Контузиите са част от играта, а тя е професията ми. Затова няма място за отчаяние, наясно е волейболистът на полския Индикпол (Олщин)
Преди около месец и половина един от волейболните ни национали се сблъска с най-голямото изпитание за всеки спортист. Контузи се тежко и чу присъдата: Шест месеца аут! В такъв момент всеки състезател си дава сметка за цената на усилията и си прави равносметка на кариерата и живота. Изпитанието е огромно и само от силата на характера зависи дали то ще срине човека или ще го направи по-силен. КОНТУЗИЯТА Е САМО ЧАСТ ОТ ИГРАТА… В случая с Методи Ананиев на дневен ред е второто. За щастие на българския волейбол. Методи е силен мъж не само заради впечатляващите мерки – 202 сантиметра и 100 килограма. Не и защото прозвището му е „Мечката“. Ананиев е корав човек. Заинатил се е и знае, че тази контузия е само едно от изпитанията в живота, което ще го направи още по-силен. „Травмите са част от професията ни“, наясно е той. Гарантира, че голямата неприятност не го е променила. Не се чувства различен и по никакъв начин изпитанието не влияе на мирогледа му. Контузията и 6-месечната почивка са само част от играта… Въпреки неприятностите в последния месец и половина Методи Ананиев е съвсем сигурен, че волейболът е най-правилният път в живота му. Дори сега, за миг не съжалява, че е избрал пътя на професионалния спортист.
ОТПЕЧАТЪКЪТ ОТ УБИЙСТВЕНАТА БОЛКА. Преди месец и половина Методи скъса предна кръстна връзка на коляното по време на мач на клубния му отбор. За първи сезон тази година Ананиев носи фланелката на полския Индикпол (Олщин). „Скочих и докато се приземявах състезател от противниковия отбор ме закачи под мрежата. Ритна ме в коляното, на което трябваше да се приземя. То поддаде, усетих изпукване и убийствена болка…“, връща се към онзи миг Ананиев. В цялата неприятност има и нещо хубаво. По време на операцията не се налага в коляното да бъдат имплантирани чужди тела. Хирурзите си свършват перфектно работата и още в края на първата седмица българинът хвърля патериците. Възстановяването върви много добре и Методи се надява да е на игрището още в края на април или през май следващата година. Съвсем наясно е, че в момента всичко зависи само и единствено от него. От отношението му към процедурите при раздвижването и рехабилитацията.
Ананиев е шокиран от професионалното отношение, което проявява ръководството на клубния му отбор към него. Шефовете му осигуряват перфектни условия за възстановяване и той не крие огромния си респект към тях. Българинът признава, че не му липсва нищо в момента. Единствено невъзможността да играе го тормози, но и го мотивира да работи по-усърдно при възстановяването на коляното. Методи е изумен от топлото отношение, което показват към него треньорът, съотборниците, феновете и дори рехабилитаторите. „Всички от отбора ми помагат много, не крие той. – Доста често ми идват на гости. От рехабилитационния център дори ми осигуриха специална машина и топки за раздвижване вкъщи. Трогнат съм от тази близост и откритост, която демонстрират към мен. А съм чужденец и съм едва за първа година в този клуб“.
ПОЛША: ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА МИЛА ДАМА И РОЗИ. „Нямам кой знае колко опит от пребивавания в чужди държави, но в Полша засега се чувствам най-добре от всички места, на които съм бил, не крие Ананиев. – Тук всичко е толкова професионално изградено във волейбола, че няма от какво да се оплача. От отношението на ръководството към състезателите, за които полагат огромни грижи, през условията за работа, до уникалната полска публика. Феновете се забавляват истински по време на мачовете. Прави ми впечатление, че не си позволяват да освиркват дори съперниковите играчи. А за неприлични жестове – изобщо и дума не може да става. Имаме си и фенклуб на отбора, който много ни подкрепя“.
Развълнуван от обичта на поляците, Методи Ананиев се сеща за жест, който наскоро го трогва до сълзи. „В кварталния магазин непозната жена ме спря. Бях с годеницата ми Деси. Аз още се движех с патериците, разказва емоционално той. – Много мило тази дама ме попита как се чувствам. Пожела ми скорошно оздравяване и си тръгна. След минути се върна с прекрасен букет от рози и го подари на годеницата ми. Направи този жест просто ей така! Дори й беше отнело време на жената да ни открие, защото ние вече си бяхме тръгнали от магазинчето и бяхме седнали в едно ресторантче в съседство. Този жест ни трогна до сълзи. И мен, и Деси“.
