Тази мерна единица често се бърка с по-често срещаща се у нас единица за активна мощност kW (киловат), или това е мощността която се използва. Тези двет мерни единици са равни само когато няма фазово отместване на напрежението спрямо тока, тоест факторът на мощност cos а = 1. Той се определя като съотношение между активната и привидната мощност. Когато факторът на мощност е единица, това означава, че подаваната електрическа мощност се оползотворява напълно – например нагревателните ел. уреди и крушките с нажежаема жичка. При останалите уреди, каквито са електродвигателите (реактивен товар) или луминесцентните лампи (капацитивен товар), това не е така и за добър фактор на мощност се приема cos а = 0,85. Следователно ориентировъчно може да се приеме, че за да се получи 1 kW активна мощност, която консумират ел. уредите, са необходими поне 1,2 kVA привидна мощност.
Трябва да се прави разлика между максималната и номиналната мощност, която е посочена в техническата характеристика на генератора за ток. Разликата между номиналната и максималната мощност може да состигне до около 20%. Имайте в предвид, че на максимална мощност генератора за ток може да работи за много кратък период – до около 10-30 минути. Когато ще е натоварен продължително време, при избор на генератор се гледа номиналната мощност. Изборът на генератора се прави като се сборува общата мощност на консумация на уредите, които ще захранва и се добавят още 20-30% резарв. Това не важи за уреди, които са с голям пусков ток, като задвижваните с електродвигател, които имат фактор на мощност около или по-нисък от cos а = 0,7/, климатици и др. При тях пусковият ток е до 3-5 пъти по-голям от номиналния и това трябва да се съобрази при избор на генератор за ток.
За промишлени цели се предпочитат генератори за ток, произвеждащи трифазен ток, а за битови нужди се предпочитат монофазни електрогенератори. Когато се избира трифазен генератор за ток консумираната мощност от еднофазен товар не бива да превишава 1/3 от трифазната номинална мощност на генератора.
Особено внимание трябва да се обърне, когато генератора ще се използва за захранване на чувствителна електронна апаратура като компютри и др. Такава апаратура изисква синусоидално напрежение с честота 50 Hz, което може да се осигури от генератори със система за автоматично управление на напрежението AVR или Cyclo-Converter. За чувствителни уреди най-доброто решение си остават инверторните генератори за ток. Те осигуряват най-високо ниво на стабилност и честотата на напрежението с близка до идеалната синусоидна форма, заради това са най-подходящи за захранване на чувствителни електронни медицински уреди.
Съществен фактор при избора на генератор за ток е и разходът на гориво. Най-икономични са дизеловите генератори и появилите се наскоро генератори на газ. Дизеловите генератори обикновено са над 5 kW и за това като по икономична алтернатива за по-ниски мощности са генераторите на газ.
Бензиновите и газовите генератори за ток са предпочитани, когато се използват като авариет захранващ източник, при прекъсване на мрежовото захранване. По отношение на преносимостта им също имат предимство пред дизеловите генератори, поради по-ниското си тегло и компактност. Когато генератора за ток ще се използва като основен източник на захранване за по-продължително време може да се инвестира в дизелов. Генераторите, които ще се използват като резервно захранване, е задължително да имат електронна система за автоматичен старт и стоп. Тя се задейства автоматично секунди след спиранене на мрежовото напрежение и включва генератора. Когато се възстанови мрежовото напрежение системата автоматично спира генератора и го изолира от мрежата. Тези генератори са обемисти и изискват монтирането им в отделно помещение и се използват за захранване на болнични и други сгради изискващи авариино захранване.
Генератори за ток
