Бабинден

ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР

24 април:
Годишнина от Геноцида над арменците
26 април:
Световен ден на интелектуалната собственост
28 април:
Световен ден за безопасност и култура на труда
29 април:
Ден за почитане загиналите при трудови злополуки
1 май:
Св. пророк Йеремия, св. Тамара

Бабинден
Бабинден е един от уникалните чисто български празници. Той е в чест на бабите, помагащи при израждането на бебетата в миналото и на наследниците на техния занаят днес – акушерите. Отбелязва се на 8-ми януари (или на 21 януари стар стил), денят след Ивановден.

Въпреки че с Бабинден завършват коледните празници, обредността на празника е по-скоро езическа.

Рано сутринта на празника, бабата посещава къщите на децата, които е изродила. Носи бяла и червена прежда, която залепя с мед на децата – на момиченцата като коса, а на момчетата като мустаци и брада. След това ги благославя да остареят и побелеят, хвърля жито, дава им да близнат от меда и изрича:

„Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошерът.“

После измива лицето на детето, , тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

Другаде традицията е бабите да бъдат посещавани в техния дом. Майките с малки дечица също рано сутрин наливат вода от чешмата и с китка здравец или босилек отиват при бабата, която е помогнала при раждането на тяхната рожба. Подават и сапун, поливат с наточената вода и подаряват кърпа, в който са увили пара или по-голям дар. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.

Освен това младите жени носят и обилна почерпка – питка, вино, ястие. Сядат заедно на трапезата и се веселят в чест на празника. Мъжете могат да се присъединят към празника след обеда – дотогава им е забранено!

Кулминациона празника е обичаят влечугане – обредно изкъпване на бабата в реката или на чешмата. Младите родители изнасят бабата от дома и и я качват на шейна или кола. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като волове, теглят колата из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Така отвеждат бабата до реката и там я изкъпват във водата.

Вечерта цялото село се весели на мегдана. Всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща.
Публикувано на 07.01.2013 от Булбокс Медия

Гергьовден

Всичко за празника – легендата за Свети Георги и ламята, кратко житие на Свети Георги Победоносец, народни традиции и обичаи за празника

НА ДНЕШНИЯ ДЕН

♣ 1868 – отслужена за първи път в Солун литургия на български

♣ 1877 – Ловчанският митрополит Йосиф(Лазар Йовчев) е избран за Български екзарх в Цариград

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

Мчк Сава Стратилат Римски и 70 войни с него

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. 

Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. 

Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича:

 „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. 

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. 

Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. 

След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. 

Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. 

Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

8 Януари (21 Януари по стар стил) е също така професионален празник на всички акушери и гинеколози.