Поп певицата Венета Рангелова е родена на 10 март 1960 г. в Пловдив. Дебютът на ученичката в Икономическия техникум в Града под тепетата е като солистка на Естрадния оркестър към Профсъюзния дом на културата „Стефан Кираджиев“ с диригент Стефан Пехливанов. С този състав Венета обикаля големите летни театри на България и раздава първите си автографи. Дори първоначално скептично настроеният й баща вече е убеден – момичето има голям талант, който трябва да развива.
Приемат я под номер 1 в Музикалната академия, която завършва в класа на Георги Кордов. Започва професионалната си кариера като част от състава на вокална група „Стил”. Заедно с Атанас Атанасов, Александър Александров и Виолета Гюлмезова изнася първите си концерти, записва няколко плочи в “Балкантон” и участва на фестивалите „Златният Орфей” и „Бургас и морето”, както и в многобройни турнета в Западна Европа, Азия и Африка, една от участничките е и в шоуто на легендарната Леа Иванова.
Работи активно до 1994 г., когато ражда сина си Анджелин. Омъжена е за певеца Бойко Неделчев, но живее сама със сина си. През 2008 г. реализира дует с Деян Неделчев по нейни стихове и музика на Красимир Гюлмезов „С дъх ще те стопя“. В началото на 2009 г. Венета Рангелова събира най-големите си хитове в албума „The best“ от поредицата „Златна класика“. Предстои запис на нова продукция, която певицата подготвя през последните няколко години. Повечето от нещата са нейни авторски, ще има и малка промяна в стила, съобразена с новото време.
Певицата осъществява мечтата си да създаде собствена музикална школа по вокална постановка, солфеж и поп пеене. Подготвя кандидат-студенти и музикални момичета и момчета, които искат да развиват своя талант.
– Как стигнахте до песента?
– Бях на 13 г., когато у мен се породи мечтата да пея и аз си казах: „Искам да пея!”. Това се случи след един от фестивалите „Златният Орфей“. Редовно започнах да записвам текстове, да ги разучавам и да пея пред приятели и гости на семейството. Правехме „Златен Орфей“ зад блока, в който живеех в родния ми град Пловдив. А за гостите на мама и татко, малка и срамежлива, пеех от бокса, който е към хола, зад едни стъклени врати. Баща ми не беше много съгласен с моя избор да вървя по пътя на песента, тъй като сред хората по онова време
цареше мнението, че певците са развейпрах и нямат семейство
На музиката се гледаше като на нещо несериозно. Ала гостите все го молеха: „Хайде, Рангеле, нека Венчето да изпее нещо!“. И така постепенно татко прие нещата. Не му се искаше много да уча в музикално училище и затова завърших Икономическия техникум в Пловдив, за да имам сигурна професия, както казваха с майка.
– Но не ви попречи да се занимавате с музика?
– Не, единствено в началото имаше някои съмнения, свързани с моралния облик на певците по онова време, но след това, виждайки, че аз запазих себе си и останах вярна на себе си през годините, винаги казваше, че камъкът си тежи на мястото. В Икономическия техникум започнах да пея с оркестър. Баща ми разбра, че ще се занимавам с музика. А преди да кандидатствам в Консерваторията в София, майка, по-чувствителна и всеотдайна като всяка жена, понякога казваше: „Венче, Венче, само дето си даваш паричките за уроци. Накрая ще приемат тези, които имат връзки“. Наистина всяко пътуване за уроци до София изискваше средства, а аз пътувах всяка седмица. В този момент татко, както си стоеше, четейки вестник на масата, скочи: „Кой? Венетка ли няма да приемат? Моята дъщеря ще бъде приета от първо до трето място“. Класираха ме първа. Като се прибрах след приемните изпити, позвъних на вратата и ми отвори татко. Не помня, сигурно съм казала здравей, а той вместо отговор попита: „Първо или второ?“. Аз викам: „Първо!“. И до днес помня усмивката му, ослепителна и раздаваща щастие. Ето… това беше неговата подкрепа спрямо мен… винаги ми пожелаваше успех, но и вярваше в това… безусловно…
– Как се озовахте в група „Стил”?
