Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015
Независимо в коя географска посока потеглям през годините, от време на време се завръщам в Истанбул. И винаги откривам нови неща, приятни изненади и туристическата тръпка пулсира през целия ми престой.
Последният път се случи възможно най-неприятното метеорологично време през ноември: силен вятър, непрестанен ръмеж и температури около 5-6 градуса, които макар и положителни, реално се усещаха по-ниски. Облаците се бяха прихлупили над прекрасния Босфор, високите сгради, минарета, сараи потъваха в тях. Но когато си с подходящи дрехи и непреклонен интерес към исторически забележителности и архитектурен модернизъм, нищо не може да те спре!
Историческият център с неговите емблематични Синята джамия в единия край, в другия – Св.София, между тях – обелиски, стари сгради, които днес са Университет и Министерство на земеделието, както и прекрасната градина с фонтан – отново и отново бяха обсипвани с прищракванията на фотоапарати на ентусиазирани туристи от всички краища на Земята.
Истанбул, Пред Синята джамия
Истанбул, Св.София
Наблизо се намира и известната Цитадела, съхранявала водата на града през римския период.
Истанбул, Цитаделата-Медуза
В противоположна посока можеш да се докоснеш и потънеш в огромните градина – палат на Долма Бахче. И през деня, и вечер на нощна светлина – тук всичко излъчва история, величие и красота. За кой ли път, ненаситно и неуморно, обикаляхме и снимахме. Не на последно място трябва да отбележа и улужливостта на търговците – да се стоплиш с горещи печени кестени, да се освежиш с прясно изцеден сок от екзотичния нар или да потънеш в безбройните заведения с неповторими сладкарски изкушения и традиционни дюнери.
Истанбул, Нощен Истанбул
Независимо от капризите на времето се качихме на корабче, за да се насладим на красивия залив и от вода. Вятърът свистеше и проникваше в нас, но заедно с него ни обхващаше благоговение пред величествените палати, красивите къщи и необятната гледка. Туристическият ни хъс беше неизчерпаем. Фотоапаратът запечатваше навъсеното небе и нашите слънчеви усмивки. Наслаждавахме се от водното разстояние на забележителностите, които преди няколко часа бяхме обходили пеша. История и съвремие се преплитаха впечатляващо.
Истанбул, Крепостната стена
На следващия ден, все така добре екипирани, предприехме самостоятелно 7-8 часова разходка. На моста на рибарите на Златния рог, в зъбчатата железница и по пътя към площад Таксим срещахме хора от всички кътчета на света. Истанбул е известен и с религиозната толерантност на своите жители. Освен джамиите снимахме католически катедрали, православни църкви и синагоги. Попаднахме и на поредната демонстрация. Протестиращите се събраха, тръгнаха към площад Таксим, скандирайки своите искания. Полицията зорко охраняваше. Ние – туристите , свободно снимахме и нямаше непредвидени ситуации.
Истанбул, Зъбчата железница
Истанбул, Катедрала
Истанбул, Пл.Таксим
Истанбул, Демонстрация
Истанбул, Ретро трамвай
След това преживяване достигнахме известната кула Галата и се отправихме по пътя към Египетския пазар и Капалъ чарши.
Истанбул, Покрит пазар
Някак си, множеството туристи, а и местните, решили да си пазаруват, ни „поеха” и ни тласнаха към сергиите с ароматни подправки, по-късно и към златарски, сладкарски, кожени и всевъзможни магазинчета от покрития пазар. Чувствата ни бяха силни и смесени – наслаждавахме се на изящни изделия, модни дрехи и аксесоари, традиционни сувенири и сладости. Последната дума на модата присъстваше във всички облекла, така че европейският дизайнерски дух се смесваше умело с ориенталския привкус на поднесения чай или чинийката с локум и ядки. Късно вечер, не само спретнатите магазинчета, но и прекрасните плочки на Капалъ чарши се измиваха старателно с препарат и вода, за да посрещнат чисти на следващия ден хилядите купувачи и зяпачи.
И за да подсиля истанбулския дух, който витаеше непрекъснато около нас, ще разкажа за нашето посещение в известно, автентично от 19 в. кафене, което е било любимо на френския писател Пиер Лоти, съвременник на великия Иван Вазов.
Истанбул, Кафене
Истанбул, Турско кафе
Чужденецът бил влюбен в султанска дъщеря, освен това – офицер от френския флот и се е възхищавал на размаха на османската армия. В отговор на неговите военни хвалебствия колосът Иван Вазов написва през ноември 1912 г. стихотворението „На Пиер Лоти”, в което възхвалява мъжеството на нашия народ и порицава пиерлотиевото османско преклонение. Историята е история, за да я уважаваме, такава, каквато е, а не да я тълкуваме според настоящето време. Затова и ние се пренесохме мислено през вековете в тази атмосфера, след което здраво стъпихме и продължихме напред, за да разплитаме несвършващата истанбулска приказка.
В последния ден от поредното истанбулско докосване преминахме в азиатската част чрез метрото, което е построено на 60 м дълбочина под Босфора.
Истанбул, Метростанция
Там разгледахме, макар и от разстояние Кулата на девицата и чухме няколкото легенди, свързани с нея. Също така се насладихме на спокойствието и подредеността на прилежащия квартал.
Истанбул, Зелена стена
Непосредствено преди отпътуването се „потопихме” в морския свят на аквариума „Тюркоаз”. Ходила съм на средиземноморския бряг, където костенурките Карета карета снасят своите яйца, но точно тук, в аквариума ги видяхме.
Истанбул, Карета карета
Смело помахахме през дебелото стъкло на най-хищните и страховити акули.
Истанбул, Акула
Отправяйки се към границата, бавно преминавахме десетките километри от величествения, неповторим и загадъчен мегаполис. Новите впечатления, породените мисли от история и култура, стотиците запечатани с фотоапарата спомени като вихър се събираха в главите ни и оформяха поредната част от Истанбулската приказка.
Истанбулска приказка? За мен тя не е завършена. Задължително ще има следващи пъти, в които ще преоткривам посетените вече обекти, ще се задълбочавам в необятното културно-историческо наследство, ще се възхищавам на осъществените нови архитектурни творения.
Автор : Румяна Стоянова
Снимки : Румяна Стоянова
