Публикувано от admin на 27.10.2013
Може и да няма море, плаж и много слънце, горещи нощи и мързеливи дни, но въпреки това есента категорично носи със себе си солидна доза положителни емоции. С красотата на пожълтелите листа, с последните подарени милувки на слънчевите лъчи, че дори и с аромата на печена тиква. Все още топлите есенни дни пък са чудесен повод да се насладим на парковете – съвсем на близо до града или в самия него. А те определено, освен че изпълняват функцията на белите дробове на всеки град, са и чудесно място за отмора от офисния шум и забързаното ежедневие, в което живеем. Ето някои от най-красивите места за отдих в градска среда или казано с други думи 10 от най-известните градски паркове у нас.
Виж още: 10-те най-красиви водопада в света 10 уникални особености на Археологически комплекс “Калето“ край град Мездра
1. Парк на младежта – Русе Разходката по главната улица на Русе ни отвежда в най-големия градски парк на града. В миналото той е наричан Саидпашова бахча, Владикова бахча и Парк на свободата, но днес е познат като Парк на младежта. Трудно е да го пропуснеш, защото още на входа му те посреща една от емблемите му, позната на русенци като „Вазата“. Това е метална конструкция във формата на ваза, която се издига на 3,4 метра, запълнена е с пръст, а по повърхността и растат прекрасно аранжирани цветя, различни през всеки сезон. Съоръжението е строено през 50-те години на миналия век и до днес краси централната градина на парка. Паркът на младежта е построен покрай Дунав, което го прави любимо място и за пословичните русенски комари. Ако разходката ви е през пролетта, ще ги разпознаете лесно – „толкова са големи, че чак кучетата ги лаят“.
2. Морската градина във Варна Морската градина във Варна е най-големият градски парк на Балканския полуостров. Дължината и е почти 3,9 километра. Идеята за нея се заражда през далечната 1862 г., когато отвъд стените на града са заградени десетина декара и е засадена зеленчукова градина. Малко по-късно се появяват овощни дръвчета, сред които е поставен и малък шадраван. Истинското изграждане на градината обаче започва след Освобождението. През 1881 г. кметът на града Михаил Колони, макар и трудно, успява да убеди общинските съветници да се построи градска градина и приморски парк. До 1890 г. са премахнати зарзаватчийските лехи и са посадени първите 13 дръвчета. Градината се огражда с дъсчена ограда и се забранява пашата на добитък.Ключова фигура за изграждaнето й има и варненецът от чешки произход Антон Новак, който до пенсионирането си през 1937 г. й предава сегашния вид. Днес морската градина е облагородена, преасфалтирана и с нови пейки, Осветлението на поляната, където е разположен Алпинеумът е особено феерично, правейки мястото предпочитано за вечерна разходка, която задължително включва старото дървено мостче, откъдето посетителите хвърлят монети, за да сбъднат желанията си.
3. Морската градина в Бургас Морската градина в Бургас се простира на цели 600 декара, чието засаждане и облагородяване започва през 1891 г. Още тогава паркът се сдобива с множество екзотични растения от всички континенти, някои от които се пазят и до днес. След повече от 120 години сред просторните му алеи и прекрасни цветни градини се спотайват много паметници, кафенета, ресторанти, романтични беседки и забавления за малки и големи. Ежегодно Морската градина е домакин на най-големия музикален фестивал в България „Spirit of Burgas“, които се провежда вече 6 години. За 3 дни част от парка заедно с плажа се превръщат в малък фестивален град с много сцени, забавления и музикални фенове от всички възрасти и най-различни държави по света.
4. Южен парк – София В парка се срещат 65 вида птици, 29 от тях защитени, а 2 записани в червената книга на България. През парка преминава Перловска река, има и няколко изкуствени езера. Южният парк предлага спокойни кътове за отмора, където лесно можете да избягате от шума с книга в ръка. През 2011 г. паркът беше ремонтиран – езерото и зоната откъм ул. „Нишава“ вече са напълно възстановени, а в допълнение софиянци получиха и спортен кът с фитнес уреди на открито и нова цветна изложба. Пълна реконструкция претърпя и входът откъм бул. „Витоша“ заедно с намиращия се там фонтан. Голямата поляна в Южния парк често става арена на най-различни прояви – концерти, любителски представления, музикални и детски програми и т.н. Над 10 години именно на Голямата поляна се провежда и блус фестивалът „Цвете за Гошо“, създаден в чест на големия Георги Минчев.
5. Градски парк „Св. Георги“ – Добрич Градски парк „Св. Георги“ е една от най-старите градини в страната и е паметник на градинско-парковото изкуство. В далечната 1867 година Белидието (Градския общински съвет) избира мястото в махалата Карабоклука, за изграждане на градска градина. Прокарват се първите алеи, закупуват се дръвчета за 1780 гроша и се засаждат. Така се поставя началото на първия градски парк в Добрич. Изоставена и неподдържана по време на руско-турската война, след Освобождението градската градина става първа грижа на градското управление. Поетапно през годините паркът се доизгражда и обогатява със съоръжения от различен характер. През 1955 година се изгражда градският стадион. През 1956 година е първият етап от изграждането на езерото, скални градини, водопад, пещера. По-късно през 1959 година са построени спортен комплекс „Младост“ и ресторант „Спортна среща“, а през 1960 година – летен театър и др. След 1970 година се изгражда западното езеро, тренировъчни игрища, спортен комплекс „Простор“, мемориален комплекс „Хан Аспарух“, плувен комплекс „Русалка“. През 1999 година старата градина на градски парк е обявена за паметник на културата и градинско парковото изкуство.
