Преди
да гледаш Карамазов, Вергов и Бахаров на една сцена обичаш театъра. След тях го
обожаваш.
Актьорското трио сформира продуцентската си къща
Three Bears Entertainment в края на 2012 г., а двете постановки
изцяло с тяхно участие „Спанак с картофи” и „Арт” се радват на голямо внимание и
успехи. В края на март тази година най-после успях да се докосна до едната –
още преди време си бях набелязала „Арт”, но явно е било отдавна, щом настанила
се на завидния трети ред, минути преди представлението се опитвах да си спомня
какво точно знаех за него. От все още слабо осветената сцена се различават
минималистични декори – бяло платно вместо стена, табуретки, настолен пепелник
и маса с бутилки алкохол. Скоро с изгасянето на светлините пред публиката се
изреждат откъси от видеозаписи и снимки от личния архив на
актьорите – реалистично въвеждане в историята на героите им. Серж (Захари
Бахаров) е дерматолог, увлечен по модерното изкуство, който наскоро е
закупил картина на стойност 200 000 франка, изобразяваща три белии линии
на бял фон. Прямият му приятел и заклет класик Марк (Юлиан Вергов) не
вижда друго освен напълно бяло пространство и отрича
произведението. В дебата неизбежно е въвлечен добродушния и наивен Иван
(Владимир Карамазов), чийто стремеж да балансира между най-добрите си приятели
го поставя в уязвима позиция. Спорът постепенно се отдалечава от темата за
изкуство, а безобидната покупка неусетно става причина едно 15-годишно
приятелство и неговото бъдеще да бъдат поставени под въпрос. Неочакваният
сблъсък на характери води до откровения, от които следват и множество екзистенциални
въпроси.
Рамкирана от темата за изкуството и как трябва
да бъде оценявано то, в същността си пиесата изследва по-дълбоки философски
пространства. С равностойни сили и отдаденост към образите, изпълнителите им рисуват
детайлна картина на сложни мъжки, но и общочовешки отношения, която подтиква зрителите
да се вгледат в себе си. За да разгърнат потенциала си, карайки публиката да повярва
на всяка реплика, актьорите стъпват смело на ярката драматургия от френската
авторка Ясмина Реза. Химията между тримата (приятели и извън сцената)
благоприятства играта им, лишена от всякакво напъване и преиграване. Докато я
гледа, е невъзможно зрителя да скучае, още повече, когато е провокиран да осмисли
и подреди пъзела от изразените пред него мисли и чувства. Майсторски
поднесеният спектакъл успява да забавлява, като разсмива и натъжава, но и
предизвиква размисъл за основите на едно приятелство, проекциите на самите нас
върху другите, каква е цената на непреглътнатото его и колко струват
компромисите.
Казват, че истински доброто изкуство е това,
което остава с нас много след като сме го видели. Съдейки по това
(и аплодисментите, които връщат три пъти актьорите обратно на сцената), „Арт” с тримата тенори, както още ги наричат, определено
спада към въпросната графа. Карамазов, Вергов и Бахаров доказват достатъчно
убедително, че съчетанието между качество и комерсиалност не е невъзможно при
театъра, щом популярността е подплатена с много талант и вкус.
