Александър, Иван и Никола – за проекта си, тънкостите на реставрацията и велокултурата у нас
Велосипедите са най-добрият приятел на човека! Освен лесен, бърз и евтин начин на придвижване, те могат да бъдат и страст, начин на живот. 1Bike знаят това и го прилагат на практика – от малкото цветно ателие на „Шишман“ 45 до инициативата „Колело за смет, за дете велосипед“.
Mисията им е да създават и възстановяват велосипеди, да им придават дух и индивидуалност, които да пасват на собственика. Поговорихме си с Александър, Иван и Никола за идеята на проекта, любопитни тънкости около реставрацията и велокултурата в България.
– Как решихте да създадете 1bike и бързо ли се случиха нещата?
Александър: Беше от тези хубави идеи, които ти идват изведнъж, спонтанно. Свързано е с кратко мое пребиваване в Амстердам, където тотално ми се преобърна мнението за това как трябва да се движи човек в градска среда.
След връщането ми в България работех в голяма ИТ компания, занимавах се малко с дизайн и в един момент ми писна от сухата ми работа там и реших да направя нещо свое.
Имам и предистория с велосипедите в Дряново, където съм израснал – там баща ми има малка работилница за колелета, в която си изкарвах джобните като ученик. Тази страст само стоеше и чакаше нещо да я разтлее наново.
Стана така, че ходенето ми в Холандия най-малкото ме накара да карам колело в градска среда, и впоследствие някак логично дойде моментът, когато реших, че няма да се занимавам повече с това, с което се занимавах тогава, и ще започна нещо собствено.
Виж още: Амстердам и велосипедите
Общо взето, изходих от позицията, че е по-добре да си чупя главата на 25 години, когато няма толкова големи последствия, отколкото на по-късна възраст, със семейство. Реших да рискувам сега, а не на 35-40. И така започна всичко, стартирайки в Дряново.
– Как се сформира екипът? Разкажете ни повече за него.
Александър: Екипът, общо взето, се събираше сам, аз не съм ги търсил, нещата ставаха някак си от само себе си. Иван ме потърси да му направя колелото, забавих го няколко месеца, той пак ме потърси и помоли, срещнахме се, запознахме се, а когато му върнах колелото, той беше впечатлен. Седнахме да си поговорим и, общо взето, от пет приказки стана ясно, че ще работим занапред заедно.
Никола ни прати сърцераздирателен имейл, където пишеше, че много се кефи на това, което правим, и иска да помага, ако може. Ние се видяхме с него и разбрахме, че е готин и ще се впише чудесно при нас.
Тримата движим магазинчето в София, а в Дряново имаме един бояджия и две дизайнерки – те рисуват, тъй като ние сме известни нехудожници…В екипа ни има и едно момиче, което ни помага със социалните мрежи.
– Велосипедите не са просто превозно средство, те са и отражение на собствениците си. Колко време отнема реставрацията на един велосипед и как протича самият процес?
Иван: Най-бързата ни и екстремна поръчка беше за три дни и половина. Има я и другата крайност – няколко месеца, зависи от поръчката, в какво състояние е велосипедът, какво точно трябва да правим по него. Случва се да внасяме части от Англия или от Германия, което забавя процеса. Затова изоставаме с работата понякога. Сега ни е най-натовареният период.
– Защо точно велосипеди, а не например скутери?
Александър: Защото не сме сетили, досега никой не ни е задавал такъв въпрос. При велосипедистите има някаква неприязън към всичко, което се движи на две колела и има двигател между тях. Може би след време бихме завили към скутери и мотори, но нека първо си свършим работата с колелетата.
Виж още: Карането на колело ни поддържа млади и здрави
Ако някой ни потърси сега, няма да му откажем, разбира се. Правили сме нещо подобно на скутер – електрическо колело, което разглобихме и пребоядисахме.
Любопитното е, че двамата с Иван не сме техничари – той е завършил маркетинг, аз европеистика, реално сред нас само Никола е учил нещо, свързано с механика, и историята с това колело е показателна.
На мен ми трябваха 40 минути само да разглобя електриката на колелото, защото снимах абсолютно всеки кабел къде влиза – бяха много малки кабелчета, а аз, понеже не разбирам от тия неща, снимам всичко, за да го сглобя после по правилния начин. И аз се обръщам нещо да свърша и докато погледна назад, след примерно три минути, и всичко е готово… на него му отне 10 пъти по-малко време.
– Допреди няколко години придвижването с колело беше рядко срещано явление в България. На какво се дължи засиленият интерес към велосипедите днес и кога ще достигнем холандците?
Никола: Условията малко по малко се подобряват, сега е модерно да се говори много за велоалеи, за това, че когато хората са на колела, има по-малко задръствания, замърсявания, по-здравословен начин на живот се води с велосипед. Нека не достигаме холандците обаче…
Виж още: Най-невероятната велоалея в света
Александър: С нашата култура на движение по-добре не. Ще бъде едно постоянно задръстване.
