Нов Близък Изток
Вече на всички е ясно, че под лозунга за т.н. ,,Арабска пролет“ вече цяла година в редица арабски страни се провеждат държавни преврати. Това, което е по-малко известно е, че те се извършват в изпълнение на концепцията за ,,Нов Близък Изток“, която е неразделна част от геостратегическия план на САЩ за дестабилизиране на света чрез стратегията ,,Контролиран хаос“. И двете са разработени по поръчка на неоконсерваторите на САЩ, чийто задкулисен лидер е семейство Ротшилд в мозъчния тръст на неоконсерваторите – Американския център за стратегически изследвания на Далечния Изток. Тъкмо този център е ковачницата на арабските революции, където се организират и координират действията на САЩ и техните съюзници за дестабилизиране на тази част на света.
В основата на стратегията е ,,съзидателното разрушаване и хаос“, разглеждани като основно средство за реализацията на концепцията за ,,Нов Близък Изток“. Идеологическата база на концепцията е възраждането на Арабския халифат.
Първата лястовица, свидетелстваща за съществуването на тази концепция е статията на полк. Ралф Петерс ,,Кървави Граници“, публикувана в началото на юни 2006г. в списанието на Пентагон – „Armed Forces Journal“, съпроводена от карта с многозначително наименование: ,,Как може да изглежда по-добре Близкия Изток“. Няколко седмици след това тогавашният държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс по следния начин характеризира войната, водена през този период между Израел и Ливан: ,,Това което наблюдаваме днес по своята същност са родилните мъки, в резултат на които ще се роди един ,,Нов Близък Изток“и каквото и да правим, трябва да си даваме сметка, че работим в името на този ,,Нов Близък Изток“.
Непосредствено след това Райс публикува книгата си ,,Никога не спирайте сражението“ в която обосновава ,,своите“ виждания за прекрояването на понастоящем съществуващите граници. По този начин Райс публично се идентифицира като акушерка на тази геостратегическа концепция.
Внимателният поглед върху картата на полк. Петерс дава основание за следните основни изводи:
Става дума за дестабилизация, с цел последващ контрол на огромна територия, простираща се от Израел до Средна Азия и Индия.
Главният печеливш реализацията на концепцията ,,Нов Близък Изток“ е новата държава „Кюрдистан“, в която ще бъдат включени големи територии от Турция, Иран, Сирия, Армения и Азербайджан.
Главни потърпевши от кървавото прекрояване на съществуващите граници е не само Иран, разделен на няколко квазидържавни образования, но и основните съюзници на САЩ в региона Турция, значителна част от територията на която ще бъде включена в новосъздадения Кюрдистан и Саудитска Арабия, която се планира да бъде разделена на три самостоятелни държавици.
Геостратегическа цел на концепцията ,,Нов Близък Изток“ е не толкова контролът върху огромните нефтени находища, колкото последващото неутрализиране на основните геостратегически противници на САЩ – Русия и Китай, което несъмнено ще последва след верижната дестабилизация на Кавказ и Средна Азия.
Само такава глобална задача може да мотивира Вашингтон да загърби интересите на своите основни съюзници в Близкия Изток.
За реализацията на концепцията ,,Нов Близък Изток“ в специализирани учебни заведения на САЩ предварително са подготвени цяла глутница ,,арабски революционери“, обучени да подклаждат организирана съпротива на властите, чрез разпространение на слухове, устройване на гражданско неподчинение и стачки, парализиращи икономиката, транспорта и съобщенията. В качеството на кадрови потенциал е използвана ислямската политическа организация ,,Мюсюлмански братя“. Създадена през 30-те години на миналия век с финансовата подкрепа на английското разузнаване, като бариера срещу разпространението на комунизма, след Втората световна война тази организация попада под контрола на САЩ. Девизът на организацията е: „Аллах е нашата цел, Пророкът е нашия лидер, Коранът е нашия закон, джихатът е нашия път“ И джихадът започна…
На изпълнението на концепцията ,,Нов Близък Изток“ е дадено начало със завоюването на Ирак, който се превръща в регионален център за дестабилизация на съседните страни. Тактиката на териториално преразпределение чрез противодържавни бунтове бе успешно изпробвана в Сомалия, разделена на няколко квазидържавни образования и в Судан, разделен на Северен и Южен. Тогава на ,,арабската пролет“окончателно бе дадена зелена светлина. Двете най-убедителни победи на превратаджиите в арабския свят бяха в Либия, Египет и Тунис, последвали от предупредителни сътресения в Йордания, Йемен и Мароко. За успеха на тези преврати основен принос имат:
Въоръжените сили на САЩ и техните съюзници, които открито се намесиха в Либия и завоалирано в Египет, чието ръководство бе предупредено от ръководителя на Комитета на началниците на щабове на армията на САЩ – адмирал Майкъл Мален, че ,,Военните на САЩ са готови да се намесят в събитията в Египет, ако възникне такава необходимост“
Ръководители на Турция и Саудитска Арабия, които наплашени от далечния прицел на концепцията положиха неимоверни усилия за да докажат лоялността си пред САЩ.
Следващата жертва в плана за реализация на концепцията ,,Нов Близък Изток“ бе Сирия. Въпреки очакванията, с активната подкрепа на Русия и Китай ръководството на страната вече дълго време оказва отчаяна съпротива на т.н. сирийска опозиция, съставена от събрани от кол и въже арабски главорези.
Планът започва да се обръща срещу своите организатори и във вече демократизираните страни. Хаосът и разрушението, анархията, безредиците и насилието последвали превратите в тези страни формираха предпоставки, в условията на които до властта под лозунгите за социална справедливост успешно се домогват най-организираните и решителни радикални ислямски движения. Повечето от тях са поддръжници на терористичните организации Ал-Кайда и Талибан. Ясно е, че когато едно общество започва да се връща назад в своето развитие става дума не за революция, а за контрареволюция.
Задълбочаващото се недоволство в бедните ислямски страни традиционно намери изход в антиамериканизма, вече пуснал дълбоки корени в тази част на света. Този антиамериканизъм бе успешно активиран от ,,Ал Кайда“ с разпространението на информация за американския филм, злепоставящ пророка Мухамед. Антиамерикански демонстрации заляха ислямския свят. Либийски ,,революционери“ изнасилиха и след това убиха американския посланик в страната, който има основен принос за успеха на арабската пролет в тази страна. От консулството на САЩ в Бенгази изчезнаха списъци на тяхната либийска агентура и документи, свидетелстващи за снабдяване със съвременно оръжие на сирийските главорези. Базираното в Йемен крило на ,,Ал Кайда“ призова мюсюлманите да засилят протестите си и да убият повече американски дипломати в мюсюлмански държави.
Основен принос за организацията на тези протести има имамите на ,,Ал Кайда“, които имат огромно влияние върху неграмотните и необразовани мюсюлмани в бедните арабско страни. Вече утвърдено средство в това отношение е подстрекаването на протести, заради някое оскърбление срещу ислямската вяра. Този подход бе навремето успешно използван от аятолах Хомейни, заради романа ,,Сатанински строфи“ на Салман Рушди.
Сподели тази статия с приятели
