Една от предложените концепции за мисия до спътника на Юпитер – Европа включва апарат, който е в орбита около Юпитер, позволяваща чести облитания на спътника. Credit : NASA/JPL-Caltech
3 февруари 2015 г. 22:40 ч.
Светослав Александров. „Всички тези светове са ваши, освен Европа“… това е съобщението, което е изпратено на земляните в книгата „2010: Космическа одисея“ на Артър Кларк и във филма, направен по нея. В продължение на дълги години човечеството като че ли следваше тази научно-фантастична директива, но вече не… Днес бе публикуван президентския проектобюджет за НАСА и в него има изрична директива за мисия до спътника на Юпитер – Европа!
Има много хубави новини около тоя проектобюджет. Първото е, че за Европа вече не се говори като за „концепция за мисия“, а като за „мисия“ – т.е. НАСА вече ще пристъпи към същинската работа: детайлите, плановете, чертежите, конструирането на хардуера.
Втората добра новина е, че според проектобюджета НАСА трябва да получи $18.5 милиарда долара, което е с $500 милиона повече в сравнение с това, което получи миналата година. Това е и най-голямото финансиране, което е поискано за космическата агенция през последните четири години!
Сред неприятните новини е, че пари за продължаване на работата на марсохода „Опортюнити“ и на някои други мисии като „Лунър Риконисънс Орбитър“ не са предвидени, но засега няма основание за притеснение – миналата година тези мисии бяха в подобно положение и въпреки това получиха финансиране. Вероятно, ако апаратите са в добро състояние, ще се намери алтернативно финансиране.
Програмата за Марс, планирана за 2020 година (което включва нов мощен марсоход) ще получи $228 милиона, което също е значително увеличение.
Но да, най-важното от целия този бюджет е, че ще има мисия до Европа.
Европа, спътникът на Юпитер, притежава голям потенциал да има живот – и то днес, в съвремието. Това е така, защото изучаването й в близкото минало е показало, че под ледената й повърхност има течен океан.
Най-вероятно мисията, която ще предприеме НАСА, няма да е спускаема (свързана с кацане), няма и да включва специализиран орбитален апарат, който ще обикаля само Европа. Обсъжда се вариантът да се изпрати по-опростен орбитален апарат със слънчево електрозахранване, който да се намира в орбита около Юпитер, позволяваща чести облитания на Европа. Това е възможно най-евтиният вариант.
Разбира се, нека не забравяме, че още преди мисията да полети, догодина, през 2016, в орбита около Юпитер ще пристигне автоматичната междупланетна станция на НАСА „Джуно“. Тя най-вероятно няма да може да заснеме луните на Юпитер в детайли, тъй като ще се намира в полярна орбита.
Повече за бюджета: Planetary.org
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
