Петър Славов: Съдебната система трябва да бъде освободена от политически натиск

7
Добави коментар
biserkostadinov
biserkostadinov

Кандидатът за депутат от 23-ти МИР София говори пред Bulevard.bg за проблемите в политиката и това, което трябва да се промени

Петър Славов е едно от лицата на Гражданския съвет към Реформаторския блок. Той е на 38 години, адвокат с дългогодишна практика, завършил в Лондон, Франкфурт на Майн и Париж. В момента е кандидат за народен представител за 43-тото Народно събрание от листата на Реформаторския блок за 23-ти МИР София. За политиката, кампанията и бъдещето на България той говори специално за Bulevard.bg.

– Вие сте един от най-големите застъпници за използването на преференцията на изборите. Като цяло в Реформаторския блок тя е доста добре застъпена, тъй като в по-голямата си част кандидатите агитират за себе си. В този ред на мисли, дали не е по-добре да се върви в посока мажоритарен вот, или вариантът с преференции е оптимален засега?

– На евровота над 60% от гласовете, дадени за Реформаторския блок, бяха с посочена преференция, тоест при нас делът на разпознаваемост на кандидатите и информираност при избора е най-голям спрямо останалите политически субекти. Преференцията, по своята същност, представлява вид мажоритарно гласуване, но е много по-ефективна от него, тъй като дава възможност да се пренареди цялата листа, а не само да се посочи най-добрият от листата. Това е особено важно в големите градове, където от дадена листа се избират по 3, 4 и повече кандидати и е важно не само първият да е качествен, но и тези след него.

Тук ще отворя една скоба – мнозинството на БСП, ДПС и „Атака“ в последния парламент се опита частично да унищожи преференцията, като прие противоконституционната поправка „Карадайъ“ в Изборния кодекс, а именно чл. 278, ал. 5 – че непопълнените бюлетини се броят като преференции за водача на листата. Така тези партии на статуквото се опитаха да гарантират местата на партийните си номенклатури, които традиционно водят листи. Тази им защита обаче няма да сработи от момента, в който 50% и повече хора гласуват преференциално, а в идеалния случай и над 90%. Моята лична прогноза е, че на тези избори делът на преференциалното гласуване ще се увеличи съществено и много водачи на листи ще се окажат силно изненадани от резултатите!

– Като член на Гражданския съвет на Реформаторския блок Вие не сте партийно обременен. Смятате ли, че блокът от коалиция от партии може да се превърне в единен политически субект?

– Категорично съм убеден, че като следваща стъпка от консолидацията на блока трябва да се учреди политическа партия „Реформаторски блок“. Дори мечтая за деня, в който ще мога да подам документи за членство в такава партия.

В ПП „Реформаторски блок“ ще могат първоначално да се включат всички онези симпатизанти на реформаторите, които са част от блока, но не членуват по една или друга причина в никоя от съставните му партии. ПП „Реформаторски блок“ естествено ще има и един председател, за който е логично да стане лидер и на политическия съюз „Реформаторски блок“ – тоест съюзът между новоучредената партия и онези партии от блока, които желаят запазят самостоятелното си съществуване, но да бъдат и част от блока. Една друга част от партиите ще се влеят в ПП „Реформаторски блок“. Виждате, че има много възможности за задълбочаване на консолидацията на Реформаторския блок, но за да стане той по-силен и още по-влиятелен, в най-кратки срокове трябва да се предприемат действия по учредяване на партия „Реформаторски блок“.

– Преди време заедно с Мартин Димитров разкрихте доста нередности около проекта „Южен поток“. Кои са основните проблемни моменти в случая и какво тепърва трябва да се изяснява по темата?

– Преди всичко трябва да се разбере цялата истина. Ето, съвсем неотдавна, от Министерството на икономиката направиха публична част от кореспонденцията по проекта и се видя колко прави сме били, когато обвинихме БСП и предишния кабинет, че са внесли в Народното събрание и са гласували на първо четене закони, писани в Москва и под диктовката на Кремъл. Вижте само писмото на Драгомир Стойнев до руския министър на енергетиката Александър Новак на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката.

