Любен Кънев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 г., специалност „Актьорство за драматичен театър“ . Носител е на Голямата награда на първия Международен театрален фестивал на театралните академии (GATS) в Пекин за ролята си на Брут в „Юлий Цезар“ от Уилям Шекспир под режисурата на Пламен Марков. Той е и „Най-добър актьор за драматичен театър“ на НАТФИЗ за 2010 г. Известен е като инспектора от ГДБОП Тодор Тодоров в крими поредицата „Под прикритие“, като княз Кирил в „Недадените“ и като хакера Омар в „Знакът на българина“. На театралната сцена дебютира в Пловдивския театър през 2010 г. с ролята на Хелмер в „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен (реж. Крис Шарков). Участва и в друго представление на Шарков – „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия в Театрална работилница „Сфумато“, както и в режисьорския спектакъл на Владимир Пенев „Агенти“ по Дейвид Мамет, част от репертоара на Шуменския театър. А енергията, която влага в образите си, е пословична. Преди броени дни представи първия по рода си в България кино-театрален спектакъл STOP в Cinema City в Paradise Center в София.
Главният герой в авторския ви моноспектакъл STOP е изпълнителен директор на банка, който е измамил доста хора. Съвпадението с действителни лица умишлено ли е?
Ако някой се припознае… аз не съм търсил прилика. В началото, когато писах пиесата (преди около две години – б.а.), имаше загатване, че ще е такъв. Но в процеса на работа избистрих концепцията си. Идеята не беше да има някакви нарочни паралелни моменти със социални състояния. Значи сте предусещали банковата криза в България? Да не сте разполагали с вътрешна информация? Ако имах такава, може би щях да я използвам изцяло за себе си, да избягам с всички пари, които мога да взема и да направя един частен театър някъде. Където има нужда от него. Това, разбира се, е в кръга на шегата.
Казвате: „частен театър“? В такива проекти ли виждате развитието на българския театър, имайки предвид въведената театрална реформа, която като че ли не дава особени резултати?
Аз си мечтая за такъв тип театър. Но като казвам частен, нямам предвид да е създаден от един човек. Не, по-скоро ми се иска да не е обвързан с държавата и реформите, които се правят в театъра и изкуството като цяло. То се разбра, че те не зависят от нея, те са друг процес. Процес на самоиздържане. Държавата не може да се занимава с изкуство. Тя вече го доказа. Иначе нямаше да се случва това, което се случва в момента. Но все пак трябва да се търсят частни инвеститори? Всеки, искащ да прави някакви проекти, които го вълнуват, да намери начини да осъществи мечтите си. За едни това са мечти, за други – бизнеспроекти. Ето, аз сега трябва да превърна моята мечта в бизнес, който да е рентабилен и да ми позволи след това да осъществя друга своя мечта.
В България ли виждате това да се случи?
Да, защото нещата, които ме вълнуват, са тук. Ако се случи някъде другаде, а има такива пространства, добре. Но засега съм тук. Ето сега направих STOP. Искам да го пласирам сред хората, да се превърне в тема на някакъв разговор. А и проблемите на изкуството са едни и същи навсякъде. Те са и проблемите на човека. Дали си в София, или в Лондон, няма значение.
Щом сте избрали да живеете и работите тук, няма как да не ви попитам гласувахте ли на последните парламентарни избори?
Да. Този път реших да гласувам не за някого, а да упражня правото си на доверие към едни хора. И не очаквам нищо конкретно, а просто ми се иска да разбера дали доверието ми към тях ще бъде оправдано. Любопитно ми е как ще се развият тези, които много говореха, че ще бъдат различни.
В противен случай мислите ли да напуснете родината?
Не. Родината отдавна я няма, за да я напускам.
Да се върнем на STOP. Вкарахте театрален спектакъл на най-комерсиалното място – в мол.
