Ген. Нанка Серкеджиева предала на Москва документи от делото на Вапцаров

11
Добави коментар
Erol1001
Erol1001

Сензационното твърдение е на близката роднина на Никола Вапцаров – изследователката на творчеството на поета Мария Радонова. Бившата преподавателка по литература е родена в Банско и е вдовица на ген. Христо Радонов, брат на прословутия генерал и бивш партизанин от Пиринския край Крум Радонов.

Единствено пред „ШОУ” Радонова повдига завесата над дълго укривани от върхушката на БКП и ДС тайни от семейния и „конспиративния” живот на автора на „Моторни песни”.

По думите й „етървенска завист” е причината Бойка Вапцарова да бъде очерняна методично в продължение на дълги години. В дъното на атаката срещу съпругата на поета стояла жената на неговия брат Борис – Венера. Докато истината всъщност била, че след смъртта на Вапцаров Бойка се е омъжвала един-единствен път и този брак е продължил близо половин век. Избраникът й е Никола Шивачев, образован и толерантен мъж, който до последно се грижел за нея, а приживе я защитавал рицарски от ударите на „партийните другари” и недоброжелателните роднини. Както и от многобройните ухажори, един от които бил самият соцкласик Павел Вежинов. Бойка Вапцарова обаче отхвърлила предложението му за брак, тъй като авторът на „Нощем с белите коне” бил патологично ревнив към паметта на разстреляния й съпруг.

Мария Радонова е кума на „главната архиварка” на ДС – покойната Нанка Серкеджиева, с която останали в близки отношения до кончината на единствената жена генерал в тайните служби на Живкова България. Цитира и едно нейно признание, направено на четири очи – че по нареждане на КГБ предала част от документите от процеса срещу Вапцаров и другите комунистически дейци в Москва. „Вероятно те и досега не са върнати”, предполага изследователката.

От първа ръка Радонова разкрива и предисторията на печално известната статия на ген. Крум Радонов от началото на 60-те години, в която той обвинява Елисавета Багряна, че не е направила нищо, за да спаси живота на събрата си по перо.

А дали е можела, пита се и самата Мария Радонова и отговорът й е отрицателен, тъй като днес, от перспективата на годините, й се струва наивна вярата, че някой е можел да бъде помилван заради голямата му литературна дарба. Всъщност това се е искало от Багряна – като „придворна поетеса” да потвърди в съдебната зала, че Вапцаров е голям творец и в негово лице България ще изгуби ценно поетично дарование. Чест прави на поетесата, че не се уплашила и свидетелствала на процеса от 1942 г.

„Само че когато прокурорът я попитал наистина ли подсъдимият Вапцаров е толкова голям поетичен талант, тя не отговорила ясно и на висок глас, а само кимнала, но като чужденка – тоест, отрицателно, и прокурорът не сметнал нейното „смотолевено” „Да” за категорично мнение”, пояснява Радонова, уточнявайки, че цял живот е носила негативите от статията на нейния девер. Заради нея обидената Багряна й отказала навремето лична среща.

Странно защо почти й отказал „аудиенция” и партийният корифей Христо Радевски. Когато все пак я приел, тя още от вратата му задала неудобния въпрос защо не е променил „неискан гостенин” от „Прощално” на Вапцаров, за да изчисти името на Бойка от слуховете, че двамата са били пред развод, на „нечакан”, въпреки че е бил много близък с поета и дори са живели под един покрив.

„Страхувам се за живота си!”, парирал я Радевски. С което само потвърдил тогавашните догадки за намесата на партийната цензура в творчеството на Вапцаров след 9 септември 1944 г. и за фалшификациите на творчеството му, извършвани от знайни и незнайни „литератори”, повечето с пагони на офицери от ДС.

Неясна остава съдбата на „неизвестния архив” на Вапцаров, предаден на Радонова от Бойка Вапцарова. Преди смъртта си тя я заклела да не го дава на нито един български музей, защото поетът имал врагове, които щели да го унищожат.

Напук на партийната пропаганда, че „огнярят интелигент”, вербуван за каузата на Коминтерна като член на военната секция на ЦК на партията, не е предал нито един свой другар, 126-страничната тетрадка, изписана от Вапцаров в ареста говори за точно обратното. В нея са описани конспиративните му срещи и макар че Мария Радонова се опитва да оневини поета, че това било „криминална повест” и в нея нямало нито едно конкретно име, фактите не са на нейна страна.

Особено внимание роднината на Вапцаров отделя и на апетитите на племенниците му – Никола и Мая, към родната къща на поета в Банско. Единствено те от живите роднини на Вапцаров успели да спечелят иск към държавата да им изплати половин милион лева от наеми за имота. „Целта им е постепенно да направят там голям частен музей, като отсега имат амбиции да назначават уредниците”, смята Радонова.

Вдига обаче рамене на питането чия собственост е апартаментът на столичната улица „Ангел Кънчев”, където Никола и Бойка Вапцарови са живели до изстрелите на гарнизонното стрелбище. Според семейна легенда той бил даден за стопанисване на Вапцаров и на брат му Борис от леля им Магда, която живеела в Америка. „Документ за завещание обаче няма. Въпреки това на базата на този имот Бойка получи апартамент на бул. „Патриарх Евтимий”, осветлява още една дълго пазена тайна снахата на ген. Крум Радонов.

Добринка КОРЧЕВА