Клюки за известните

8
Добави коментар
gogobg
gogobg

В перуанските Анди, земите от където произхождат, все още растат диви домати, но този дребен неопитомен вид не прилича много на червения сочен зеленчук, който купувате обикновено от пазара или магазина.
Перуанските племена, открили растението, не го използвали често като източник на храна, за разлика от по-северните племена в Централна Америка. Изглежда неуточнен див предшественик на днешния домат някак си е бил пренесен на север. Не е ясно кога точно се е случило това, но е било няколко хиляди години преди пристигането на испанските конквистадори в началото на XVI в. Там доматът бил култивиран и открит от испанците, които от своя страна го пренесли в Стария свят.
Ацтеките го наричали xitomatl, а други племена от Централна Америка – tomati. Испанците го наричали manzana, което означава ябълка, очевидно защото си мислели, че е точно това. От Испания доматът се разпространил в Италия, където нарекли тази „ябълка“ pomi d’oro (златна ябълка) Очевидно това била жълта или златиста разновидност на домата, а един автор пише, че се яде с „масло, сол и пипер“.Червените домати също били познати, но все още не и в Италия. Говори се, че те били пренесени от Испания в Мароко. Там, за да бъдат различавани от жълтата им разновидност, им дали името pomo d’Moro (ябълката на маврите). Един френски гост, заинтригуван от новата храна, поднесена от италианските му домакини, превел названието грешно, когато се прибрал у дома и разказал какво е видял. Той разбрал името като pomme d’amour (ябълката на любовта). На това доматът дължи славата си на афродизиак, а и до днес някои хора изтъкват наситения му червен цвят, плодът във формата на сърце и отдавнашното схващане, че яденето на пресни домати засилва сексуалното желание.В други части на Европа обаче, особено на север, доматът си спечелил репутация не на афродизиак, а на пагубно растение. В най-лошите случаи го смятали за отровен, а в най-добрите – за нездравословен. Това се дължи на близката му родствена връзка с отровни растения от семейство Solanceae, особено буника, мандрагора и смъртоносното кучешко грозде. Тази страховита репутация сериозно ограничила консумацията на домати в северноевропейските страни. В Англия например, когато изобщо се използвали в готвенето, доматите се слагали само като подправка в супи и сосове.Доматът бил пренесен отново в Америка от английските колонизатори, но растението се отглеждало само като средство за украса, а понякога се използвало в билкови лекове. Смятало се например, че доматите много помагат при премахването на гнойни пъпки. Отношението към доматите в колониите се променило, но това станало постепенно. Консумацията на домати започнала първо на юг, вероятно заради близостта до Карибските острови и други испански колонии. В североизточните райони съпротивата срещу растението продължила. Томас Джеферсън ядял дмати, вероятно под френско влияние, но повечето от съвременниците му не се осмелявали. Не е съвсем ясно какво е разсеяло съмненията им относно доматите, но причината може да е свързана с една случка през 1820 г. Говори се, че полковник Робърт Гибън Джонсън обещал да направи публична демонстрация. Той обявил, че по пладне на 26-ти септември ще застане пред бостънския съд и лично ще изяде килограм домати. За ужас, и вероятно голямо разочарование, на хилядите зяпачи, които се събрали да гледат как горкичкият човек ще умре от отровната храна, той изял доматите и оживял, както изглеждало без да понесе каквито и да било страдания. Трудно е да се каже колко точна е тази история, но със сигурност знаем, че доматите започнали да се появяват на масата в Америка.Днес доматите са широко разпространени. Те са основна съставка в много сосове, супи, салати и гарнитури. Консумират се прясно нарязани, задушени, на туршия, на пюре, пълнени, със заливка, печени на скара с горчица, печени във фурна, пържени и разбира се консервирани… Има доматено пюре, доматен сос, доматен кетчуп и доматен сок.
Заради съвременните пазари и пренасянето на тонове домати в камиони са разработени нови сортове. Обикновеният домат, който расте по градините би се смазал в огромните купчини при транспорта, затова в супермаркета ще намерите разновидност с много по-дебела ципа от домашно отгледаните домати.