Да. Исках да създам нещо качествено на място, където хората очакват всичко да е комерсиално. Искам да се питат защо този човек е избрал това да се случи тук, какъв му е подтекстът. А и само това кино ми осигури възможно най-добрите условия да се реализира един такъв проект. Желанието ми бе да привлека хора, дошли с пуканки и залъгалки да гледат някой холивудски филм, да влязат и видят STOP и да се замислят. А и сега много от театрите се превърнаха в места просто за забавление, там започнаха да правят мол изкуство. Те създават мол в театъра, а аз театър в мола, където се предполага, че това не може да се случи. А и не виждам нищо лошо. На едно такова място има фитнес, басейн, лунапарк, защо да няма и театър.
Да, но преди време хора от т.нар. театрална гилдия нападнаха ваши колеги, че са се превърнали в панаирджийски мечки и са използвали известността си от тв екрана като евтин трик за привличане на публика в театрите. Не се ли страхувате от подобни нападки?
Ако се страхувах, нямаше да направя нищо от това, което върша в момента. Ако тази т.нар. гилдия е като онази в Англия или Франция – да се замислиш. Но именно гилдията срути театъра и го превърна в мечкарски бизнес, защото започна да се възползва от тези актьори и да печели от тях. Всъщност това е завист, а завистта е лошо българско качество. Завиждат, че тези хора се справят по-добре от тях. Не спират да мрънкат, че нямат пари за изкуство. Разчитат, че държавата ще им даде едни подаяния, които ще отидат в джоба им под формата на заплата. И вместо да се оплакват, да потърсят спасение и възможности пред себе си. Както направих аз със STOP, доказах си, че не съм мрънкало от държавен театър.
Но именно със сериал („Под прикритие“ – б.а.), реализиран основно с държавни пари, станахте известен!?
Станах популярен, защото съумях да покажа качествата си в един проект.
С колегите ви „инспектори“ от сериала обикаляте цялата страна с постановката „Агенти“ по Дейвид Мамет под режисурата на Владимир Пенев. Каква е публиката извън столицата?
Тя е жадна за театър и иска театър. Но театъра, който т.нар. реформа създаде – колкото повече билетчета продадеш, толкова повече пари ще спечелиш. Хората в провинцията са възпитани да гледат този театър, който моят герой в STOP нарича „на кило“. Нямат голям избор. В града им идват едни такива организирани групи, разказват им едни смешни неща и т.н. Но тази публика има право да й се предлагат и други спектакли, по-смислени, но не от управниците на държавата, а от управниците на т.нар. театрална гилдия.
И в тази връзка, директорът на Хасковския театър Боил Банов стана заместник-министър на културата в новото правителство. Очаквате ли това да се отрази положително на този вид изкуство у нас?
Веднага казвам – да. Хасковският театър е един от малкото, където се случват интересни неща, има раздвижване. Много известни режисьори поставят там. А за да се случи това, значи този, който го управлява, си върши работата. Явно човекът има талант за управление.
Като изключим театъра и се върнем към телевизията, говори се, че времето на бг сериалите, на което станахме свидетели през последните няколко години, отмина.
И тези приказки са като всяко чудо за три дни. Както се говори, така ще се окаже, че ще се родят още десет. Смятам, че успешните сериали ще продължат да съществуват. Те са комерсиални продукти и целта им е да печелят пари, а щом печелят пари, няма причина да спират.
В медиите се заговори за неизплатени възнаграждения отстрана на продуцентите на „Под прикритие“ към някои от актьорите и хора от техническите екипи. Вие сблъскахте ли се с подобни проблеми?
Не съм запознат с това кой си е взел парите и кой не е. При мен всичко е наред. Когато един човек има да решава подобни проблеми, има възможности да го направи по законов ред. Но медиите не са начинът, създават се конфронтации, правят се нарочни сочения. Смятам, че за пореден път се прави опит да се опетни един човек като Димитър Митовски (продуцент и създател на сериала – б.а.), който направи нещо наистина уникално. Пак завист.
Интервю на ДЕНИЦА ТОДОРОВА