Но преди всичко трябва българското общество да научи истинската цена на този проект, условията, при които той се финансира от българска страна, и каква, в края на краищата, ще е сметката, която ще плати данъкоплатеца. Съвсем наскоро симпатизанти на Реформаторския блок ни предоставиха копия на документи, от които е видно, че цената на проекта през мандата на управление на БСП и на кабинета „Орешарски“ вероятно е нараснала с над 1,2 млрд. лева! Това е колосална сума и ние с Мартин Димитров направихме среща със служебния министър на енергетиката и поставихме въпроса дали това е така и ако това е цената, защо е нарастнала така колосално само за една година!

– На профила си във „Фейсбук“ сте публикували основните точки в кампанията си. Предлагате да се направят реформи за „независим и справедлив съд“. От позицията Ви на юрист, какви точно промени са нужни в съдебната система?

– Реформите в съдебната система, които предлага блокът и в чието разработване съм участвал, са смели и радикални, защото проблемите вече наистина са много сериозни. Българите ежедневно се оплакват от остър дефицит на справедливост, от бавност на работата на съдебната власт и неспособност ефективно да защити правата и интересите на гражданите. За да се проведе операция „чисти ръце“ в съдебната система, преди всичко е необходимо тя да бъде освободена от политическия натиск на силните на деня политици. Необходимо е да се даде повече свобода на магистратите да решават проблемите в системата – например чрез пряк избор от всички магистрати на съдебната квота на Висшия съдебен съвет (ВСС) и намаляване квотата на партиите. ВСС следва да се раздели на две „камари“, като едната да се занимава в проблемите на съда, а другата – на прокуратурата, без те взаимно да си пречат.

Не на последно място, задължително е намаляването на политическите квоти при конституирането на ВСС, както и даването възможност на граждани и граждански организации да имат представители в тези органи. Всички тези промени изискват смели законодателни и дори конституционни промени и ние от Реформаторския блок сме готови да ги предложим в българския парламент!

– България е на първо място в ЕС по функционална неграмотност. Това малко или много прави образованието една от важните теми на тези избори. Вие сте я засегнали в основните точки на кампанията си. Какви реформи трябва да бъдат взети в сектора, за да се подобрят нещата там?

– Преди всичко, трябва да се запушат дупките, от които изтичат публични средства, да се спрат възможностите за злоупотреби с тях (например нагласени обществени поръчки, измислени търгове и др.). Тогава ще остават повече средства за самото образование, за подобряване условията на работа на учителите и на престой на учениците.

Замислете се само – държавата харчи годишно около 450 млн. лв. за образование. Ако действително са прахосани тези 1,2 млрд. лева за увеличената цена на „Южен поток“, към тях се добавят документирано похабените 2 млрд. лв. по „Белене“, ще се получи една наистина колосална сума. Помислете сами, колко пъти можеха да се подобрят с тях условията в училищата, заплащането на преподавателите, материалната база, стандартът на образование? И нищо чудно и да останат достатъчно средства държавата да закупи по един таблет за всеки ученик!

– Друга от точките засяга пакет от мерки срещу младежката безработица. Какви са Вашите конкретни предложения?

– Ключов момент в програмата на Реформаторския блок са реформите в образованието и връзката между бизнес и образование. С други думи, за да не образоваме армии от безработни, държавата следва да провежда адекватна политика, съобразена с търсенето на кадри от бизнеса. Ето тази връзка в момента е скъсана – има десетки висши учебни заведения, които страдат от хронична липса на средства поради незапълване на минималния брой студенти.