ИТАЛИЯ, АМОРЕ, НО… „МОМЧЕТО Е МНОГО СРАМЕЖЛИВО!“. За Методи Ананиев волейболът вече е много повече от просто професия. Волейболът е Съдбата. Точно спортът го среща с любимата жена. И не къде да е, а в държавата на любовта. Италия, естествено! Деси Горанова също е волейболистка и играе на Апенините. Разстоянието между градовете, в които двамата живеят, е само 15 километра. Може би точно това е знакът на Съдбата. „В началото и двамата възприехме всичко като възможност да общуваме с други българи в чуждата страна“, обяснява Методи. В ролята на „стрелата на Амур“ обаче точно навреме влиза легендарната Цеца Божурина. Бившата волейболна звезда забелязва искрите между двамата младежи и се заема да ги събере. Легендата познава добре Методи и затова решава да действа чрез Деси. Цеца Божурина убеждава волейболистката първа да направи крачката, защото „момчето е много срамежливо“. Деси се вслушва в съветите и двамата от 5 години са неразделни. Дори вече са годеници. Предложението е добре обмислено, но строители леко объркват плановете на Ананиев. Той решава да изненада любимата жена с пръстен в новия им апартамент. Завършването му обаче се бави и това осуетява временно намерението на волейболиста. Все пак, Методи успява да скрие бижуто в новия гардероб. Пъхва го в шкафа, който смята, че Деси ще избере за нейните дрехи. И я вика, за да „разпределят територията“. За късмет, Деси отваря точно този шкаф, в който е поставена кутийката с пръстена. „Много се изненадах! Заради този пръстен цял ден измисляше какви ли не лъжи, за да ме държи далеч от него. Просто е искал да има време, за да избере най-подходящото бижу и да организира изненадата“, обяснява Деси Горанова. За сватба обаче все още не мислят. Ако се случи, ще е скромно тържество, защото и двамата не обичат грандиозните изпълнения.
Тръпката между двамата се вижда от километри. Луди са един за друг. Издават ги скритите палави погледи, постоянните закачки и заигравки между тях, които са типични за всички влюбени. Заради Методи Деси прави огромна жертва. Отказва се от кариерата си във волейбола, за да са заедно. Не се страхуват да признаят, че са всичко един за друг. Твърдо са убедени, че сходните професии помагат във взаимоотношенията. И двамата обичат режима. Не си падат по шумните заведения, а предпочитат спокойните вечери у дома. Естествено, отвреме-навреме се забавляват и навън, но не си падат по алкохола. Едно от основните хобита и на двамата е четенето. Методи е голям фен на поредицата „Крале на трилъра“. Много обича да се пренесе и в света на Дан Браун. Не се отказва обаче от любимото фентъзи, но признава, че в последно време не може да намери нещо, което да му хареса. Ананиев се интересува много и от новите технологии. Чете доста в тази област и не пропуска да се информира за всяка екстра, която се появява на пазара.
ТОЙ ЗА НЕЯ: „Тя направи крачката, но аз първи я забелязах. В началото Деси изобщо не ми обръщаше внимание. Видях я как играе волейбол. Много е различна. Най-хубавата жена! През първите 2-3 години ме критикуваше доста повече. Като че ли, за да ме предпази да не летя из облаците. Но от тази година започна да ме хвали. Откакто се контузих, тя всеки ден ме кара с колата до рехабилитационния център. Чака ме там почти 2 часа и след това ме прибира. Иначе основно се занимава с домакинството. Сега по цял ден сме заедно и винаги намираме по нещо интересно да правим. На Деси й липсват дългите разходки, но пък сега намираме повече свободно време да се занимаваме с любимите ни неща“.
ТЯ ЗА НЕГО: „Винаги има какво да си кажем. И наистина той е много добър слушател. След Италия, играх още един сезон във Франция. Това бяха най-трудните 9 месеца в живота ми. Невъзможността да сме заедно затвърди окончателно решението ми да спра с волейбола и да го следвам навсякъде. Доста го критикувам за волейбола, а той никога не го е правил, докато играех. Методи много трудно се отпуска пред непознати. А за да си създадеш мнение за него, трябва да го познаваш доста добре“.
