Митко Новков
– Ух, забравих си книгата!
Моят стопанин обича да ме разхожда с книга в ръка. Той всъщност непрекъснато нещо чете. Сега, през лятото му е по-трудно да върви и чете, както прави обикновено през зимата, защото времето се стопли и трябва да пази децата от мен. А и мен от децата – аз съм пухкав, красив, симпатичен и те се втурват срещу мен напълно непредпазливо и необуздано, поради което се стряскам, че така агресивно ми нахлуват в личното пространство и тръгвам да ръмжа. Като стане така, стопанинът ми чак се чувства виновен, че има куче, но днешният ден, 31 май 2010 година, разходката ни премина спокойно. Беше зает с други неща. Най-напред се върна въодушевен от Бургас, където присъства на срещата на негови ученици от Немската гимназия 20 години след завършването им. Дълго разказва на жена си Живка как осъзнал, че точно тези невръстни тогава 18-19-годишни младежи и девойки най-жестоко са били ударени от промените в България. Още млади-зелени и животът ги връхлетял с всичката си жестокост и неприязненост.
Въобще май поколението от първите години на 70-летието на ХХ век с пълно право може да получи знаменитото, но не особено ласково название „изгубено поколение”. Преплували са обаче, разказваше той, – кой по-успешно, кой по-малко, но все пак стигнали са бряг. И в ума си, докато се разхождахме, хем им се възхищаваше, хем мъничко ги посъжаляваше…
Тук обаче мислите му прекъснаха, трябваше да се разминем с един мой враг, шар-пей на име Брази, аз не мога да го понасям, той мен също, така че му се наложи на стопанина ми да се съсредоточи в разходката. За негово облекчение срещата ни премина благополучно, малко си поръмжахме с Брази, за да спазим традицията, но денят беше толкова задушен, че и двамата ни мързеше да предприемем нещо по-сериозно.
Сериозното през деня бил предприел стопанинът ми, научих по-късно, ходил до Университета, срещнал се със свои преподаватели от ФЖМК – той е докторант, върти му се в главата една мисъл как ще разкаже прехода през медиите, ала още има какво да доизкусурява. Пък и в работата си има доста неща за вършене – проблеми има с един документален филм за свети Йоан Рилски, трябва да гледа също друг в сурово състояние за поета Христо Фотев, а междувременно пресмятал и едни оценъчни карти, по които кандидатстващите кино-проекти пред Студия „Екран” на БНТ ще получават точки. Това му запълнило целия следобед, както и разходката с мен, която – в това той е особено стриктен – винаги започва в 18.00 часа, та затова и не можа да отиде на яхнията с тиквички – една вкусна покана от Николай Бойков. Чудеше се, прочее, как ли се прави тази яхния и реши да пита Николай, когато се видят. Иначе вечеряхме кюфтета – е, не аз, макар че винаги си изпросвам по нещо вкусно от масата, но стопанинът ми и съпругата му Живка.
А докато вечеряха, се обадиха на сина си Владимир, който живее на квартира с приятелката си Юлика – утре двамата имат изпит, пожелаха им успех. Разбира се, и аз им желая успех, те също се грижат с усърдие за мен, когато се наложи, така че няма да съм неблагодарен. Но хайде стига толкова, вече се нахраних и е време да си лягам. Все пак си имам дневен режим, трябва да го спазвам, а здравият ми сън е много важна част от него. Ставам лош, когато не се наспя. Бау!
© 2006-2015 public-republic.com Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. За повече информация: Авторски права – защита и санкции. Благодарим предварително!