6. Бачиново – Благовград Ако тръгнете нагоре по течението на река Бистрица, която пресича Благоевград и се влива в Струма, ще попаднете в парка Бачиново. И въпреки че алеята, пейките и изкуствените езерца, които се намират в горния му край, наистина създават атмосферата на горски парк, дивата горя, която от широколистна преминава в борова и смърчова, ни напомня, че с всяка крачка навлизаме все по-дълбоко в прегръдките на Рила. Именно от парка Бачиново тръгва пътеката за хижа Македония, която е една от най-високо разположените хижи в България. Преди демократичните промени у нас на около 3 километра над Благоевград, в сърцето на парк Бачиново, се е намирала една от най-разкошните правителствени резиденции на комунистическия режим – Бистрица, както и станция за обучение на висши партийни кадри. От 90-те двете сгради се използват за общежития на студентите от Американския университет.
7. Борисовата градина – София Борисовата градина е най-големият парк в София. Той е създаден в далечната 1884 г., а първите растения са засадени от швейцарски градинар. През годините паркът е носил различни имена – Разсадника, Пипиниера, Цариградската градина, Княз-Борисовата градина (след раждането на престолонаследника Борис Търнвски) и Парк на свободата (по време на социализма). На територията на Борисовата градина се намират 2 стадиона – Националният стадион „Васил Левски“ и стадионът на ЦСКА, и изкуственото езеро „Ариана“.
8. Сахат тепе – Пловдив Няколко стръмни калдъръмени улички вляво от главната, когато вървите от Пощата към Джумаята, ще ви изведат до един от емблематичните паркове в Пловдив – Сахат тепе, официално носещ името на възрожденеца Христо Г. Данов (Данов хълм). В превод от турски „Сахат тепе“ означава „Хълмът с часовника“, тъй като именно там, в началото на 17-ти век, е изградена часовникова кула. Сахат тепе всъщност има две възвишения, като часовниковата кула е разположена на северното, докато на южното се намира Радио-телевизионният център, построен през 50-те години на миналия век. След пожар, който унищожава първоначалната дървена конструкция, през 1809 г. пловдивчани изграждат часовниковата кула отново. Този път тя била иззидана от камък на височина 17,5 метра. Името на майстора не е запазено, но е известно, че за модел послужили морските фарове. Въпреки че е едно от по-малките тепета в града, Сахат тепе разкрива забележителна гледка към Стария град, Джумаята и Главната. Интересно е, че още в древността мястото е било известно като „Хълм на времето“, тъй като в римско време на източните склонове имало слънчев и воден часовник. Водният часовник, чийто останки били разкрити при археологически разкопки през 20-те години, бил разположен в сграда, която в още по-дълбока древност била храм на Венера. Там е намерен надпис на Луций Септимий Север, управлявал Рим между 193 г. и 211 г. след Христа.
9. Аязмото – Стара Загора Аязмо (от гръцки – осветен) е водоизточник, който се намира край свещен за християнството обект – храм, манастир, в този случай, намиращ се в параклиса „Свети Теодор Тирон“, откъдето идва популярното име на парка. Аязмото е създадено през 1895 г., като до началото на 19-ти век на това място се е простирала дъбова гора. В края на 19-ти век митрополит Методий Кусев се заема с нелеката задача да възроди парка. От самото начало идеята за уреждането на градски парк е приета скептично от старозагорци. Ентусиазираният Методий Кусев среща редица пречки в осъществяване на идеята си да превърне „голия баир“ над града в модерен парк. Той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба за изпращането на семена на най-различни дървесни видове. От засадените от него дървета някои са живи и до днес. В парка растат редки и уникални за България растителни видове. Сред тях са 180 местни и екзотични дървесни и храстови видове, между които обикновен кипарис, черен бор, атласки кедър, алепски бор, сребрист ска ела и райска ябълка. От животинските видове се срещат сърни, източноевропейски таралежи, сухоземни костенурки, катерици. В парка е разположена и Старозагорската зоологическа градина. Други забележителности са Залата на смеха с криви огледала, резиденцията на Старозагорския митрополит, параклис, паметниците на митрополит Методий Кусев и Алеко Константинов, Централната астрономическа лаборатория за космически изследвания, телескопът на обсерватория „Юрий Гагарин“, спортен комплекс „Берое“, тенис кортове, площадки за бадминтон, хижи, хотел, ресторант и летен театър.
10. Парк „Кайлъка“ – Плевен Парк „Кайлъка“ се намира на юг от Плевен, простира се на 10 000 дка и е обявен за защитена местност. Изграден е в естественото проломно дефиле на река Тученица и може да ви покаже неща, всяко от които само по себе си заслужава да бъде цел на пътуване. Естественият каньон е приютил богата и разнообразна флора и фауна, където се срещат уникални за България и Балканския полуостров растения, а много от птиците и бозайниците са включени в Червената книга на България. Паркът предлага уникално съчетание от възможности за разходка, отдих и развлечения – изкуствени езера и язовири, лодки и водни колела, басейни, барове, кафенета, ресторанти, дискотеки, детски площадки, тенис кортове, велоалеи и зоопарк. В „Кайлъка“ се намира и летният театър на град Плевен, както и единственият по рода си в България Музей на виното, разположен в естествена пещера близо до язовира Тотлебенов вал. Видна местна забележителност са развалините на късноантичната крепост Сторгозия.
Коментари
коментар(а)
