Ако нещо може да се обърка – ще се обърка! Всички сме имали такива дни. Т.нар. „Закон на Мърфи“ води началото си от американския капитан Едуард Мърфи. Той работи по проекти на военновъздушните сили, при които се изследва G-натоварването върху пилотите. Мърфи изработва уредите за изследванията, но няколко часа по-късно се установява, че те изобщо не са направени както трябва. Въпреки че уредите впоследствие са оправени, всички обвиняват Мърфи, който пък на свой ред обвинява асистента си. В крайна сметка капитанът напуска опитния полигон и никога не се връща.
Преди да започнат да го наричат „Закон на Мърфи“, това явление е познато като „Закон на Сод“. На някои места все още го наричат така. Ключовото при „Закона на Мърфи“ обаче е влошаването. Нещата не само ще се объркат, но и ще се объркат в най-лошия възможен момент. Любопитни да научат повече за този закон, няколко британски учени осъществяват битови опити, като ключовите фактори са няколко: спешност, важност на задачата, комплексност на задачата, умение на изпълнителя и колко често я е изпълнявал той преди.
След като провеждат над 1000 подобни опита, въпросните учени заключават, че действително колкото по-важна е задачата, в толкова по-голяма степен действа законът. Това е така, понеже, колкото по-спешна е задачата, толкова по-нервен е изпълнителят, което значително увеличава възможността за евентуална грешка. До същото заключение достигат и група учени от университета в Кардиф. Така че не се чудете повече – „Законът на Мърфи“ съществува. Не вярвате? Играете FIFA, стигнали сте до финала на Световното, дават ви дузпа в 86-тата минута и вратарят се хвърля в другия ъгъл, но вие улучвате гредата? По-добре повярвайте!
