Здравейте, уважаеми читатели на блога. В днешния материал започвам да разработвам темата за тригерните точки. Това, подобно на кинезиотейпинга, е нещо, за което в българското интернет пространство има писано малко или почти нищо. Защо е така не знам, но пък ми се иска да бъда пионер и в тази област. Пионер с оглед на това да споделя впечатления, знания и опит, без да търся дивидент или някаква друга изгода.
Стига толкова общи приказки. Сега ще ви върна години назад, във времето, когато се занимавах активно с футбол. Бях 10-и клас в Английската гимназия в Пловдив и имах час по физическо. Бях предпочел да не играя, защото страдах от поредното разтежение в областта на адукторите, а и без това следобед щях да го натоварвам на тренировка с отбора… Казах на учителя ми, г-н Андрей Милев, и тогава научих, че той се занимава със спортни масажи и работи с доста спортисти от града. Предложи ми да пробвам и изобщо не се поколебах. След това се подложих за пръв път на подобна мануална терапия – преживяване, съчетаващо смях и болка(съответно от засегнатата област и натиска върху мускулите). Усетих, че учителят ми работи по дължината на бедрото, като напипва малки топчести образувания(сякаш по дължината на влакното), и прилага по-силен натиск върху тях. След 15-на минути ми каза да се изправя и…о, чудо – можех съвсем спокойно да движа крака си. Пита ме: „Как го чувстваш?“, а аз отговорих „Все едно имам нов крак“. „И други така казват“, каза с усмивка г-н Милев, аз благодарих и си излезнах от кабинета. Едва много години по-късно научих какво означава тригерна точка, как се масажира, от какво се получава, до какво може да доведе, както и защо ги имах(и имам).
И да се върнем отново в 2015г. Осъзнавам повече от всякога, че краката ми са „пълна бъркотия“ вследствие много употреба във футбола, натоварвания, стоене по чинове и банки, както и неправилно трениране. Осъзнавам и, че това, което се нарича във спортните среди „футболна болест“ и се дефинира като хронично разтежение на адукторите не е съвсем(а в някои случаи и никак) точно. Давам си сметка, че у нас масово футболистите се подлагат на операции и им се бият инжекции в областта на слабините, без да се търсят други варианти, а камо ли причините за състоянието. Най-тъжното е, че повечето юноши са обречени на такива проблеми, а треньорите даже и не се замислят за това. Тъжно, но факт. Толкова за футбола(в този материал).
Така и така съм тръгнал в обратен ред, нека карам докрай. Случвало ли ви се е да ви мъчи тежко главоболие? Сякаш някой стиска главата ви в менгеме, може би дори и ушите ви пищят? Нурофенът и аналгинът помагат само понякога, и то за кратко… Няма никак да се учудя, ако в такова състояние прокарате пръсти по този мускул, да напипате едно или повече „топченца“. Това са образувания по мускулните влакна, наречени „тригерни точки“. Аз ги наричам и „възли“. Характеризират се с голяма чувствителност, болезненост при допир, но могат да бъдат и в латентно състояние. Лек няколкоминутен масаж по продължението на мускула носи мигновено облекчение и „просветване“. Друг вариант за третирането им е да ги напипате и стиснете между палеца и показалеца ви. Силата на натиск и при двата метода трябва да е умерена – да усещате лека болка(5/10 по скала, където 10 е нетърпимо, а 1 е никаква болка). След масажа можете да приложите внимателно лек стречинг.
С тези два примера сложих основата на темата за тригерните точки в СИЛЕН. Във Фейсбук наскоро пуснах снимка на двете книги, които съм купил, но засега нямам време да изуча по-задълбочено. На близък човек вкъщи имам фрапантен пример за тригерна точка на ръката, отговорна за болка в рамото. Това също ще бъде предмет на материали по-нататък. Най-общо казано тригерните точки са малки области в мускулите(с големината на монета), болезнени при допир. Получават се от повтарящи се действия, продължително натоварване, мускулни дисбаланси и други. Нямате травма от никакъв род, а имате болка. Възможно е тези възли да са причина за неприятни усещания на различно място. Ето защо болката в главата има източник в шийните мускули, болката в кръста може да идва от гърба или краката. Работата по откриването на точките е и изследователска, но е изцяло в духа на СИЛЕН – човек да познава тялото си и да търси причините, а не евтините готови разрешения.
Така този материал може да продължава до безкрай, затова мисля да спра дотук. Началото е поставено, имам материалите и желанието да науча още много за тригерните точки. Ако темата ви е интересна, ще се радвам да споделите и харесате материала в социалните мрежи.
Поздрави и успех!
