Унгарските фашисти са в настъпление. Седмици наред в селцето Гьонгьоспата патрулират дяснорадикални елементи. Целта им е задушаване на „нарастващата циганска престъпност“, ширеща се в редиците на близо 500-те роми, живеещи тук. Членовете на тази паравоенна групировка са в униформи, подобни на полицейските. Те самоволно проверяват паспортите и забраняват достъпа на ромите до определени улици. Ромските деца биват обиждани и унижавани. Стига се и до ръкопашни схватки между някои от тези фашисти и живеещите тук роми. Не е тайна, че тези дясноекстремистки групировки са радват на широката подкрепа на населението и силите за сигурност.
Резултатите от проведени анкети сочат, че 80 процента от унгарските граждани са настроени срещу ромите. А местните полицейски сили междувременно оставят на спокойствие дясноекстремистите, докато не се стигне до ръкопашни боеве. Нищо чудно, впрочем. Унгарският полицейски синдикат открито афишира своята дясна ориентация. Според Амнести интернешънъл синдикатът представлява 13 процента от унгарските сили за сигурност и е сключил стратегическо споразумение с фашистката партия „Йобик“.
80% от унгарците са настроени срещу ромите
За всичко са виновни ромите?
Живеещите в Унгария близо 700.000 роми са един от факторите за обществения пробив на унгарския фашизъм. „Йобик“ разработи успешна стратегия за етническо напрежение, която много умело използва срещу маргинализираното малцинство. Със своята паравоенна организация „Унгарска гвардия“ неонацистите целенасочено предизвикват етнически напрежения между унгарското мнозинство и ромското малцинство. Партията „Йобик“ и „Унгарската гвардия“ постоянно организират акции срещу „циганските престъпления“. Въпреки че „Унгарската гвардия“ междувременно формално е забранена, нейните членове вече без униформи демонстративно маршируват сред ромските гета. А управляващата партия „Фидес“ непрекъснато насърчава обществеността да обсъжда „циганската престъпност“, особено след избухването на икономическата криза в страната.
Бедните и маргинализирани роми всъщност са огледало на страховете на унгарците от социален упадък. Смесицата от необоснована ярост и страха за оцеляване създават обществен климат, който толерира насилието срещу ромите и дори го легитимира. Според партията „Йобик“ обедняването, гладът и престъпността в Унгария съществуват само защото съществуват ромите. По този начин жертвите на капиталистическата криза биват превръщани във виновни за безработицата и несгодите на цялото общество.
От друга страна присъствуват и евреите, които са олицетворение на финасовия капитал и международните институции като МВФ, ЕК и Световната банка. И ето, че в Унгария отново се съживява старият стереотип за еврейското съзаклятие, като при това в него се включват не само международни организации, но и бившето социалдеморкратическо правителство.
Обедняването ражда омраза?
При кризата в страните от Средна Европа не можеше да се предвиди накъде ще се насочи справедливият гняв и нарастващата фрустрация сред широки слоеве на населението. Кризата в държавите от Източна Европа беше съпроводена от масови протести, стигащи до насилствени сблъсъци. Синдикатите организираха общи стачки, които обаче играеха ролята на клапан за избиване на напрежението. Засегнати от тези процеси бяха преди всичко Естония, Литва, Румъния и най-вече Унгария.
Индикатор за десния завой в Европа бяха и изборите за Европейски парламент през 2009 година. Множество националистически и фашистки партии успяха да отбележат значителни успехи. Ренесанс преживя и румънската ултранационалистическа партия „Романия Маре“. След избухването на кризата тази партия успя да спечели 7.2 процента от гласовете през 2009 година. Партията на популиста Вадим Тудор се обгръща с дивашки антисемитски съзаклятнически теории и насъсква румънските граждани срещу унгарското малцинство и ромите. В Словакия националистическата „Словашка народна партия“ събра на изборите само 5.5 процента от гласовете. Въпреки че официално се дистанцира от фашистките сили в страната, антиунгарските и антицигански тиради на лидера й Ян Слота обуславяха нейната изборна кампания през 2009 година.
Атака губи подкрепа
А какво се случва в България?
Българските десни екстремисти също концентрират своите нападения срещу ромите и десетпроцентното мюсюлманско малцинство. На 20 май членове на „Атака“ нападнаха джамията в София по време на петъчната молитва на мюсюлманите. При сблъсъците имаше много ранени.
Партия „Атака“ можеше досега да разчита на негласната подкрепа на ГЕРБ на премиера Бойко Борисов. Борисов води малцинствено правителство и „Атака“ е единствената партия, която подкрепя кабинета. Въпреки това изглежда, че в България няма да се осъществи реакционна и профашистка преориентация по унгарски модел. Дясноекстремистката партия „Атака“ губи подкрепа и според последните социологически проучвания може да падне под петпроцентната бариера при следващите парламентарни избори. При това трябва да се каже, че в България не съществува силно изявена дясноекстремистка народна традиция, както в Унгария. Достатъчно е да отправим поглед назад в историята: Докато при Втората световна война унгарската жандармерия брутално предава евреите на унищожение в концлагерите, в България благодарение на народната съпротива се спасени над 50.000 евреи.
