-добре е да останете в Сапарева баня и да се възползвате от минералната вода.
На Паничище можете да видите уникална метереологична станция, която по-подхожда да е габровско изобретение, но е добър начин за привличане на туристи:
Изходен пункт за Седемте рилски езера е хижа Рилски езера до която се стига по два начина: с лифта, започващ от хижа Пионерска или с джип по пътя, който се вие под лифта. Разбира се, възможно е да се качите и пеша, но пътя е дълъг и стръмен (отнема около 1:30 часа, а деневилацията около 500 м.). Лифта към момента е на 18 лв. в двете посоки, като е възможно да си купите билет и само в едната посока (10лв.). Ако сте с кола, ще трябва да заплатите 5лв. за паркинг. Лифта пътува около половин час. Облечете се добре, защото понякога има вятър и мъгла.
Самата хижа предлага добри условия за туристите и в случай на лошо време е единственото място, където може да се подслоните.
Маршрути до седемте рилски езера
Обиколката на рилските езера може да се направи по два маршрута.
Първият маршрут започва по пътеката, която започва вдясно от хижата (по стръмния склон, който е срещу вас като застанете с гръб към хижата. Той извежда директно при Бъбрека и след това можете да продължите към Окото и Сълзата или да слезете в ляво от Бъбрека към Близнака. Маршрута минава през поляната, където се провежда Паневритмията всяка година. Първата част на маршрута е много стръмна, но от горе се открива великолепна гледка към долните езера. Пътеката към Окото и Сълзата е много стръмна и трудна, но не е много дълга. Заслужава си да се изкачи, защото отгоре, от езерния връх, можете да видите всичките седем езера.
След Сълзата трябва да се върнете назад по същата пътека до Бъбрека и да поемете надолу към Близнака. Пътеката не е стръмна, но осеяна с камъни и това прави прехода уморителен. Навсякъде има маркировка и е невъзможно да се загубиш, освен, ако не попаднеш в гъста мъгла. Времето тук е много променливо – от слънчево за броени минути може да падне мъгла и да завали дъжд или суграшица. Обикновено пътеките са пълни с хора и е лесно да се ориентираш накъде да вървиш.
Пътеката излиза в долният край на хижа Рилски езера и това всъщност е началото на втория маршрут. Въпрос на лично предпочитание е кой ще изберете. За част от маршрута може да използвате превоз с коне, но до Окото и сълзата можете да стигнете само на собствен ход.
Интересно е колко зареждаща е планината – въпреки трудния терен много хора стигат до езерния връх. Дори възрастни хора със затруднения в предвижването се справят с прехода. Някаква особена енергия струи от планината и дава сили и бодрост.
Освен уникалнате гледки, ще видите и невероятно красиви цветя. Полянки, цветни кътчета, като излезли изпод четката на художник-вълшебник се срещат на всяка крачка.
