Човекът е социално същество, той непрекъснато търси себеподобни, бива привлечен, отхвърлен, разочарован от другите и като че ли по-рядко намира своята съответстваща половинка. Как да срещнем точния мъж? Как да го задържим и да намираме смисъл, упование и вдъхвонение във връзката си? На тези въпроси отговаря Олга Недялкова, автор на книгата „Ожени го, ако можеш“, както и терапевт и експерт по въпросите на отношенията между мъжете и жените.
Каква е универсалната рецепта за семейно щастие?
За щастие или за жалост, не съществуват универсални рецепти. Освен може би в готварските книги или във фармацевтичните справочници. А там няма да намерите нито хапче за щастие, нито за хармония в двойката, нито за начина, по който едно семейство трябва да възпитава децата си. За сметка на това всяка двойка има чувства, нужди и преживявания, които чрез правилна комуникация могат да я доведат до така бленуваното щастие.
Комуникацията може да е открита, а може да е и прикрита и от това по кой от двата начина си общуват, ще зависи ходът на целия им съвместен живот.
Ако е открита, партньорите споделят какво чувстват един към друг, как се чувстват един спрямо друг, как виждат настоящето си и бъдещето си. Те открито споделят не само добрите неща от живота си, но и притесненията, проблемите и не се страхуват понякога да изглеждат слаби един пред друг. Те не се конкурират, това понятие изобщо не съществува в речника на съвместния им живот. Такива двойки обсъждат отговорностите в съвместния си живот и ги изпълняват. Те осъзнават, че връзката предполага взаимозависимост и щом има двама, няма как да има пълна свобода. И ако всички тези неща са налице, дори да се случи нещо, което да разклати сегашното им положение, те ще съумеят да се справят с несгодите и да продължат напред.
В случая с прикритата комуникация двамата си говорят с намеци, очакват единият да се сети от какво има нужда другият (най-често това са жените), някой от двойката говори на партньора си чрез трети лица (например: “Виж сине какъв баща имаш. Ама ти няма да станеш като него.“), използват тактиката „наказание чрез мълчание“ или „наказание чрез лишаване от секс“. Всичко гореспоменато не води до нищо градивно, а по-скоро отдалечава партньорите един от друг, предизвиква агресия или гняв и води до всичко, но не и до семейно щастие. Това се случва или защото двамата не са виждали пример на открита комуникация в двойка, защото са научени да не споделят чувства, защото се страхуват да изглеждат слаби или защото нещата, които се случват помежду им, са твърде болезнени, за да се назоват.
Как се осъществява балансът между кариера и семейство?
Ако трябва да съм честна, ужасно много се плаша от думата баланс. Асоциацията ми с нея е въжеиграч с метален прът в ръцете, който винаги е на ръба между живота и смъртта. Осъществяването на баланс предполага постоянно напрежение и контрол над ситуацията, а това не е в моята философия за живота. Аз съм за хармонията, а тя е като смяната на сезоните – когато усетим студ, се обличаме с по-топли дрехи, а когато се затопли, сваляме зимните си палта и попиваме слънчевите лъчи. Така е и във всекидневието. Съществуват моменти, в които семейството има по-голяма нужда от твоето присъствие. Тогава минимизирам фокуса върху работата и отдавам цялата си енергия натам. Има и моменти, които са ключови за кариерата. Тогава с пълна отговорност за последиците прекарвам по-малко време със семейството си и се отдавам на работата.
Да балансирам, би означавало да изпитвам постоянно чувство за вина, ако случайно съм нарушила „правилата“. Да съм в хармония, е да се отдавам на работата, когато съм там, и да съм с цялата си душа със семейството си, когато съм с него.
В работата това води до по-висока ефективност, а вкъщи до качествено време, прекарано с всеки от неговите членове. Ще ме попитате: „А какво да правя, ако главата ми по време на работа е постоянно заета и с нещо друго?“. Тогава може би е хубаво да си зададете въпроса: „Това ли е моето призвание и ако не е, защо си губя времето тук?“
Как започна всичко, кое ви вдъхнови да правите тренинги? Какви трудности срещате по пътя си?
