На това изображение от художник луната Ганимед обикаля около Юпитер. Космическият телескоп на НАСА „Хъбъл“ наблюдаваше сиянията, образувани от магнитното поле на луната. Тяхното поведение се обяснява най-добре с наличието на океан. Image credit : NASA / ESA
14 март 2015 г. 11:25 ч.
Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА „Хъбъл“ е успял да открие доказателства, че под повърхността на луната Ганимед, която е най-голямата луна на Юпитер, съществува соленоводен океан! Този океан вероятно има повече вода от всичката вода на земната повърхност!
Търсенето на вода е от съществено значение и за търсенето на живот на други места във Вселената, освен Земята.
Освен че Ганимед е най-голямата луна на Юпитер, той е най-голямата луна в цялата Слънчева система изобщо. Освен това Ганимед е единствената луна със собствено магнитно поле. Магнитното поле е причина да се наблюдават на Ганимед собствени полярни сияния. Но магнитното поле на Ганимед взаимодейства и с магнитното поле на Юпитер. Когато магнитното поле на Юпитер се променя, характерът на ганимедианските полярни сияния също се променя, т.е. те се „клатушкат“ напред-назад.
Именно посредством наблюдаването на характера на това „клатушкане“, учените успяха да установят, че огромен океан от солена вода се намира под кората на Ганимед.
Първоначално идеята да се използва „Хъбъл“ за потвърждението на хипотезата за наличие на течен океан идва от екип на учени от университета Кьолн в Германия.
„Винаги съм си блъскал главата как можем да използваме един телескоп по различен начин“, споделя Йоаким Саур, ръководител на екипа. „Има ли начин, по който можем да използваме телескоп, за да погледнем във вътрешността на небесно тяло? И изведнъж си помислих – сиянията! Тъй като сиянията се контролират от магнитно поле, ако ги наблюдаваш по подходящ начин, научаваш нещо за магнитното поле. А ако познаваш магнитното поле, познаваш и вътрешността на луната“.
Ако има океан от солена вода под повърхността, магнитното поле на Юпитер би създало вторично магнитно поле в океана, което ще контрира юпитерианското. „Магнитното търкане“ ще потисне „клатушкането“ на сиянията. Океанът се бори с магнитното поле на Юпитер толкова силно, че сиянията се отклоняват с 2 градуса, а не с 6 градуса, както би било, ако нямаше океан.
Учените предполагат, че океанът е дебел 100 километра и погребан под 150-километрова ледена кора.
За пръв път учените предполагат, че на Ганимед има океан през 70-те години на миналия век, на базата на модели. Автоматичната междупланетна станция на НАСА „Галилео“ измери магнитното поле на Ганимед и данните дават първи предположения в тази насока. Но те не са достатъчни, защото наблюденията на „Галилео“ са твърде кратки.
Единствено космически телескоп като „Хъбъл“, който се намира отвъд пределите на земната атмосфера и който може да наблюдава в ултравиолетовата област, може да ни даде нужните наблюдения.
На 24 април т.г. се навършват 25 години научна дейност на космическия телескоп.
Източник : НАСА
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