– В нашата професия човек трябва да има и малко шанс. Намериха ме Сашо и Наско в двора на Консерваторията. Първо ме видели в гръб и са харесали някои мои задни части. Казали си: „Я да я видим и отпред?!“ – харесали ме и „отпред“. Но после вече, след като чули и как пея, били щастливи от комбинацията „между гръб, фейс и съдържание“! Преди нас на музикалната сцена бяха излезли групи като АББА и „Тоника“. Обръщаше се внимание вече и на външния вид и затова търсеха някое симпатично момиче.
Аз – руса, Вили – тъмнокоса, избраха ни навярно и заради контраста
Казаха ни: „Ние правим група по подобие на „Тоника“ и започваме да записваме дългосвиреща плоча“. И наистина имаше заявка за албум, което беше огромен шанс за начинаеща група като нас! Останах в София. Наехме квартира с Вили (днешната половинка на семейния дует „Шик“ – б. а.). Завършвайки естрадния отдел на Консерваторията, заминахме за бар „Кукери“ на Златни пясъци. Работата беше вдъхновяваща: пеене на живо с оркестър, постановка, танци. Всяка сутрин ставахме и Наско взимаше китарата – започвахме ежедневната репетиция за плочата, свързана с разучаване на песните.
– Леа Иванова взема „Стил“ на гурбет в Западна Германия. Как стават тези работи?
– Еди Казасян търсеше група. Той заминаваше периодично с различни групи за чужбина. Ние, разбира се, приехме, бяхме много щастливи, защото не се излизаше така често по онова време навън, а сега имахме възможността да пеем в Западен Берлин, хотел „Интерконтинентал“. Не беше леко като работа, тъй като стояхме по 4-5 часа на високи токчета. Принудихме се да си купим съвсем ниски обувки, за да се издържа. Запознахме се и с Леа Иванова. Широка, бохемска и красива душа. Искаше да не е сама, да има компания, докато пазарува. Правеше й удоволствие да купува и подарява на приятелите си. Отрупваше ни с подаръци.
– Прекратявате активната си кариера, за да се отдадете на сина си Анджелин. Той вече е пораснал. С музика ли се занимава?
– Много е музикален, но избра пътя на компютрите. Вече е втора година студент в Софийския университет, специалност компютърни информационни системи.
– Как минава днес един ваш ден?
– Обичам дома си и времето, прекарано в него. Освен домашните си задължения, подготвям и провеждам часове по пеене и пиано, с които истински релаксирам и се чувствам удовлетворена и положително заредена. Щастие е да даряваш частица от себе си на хората. Преди го правех по-често от сцената, сега разстоянието е по-късо. Да даваш и получаваш Любов, това е ИСТИНАТА на живота.
– Имате собствена школа за обучение на подрастващи певци. На какво ги учите?
– Да бъдат добри, състрадателни и човечни, да следват сърцето си и навсякъде да ги води Нейно Величество Любовта. Само тогава ще могат да изберат верния път, дори понякога той да е по-тесен и стръмен, но ще бъде винаги изписан със златни истини. Само тогава, обръщайки се назад, човек за нищо не би съжалявал.
– Имате ли намерение да зарадвате отново феновете си с нов продукт или концерт?
– Подготвям нова продукция, която е все още в работен вариант, но се надявам скоро да види бял свят. По-голяма част от песните са авторски, ще има елементи на стил WORLD MUSIC, песни, посветени на Земята и хората, на безусловната Любов и красотата. Емблематични заглавия са песните „Аз обичам“, „Той и Тя“, „Утре“ и други. Освен това пиша книга с работно заглавие „Пътуване към себе си”.
Светослава ГЕОРГИЕВА