– Разкажете ни повече за кампанията „Колело за смет, за дете велосипед“. Засега успешна ли е и как се роди идеята всъщност?
Иван: Всичко започна през зимата, когато един приятел дойде да си говорим и каза, че има един детски велосипед, който събира прах в мазето, и попита дали може да ни го даде да го постегнем и да го дадем на някое дете, да не му заема само място. И със Сашо тогава ни хрумна да направим кампанията с повече деца от цяла България.
В началото си представяхме, че ще съберем около 10 колелета, което не беше нещо сложно и трудно за изпълнение. Стартирахме с едно прессъобщение и страничка в сайта ни, намерихме си спонсор (Drag се отзоваха веднага) за всеки случай, и така започна всичко.
В един момент минава осмият ден и всичките складове, където събирахме велосипеди (Drag решиха да ни подкрепят и в това отношение), се препълниха! Нашето мазе също се препълни, имахме около 70 велосипеда от всички краища на България.
Интересно беше, когато дойде един човек от Пловдив, за да донесе колело. Той беше първият, който го направи и каза: „Това е моето колело от детството ми и искам да го даря за някое дете“. Друга ситуация, която мен ме разчувства – дойдоха при нас две деца с майка си и казаха, че искат да оставят колелетата си, за да им се радват и други, които нямат възможност…
– А как решихте при кои деца да отидат дарените велосипеди?
Александър: В Дряново отидоха, тъй като всичко стартира там – много хубав град, но уви, има много деца, които са финансово затруднени, някои са без родители, други с един родител, други просто са бедни и нямат пари за велосипеди.
Със социалните служби работихме и те съставиха списък с всички деца, които нямат колелета и не могат да си ги позволят. Като допълнителен критерий сложихме и това да са при приемни семейства, защото това само по себе си говори, че детето е в по-неравностойно положение. Те направиха списък всъщност и чрез тях разпределихме велосипедите, все пак те познават децата, за разлика от нас.
– Обмисляли ли сте да направите подобна инициатива и в друг град?
Александър: Имаме останали велосипеди в Drag, както и получени след края на кампанията. Постоянно ни пишат хора, които искат да се включат и сме им казали засега да почакат. Искаме да продължим, но това ни костваше много усилия и безсънни нощи, затова изостанахме с всичко останало.
Трябва да намерим повече хора, които да ни помагат и така да покрием по-голяма част в България. Да ремонтираш 70 велосипеда за четири дни никак не е проста работа, това не е и просто ремонт, примерно само да стегнеш гумата – някои от тях си искаха сериозно разглобяване.
– Разкажете ни за някоя интересна или абсурдна поръчка.
Александър: Имаме едно колело с гърди. Един познат си даде колелото уж само за пребоядисване, искаше да е с хубав цвят, гарвановочерно, обаче неговите приятели ми се обадиха и ми казаха, че искат да му направят малка изненада: „Можете ли да направите релефни гърди и, ако може, да се мачкат.“
За около две седмици го направихме, беше голяма забава, като му видяхме физиономията при получаването.
– Какъв е планът ви за следващата една година?
Никола: Вече знаем, че трябва да започнем да се занимаваме със скутери…
Александър: Планът ни е да разработим още магазини в София. Много ни се иска да имаме няколко в страната, както и да си подобрим още работилничката в Дряново. Като цяло може още много да се желае, има много неща, които ни се иска да направим, но нямаме финансовата възможност.
Примерно да си правим собствени аксесоари, седалки, ръкохватки. Правим плахи опити за отделни клиенти, но отнема много време и пари. А след време – защо не и в чужбина?
– Бихте ли пътували с колело до друга държава? Кое е най-голямото разстояние, което сте изминавали с велосипед?
Иван: Аз имах план, който, уви, няма да се сбъдне. От нас само Никола има колело, ако трябва да сме честни… аз имах план да отида с приятел до Австрия да карам в Алпите. С него иначе сме ходили до Пловдив – отидохме и се върнахме за шест дни с два дни почивка през Боровец и беше много яко преживяване. Някак отваря поглед за малките градчета и добрите хора.
Никола: Най-дългото ми пътуване с велосипед е от София до Созопол. За седмица минахме около 600 км, спахме на палатка.
Виж още: 10 страхотни колоездачни маршрута
Александър: Аз нямам такива истории, всъщност не съм голям фен на шосейното колоездене. Не ми харесва да карам около пътища, където се движат автомобили.
– Опишете София с 3 думи.
Александър: Луда, тъпкана и чаровна.
Никола: Град с перспектива.
Иван: Задръстена, зелена и интересна.
Снимки: инж. Нина Тодорова
