Георги Стоянов (Джеси) – един от славното поколение левскари, властвали по българските терени от края на 50-те до края на 60-те години на миналия век. Забележително бърз и бояк защитник, има 98 мача и 4 гола със синята фланелка. Двукратен републикански шампион (1965-а и 1968-а) и три пъти носител на Купата на Съветската армия (1959, 1967 и 1968 г.). За кратко се подвизава в „Спартак” (София) и „Марек”. Има 20 мача в юношеския национален отбор, чийто голмайстор става на Европейското юношеско първенство през 1955 г. Като треньор води „Велбъжд” Кюстендил (1979 – 1980). Треньор в Детско-юношеската школа на „Левски” и неин директор от 1988 до 1992 г.
Роден през лятото (30 август) на 1936 г. Нарежда се сред най-достойните ветерани на „Левски”, свързал изцяло живота си с любимия клуб като футболист и треньор. В нашия клуб „Над 55” заема видно място с близо четвърт век стаж.
Джеси, първият ти мач със синята фланелка е през сезон 1958/1959 г. Спомняш ли си някоя по-лоша година от настоящата 2015-а?
– И по мое време е имало тежки години. Но да сме оставали извън шестицата не си спомням. Борили сме се с проблемите и винаги сме излизали с достойнство от тях. През годините от 1959-а до 1969-а имахме много силен отбор и резултатите ни бяха много по-добри от тези на сегашния тим.
Може ли да се сравнява отборът от твоето звездно поколение с днешните левскари?
– Не! Ни най-малко! В нашия тим имаше големи футболисти и личности, които поколенията още помнят. Аз имах късмета да играя с такива футболисти като Георги Аспарухов (Гунди), Димитър Йорданов (Кукуша), Христо Илиев (Патрата), Жоро Соколов (Соколето), Стефан Абаджиев (Теко) и още редица други. Привържениците ни познаваха и се гордееха с нас. А сега какво става? Дори аз, който повече от половин век съм свързан със „синия” тим, не знам и не помня имената на днешните футболисти. Ти виждаш, че всеки един от моето поколение си имаше прякор, който си оставаше като негова марка.
Сега няма прякори, няма запомнящи се имена, няма и победи
Колко от днешните футболисти на „Левски” са ставали шампиони или носители на Купата? Ще припомня, че аз за 10 години със „сините” през сезон съм вдигал някаква купа – я шампионската, я купата на страната.
Джеси, как мислиш – какво ще последва в „синия” клуб след настоящата провалена година, в която отборът в най-добрия случай може да достигне седмото място?
– Не мога да ти кажа, не съм вътре в нещата, не знам какво мислят ръководители и треньори. Но мога да кажа, че със сигурност отборът не се ръководи както трябва. И това е от доста време. Вижда се, че в ръководството, а и в целия клуб липсва левскарският дух.
Славното минало на тима ни е забравено
Като отида на „Герена”, виждам само непознати лица, пък и нас – малцина от останалите ветерани – никой не ни знае.
Ти самият срещаш ли се със старите колеги, участваш ли по някакъв начин в клубния живот?
– Не, не се виждам почти с никого. От време на време се чуваме със Сашо Костов и това е. Дори на стадиона в последно време престанах да ходя. Гледам мачовете по телевизията.
Джеси, как си със здравето? Как се справяш в тези тежки времена?
– Не съм добре. Имам високо кръвно. Но не се оплаквам, защото няма смисъл. Кърпим я някак си.
Като футболист имал ли си проблеми с контузии?
– Да, и то доста големи. Тъкмо преди паметните мачове с „Бенфика” и „Милан” скъсах ахилес. Белята стана на тренировка, и то съвсем случайно – нито някой ме е бутнал – нищо умишлено, разбираш ли! Наложи се операция, после 7-8 месеца не можех дори да тренирам. Така отмина един цял сезон. Имам и други сериозни травми – скъсване на кръстни връзки на коляното, разкъсани мускулни влакна и т.н. Проблемите с колената и досега не ме оставят.
Джеси, тебе винаги те питат – какво е да си играл с Гунди?
– Така е! Но
понякога отговарям, че не аз съм играл с Гунди, а той е играл с мене. Все пак Гунди е по-малък с цели 7 години
Това в кръга на майтапа (смее се…). Гунди беше много заразителен пример. Дори само с присъствието си помагаше на отбора, а с играта си предизвикваше някакъв особен хъс у нас. Всички започвахме да играем особено навито и успехите идваха неусетно.
И накрая – откъде идва прякорът ти „Джеси”?
– Ами не си спомням добре. Нося го още от съвсем млад. Може би идва от един американски спринтьор – световен рекордьор и олимпийски шампион – Джеси Оуенс. Аз самият навремето бях много бърз – взимах 100 метра за 11,5 секунди. Това си беше постижение! И оттам и прякорът. Сега вече остаряхме и само времето тече бързо. Но да сме живи и здрави!!!
Красимир ПЕТКОВ