КОЙ Е МЕТОДИ АНАНИЕВ-МЕЧКАТА?
Роден е на 17 февруари 1986 година в София. В семейството му няма професионални спортисти. Родителите му обичат спорта и се интересуват, но само любителски и аматьорски. Дори не са страстни фенове. Преди да се запознае отблизо с волейболната игра, Методи пробва и други спортове. Опитите му са в каратето и плуването. За първи път се сблъсква с настоящата си професия в училищния салон – в часовете по физическо възпитание. В тях със съучениците си често си спретват волейболни мачове. Сега с усмивка си спомня за опитите с три години по-големия му брат и общи техни приятели да си направят мрежа и да я опънат, за да играят волейбол. Баскетболът също го влече и в желанието да се пробва с оранжевата топка се научава да си прави кошове. Влечението на талантливия младок към игрите с топка е забелязано най-напред от първия му треньор Божидар Горанов. Точно този човек открива Ананиев за волейбола, когато той е само на 11 години. Методи признава, че в началото тренировките му се стрували доста странни, но пък му били забавни. Младежът бързо схващал, новите движения лесно му се удавали и така бързо се увлякъл по волейбола. От първия си ден в големия спорт Ананиев е верен на една идея – „синята”. Първите си волейболни стъпки Методи прави в Левски. Носи синята фланелка и при мъжете. Той е един от съвсем малкото професионални състезатели в този спорт, който досега не е изневерил на създалия го клуб. Въпреки че играе в чужбина в последните сезони – първо в Италия за Аква Парадизо Габека (Монтикяри) и Тоно Калипо (Вибо Валентия) от Серия А1, а през настоящия за тима от Олщин, Полша, правата на Ананиев все още са собственост на Левски.
Волейболните тренировки и мачовете не пречат на образованието на Методи. Той завършва столичното 58-о СОУ, но амбициите му в тази област също са големи. Продължава обучението си в НСА. От висшето си образование обаче успява засега да завърши само първите две години. Заради постоянните пътувания и договорите с чуждестранни клубове, той прекъсва. Желанието му да получи диплома обаче е огромно и в момента Ананиев обмисля възможността за дистанционно обучение, за да доведе до край вече започнатото.
Съотборникът в националния тим Владимир Николов:МЕТОДИ ИМА ВСИЧКО, ЗА ДА Е ОЩЕ ЕДНА ОТ ВОЛЕЙБОЛНИТЕ НИ ЗВЕЗДИ
„Методи е много интелигентен човек, верен приятел, с доста различни интереси и добра обща култура. Успява да се справи в изключително различни ситуации, казва капитанът Владимир Николов, който години наред дели една стая с Методи по лагерите на националния отбор. – Методи умее да прави неща, които за другите волейболисти са непознати – занимава се с техника, сам си решава техническите проблеми на уредите, които има. Има невероятни физически качества и много добра техническа подготовка. От спортно-техническа гледна точка разполага с всичко необходимо за да играе волейбол на високо ниво. Трябва обаче да „узрее“, тъй като все още не успява да държи концентрация за голям период от време. Но това се постига с много тренировки. А Методи разполага с достатъчно време, за да успее“.
Треньорът му в младша възраст Петър Шопов:АНАНИЕВ ТРЕНИРАШЕ ПРИ МИНУС 20 ГРАДУСА НА „ГЕРЕНА“
„За възрастта още тогава беше много качествен. Отначало играеше на поста диагонал на разпределителя, но бързо го убедихме да започне да посреща. Тогава тренирахме при ужасни условия на „Герена“, при минус 20 градуса, но момчетата бяха много запалени и тренираха здраво. Не закъсняха и успехите. Въпреки че никой не залагаше на тях, отборът с Методи, Владислав Иванов (либерото на националния отбор в момента), Теодор Богданов и Александър Симеонов в състава си успя да се класира за финалите на републиканско първенство – голям успех за нас по онова време. Още тогава си беше „странна птица“, падаше си по техниката. Помня, че му се налагаше много да пътува, за да идва на тренировки на „Герена“. Той живееше в Подгумер, но не се оплакваше от всичко това и не пропускаше занимания“.
Мая Ангелова, Спортлайн