Всичко започна с книгата „Ожени го, ако можеш“. Исках да споделя нещо много лично, което преживях, исках да говоря за неща, за които малко се говори, и да покажа, че понякога можеш да промениш целия си живот, ако покажеш уязвимост и потърсиш помощ, когато не си способен да се справиш сам. Тренингите, практиките и консултациите се появиха от запитванията на дамите, които са прочели книгата ми. Техните истории и запитвания ме вдъхновиха да развия дейността си по този начин.
А първите телевизионни интервюта бяха най-трудното нещо, което съм правила някога. Дори програмирането, което овладявам лека-полека, ми се струва „нищо работа“ в сравнение с това. Спомням си как, когато пътувах за участие в една от телевизиите, говорех на мъжа си: „Защо си го причинявам? Аз не съм спала от седмица и не съм яла от два дни. Ако това е цената, която трябва да плащам за дейността си, по-добре да се откажа.“ Сега си спомням за тези преживявания с усмивка и лека ирония. Претръпнах и май го надживях. В момента също преминавам през неособено лек етап. Предстои да се случи нещо много голямо и вярвам, че ще успея да съм в хармония и с това, което предстои.
Как бихте описали на баба си с няколко думи това, което правите?
Помагам на жените да създават семейства и да са спокойни да раждат деца.
При вас идват хора с различни житейски съдби. Успявате ли да помогнете на всички и как?
При хората от помагащите професии най-ключовото нещо е да се създаде връзка между клиента и помагащата страна. За мен самата е много важно да се свържа с нещата, които преживява човекът, да мога да ги усетя с разбиране и с емпатия и най-важното – да съм толерантна към него като човек. Ако тези неща са налице, те се усещат и от клиента. Така стъпка по стъпка се изгражда доверието, а то е ключово в работата с различни житейски съдби. Само тогава мога да дам всичко от себе си, за да помогна, а клиентът да говори за проблемите си с откритост и спокойствие.
Има хора, които идват с големи травми, но не са готови да се гмурнат надълбоко. Плашат се, включват съпротиви и отлагат приемането на помощ за „някой друг ден“. Има и такива, на които не бих могла да помогна. И ако сметна, че друг метод на работа би бил по-подходящ за тях, ги насочвам към колеги от помагащия бранш.
Какви качества са нужни за ефективни обучения и имат ли почва те у нас?
Ако говорим за обучения, за тяхната ефективност само 20% е отговорен обучителят и 80% – обучаващата се страна. Да, важен е начинът, по който първият предоставя информацията, начинът, по който управлява вниманието на публиката, методите, с които лавира между техните интереси, но НИКОЙ освен обучаваните няма да свърши работата им ПО ВРЕМЕ и СЛЕД обучението.
Много често след тренингите, които водя, наблюдавам рязка промяна у дамите, кои идват на тях. Но не след дълго резултатите им спадат и те отново повтарят обученията, на които вече са били. Установих, че през първите две седмици поне половината от участничките изпълняват упражненията и научените неща. След като видят резултатите, се успокояват и спират да се упражняват. А на съзнанието са му необходими поне 40 дни, за да се замени един навик с друг, за да се възобнови енергията на тялото и да се изчистят стари неща.
Затова създадох вечерна женска група, в която заедно с мен дамите упражняват наученото и работят върху себе си на енергийно ниво.
Кой е човекът, на когото се възхищавате, и защо?
Опра Уинфри е мой абсолютен фаворит! Тя е болезнено открита и една от първите, които разказва пред милионна аудитория за ужасни неща, които е преживяла. Със своята история, с поуките, които вади от живота си, с историите на други хора тя дава пример и вдъхновява жени и мъже по целия свят. Тя е безкрайно истинска и когато я слушам, имам чувството, че я познавам цял живот. Тя е като приятелка, която никога няма да ти омръзне да слушаш…
Какво бихте пожелала на нашите читателки?
Пожелавам на вашите читателки да се чувстват женствени и очарователни, независимо от обстоятелствата, от възрастта и от мястото, на което се намират. Пожелавам им опора и подкрепа в лицето на техните партьори и не на последно място – да се грижат за душата си и за хармонията на вътрешния си свят.