Същевременно, налице е търсене от бизнеса на професионалисти със средно специално образование, с висше инженерно образование и др., каквито образователната ни система не осигурява достатъчно. И не на последно място, програмите за стажуване следва да се разширят и да обхванат, както държавната и общинска администрация, така и частния бизнес, а също и работа в чужбина в институции от ЕС, международни корпорации и т.н.. Защото работодателите търсят подготвени кадри, кадри, които вече имат и професионален опит и владеят няколко чужди езика. А не просто хора с дипломи.

Аз самият като студент успях да специализирам първоначално във Великобритания, след това в Германия и Франция, благодарение на което освен практическия опит, успях да овладея и четири чужди езика – немски, английски, френски и руски. Последното много ми помага в професията ми и в работата ми с чуждестранни партньори.

– В друга от основните точки се обявявате „За защита на християнските и семейни ценности като основа на модерната цивилизация“. Националистически формации също използват подобен призив, като обаче доста го радикализират. Какви са разликите във Вашия прочит на „християнските и семейни ценности“?

– Модерната Западна Европа във вида, в който я познаваме и към която се стремим, е изградена именно на основата на традиционните християндемократически ценности – свобода на индивида, възможност за равен старт и за професионално развитие на всеки, солидарност, взаимопомощ и т.н. Основа на всичко това е семейната среда, в която израстват и възпитаваме децата си именно да зачитат тези принципи. 

От националистическите формации, които цитирате, за съжаление чуваме основно призиви за омраза и сегрегация, а не за обединение на потенциала на нацията и за постигане на по-добър живот на базата на общи усилия и труд, положен от всеки според възможностите му. Очевидна е разликата, както е и очевидно, че по пътя на омразата нищо добро не ни чака!

– По кои теми биха били първите три законопроекта, които бихте внесли, ако Ви изберат за депутат?

– Всъщност, законопроектите ще са доста повече и аз вече имам подготвени поне десетина, готови за внасяне в парламента. Част от тях са, тъй да се каже, наследство от времето, когато бях съветник към „Синята коалиция“ в 41-то Народно събрание и които законопроекти неразумно бяха отхвърлени от мнозинството тогава. Друга част написах по време на протестите във връзка със защита на правата на протестиращите, но и спазване на установения законов ред, но нямаше кой да ги внесе в парламента.

Така че, ако трябва да посоча конкретно – изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи (възстановяване на конкурсното начало при израстване в кариерата), в Закона за защита при бедствия (ефективно противодействие на природни бедствия и недопускане на жертви), в Закона за енергетиката (срещу монополите и кражбите, за които всички ние плащаме накрая), Закона за БНБ и Закона за гарантиране на влоговете в банките (за изплащане в разумен срок на защитените по закон депозити), Закона за съдебната власт (справедлив и независим съд, работеща прокуратура) и, разбира се, промени в Конституцията във връзка с реформите в съдебната власт.

– Като кандидат от 23-ти МИР София кои според Вас са важните теми, които трябва да се засегнат за локалния дебат тук, в столицата?

– Проблемите на столицата са много и столичани ежедневно се сблъскваме с тях – като се започне от мръсния въздух, пренаселения център, задръстванията, лошите пътища и остаряла инфраструктура, липсата на много места на достъпна градска среда, недостига на велоалеи, презастрояването и т.н. 

Основната отговорност за разрешаване на тези проблеми е в Столичната община и кмета на град София, но аз съм сигурен, че има какво да се направи и от страна на централната власт, за да подпомогне развитието на София като модерна европейска столица. Част от мерките действително се случват – развитие на метромрежата, подмяна на градския транспорт с модерен, строителство на кръстовища на две нива и др., но всичко някак си се случва изключително бавно и сякаш насила. А не трябва да е така!

Личният пример тук също е много важен – вероятно, ако бъда избран с преференция 4 от 23-ти МИР в София от листата на Реформаторския блок, ще бъда един от малкото (дано не съм единственият) народни представители, които ходят на работа с колело, а не с депутатски мерцедес.