Ходенето на училище обикновено е вълнуващо и приятно занимание, когато децата са малки. Но някои от тях могат да имат засилен страх или паника от това. Родителите трябва да проверяват децата си редовно – дали са болни или просто е молба да останат вкъщи, заради маловажен проблем. Нежеланието да ходят на училище може да възникне във всеки момент, но най-често се случва при деца между 5-7 и 11-14 години, времето когато на децата се налага да се справят с новите промени от началното и основното училище. Тези деца могат да страдат от парализиращ страх от напускането на безопасния дом и грижата на родителите. Много е трудно за родителите да се справят с детската паника и отказ на детето да отиде на училище, но тези страхове и поведение могат да бъдат лекувани успешно с професионална помощ.
Отказът от ходенето на училище често е следтсвие от период в дома, в който децата са станали много привързани към родителите си, като лятна ваканция, почивка, болест. Такова поведение също може да е следствие на стресова ситуация, като смърт на домашен любимец или роднина, смяна на училището, или смяна на населеното място.
Четете още: За пръв път на училище – Кои са възможните проблеми, които детето ви може да срещне?
Нещата може да се усложнят и детето да получи главоболие, възпалено гърло, стомашни болки, точно преди времето за тръгване на училище. Болестния аспект позволява на детето да остане у дома, и се повтаря на следващата сутрин. В някои случаи детето може просто да откаже да напусне къщата. Тъй като паниката идва от напускането на дома, а не от самото училище, често децата са спокойни веднъж озовали се в учлилище.
Децата с безпричинен страх от училище може да:
• се чувстват несигурни да стоят сами в стаята;
• изразяват поведение на вкопчване;
• изразяват прекомерно притеснение и страх относно родителите или от това да причинят вреда на себе си;
• стане „сянка” на майка си и баща си;
• заспиват трудно;
Четете още: Справяне с проблемите в училище
• имат кошмари;
• имат фобии към животни, страхуват се от чудовища и крадци;
• да ги естрах от тъмното;
• имат по няколко избухвания при натиск да тръгнат на училище.
Такива симптоми и поведение са често срещани сред децата с разстройство и тревожност от раздяла. Потенциалните дълготрайни ефекти (паническото разстройство и безпокойството се проявяват при възрастните) са сериозни за дете, което има упорито безпокойство и не получава професионална помощ. Детето също може да има сериозни социални и обучителни проблеми, ако страховете и безпокойството му го държи далеч от училището и приятелите му за дълъг период от време.
Четете още: Учител и родители – създаване на успешна връзка
Когато страховете продължават, родителите и децата трябва да потърсят професионална помощ. Човек, който да работи с тях за разработване на план за незабавното връщане на детето в училище и към другите му активности. При по-голямо дете или июноша, отказът да ходи на училище може да не се дължи само на болест, и често изисква по-интензивно лечение.
Прекомерните страхове и паника на детето да напусне дома или родителите си, и да ходи на училище могат да бъдат успешно лекувани.
Снимки: zilverbat, woodleywonderworks, AnneCN Foter.com
