Клас Тении (Cestoda) спада към тип Плоски червеи и включва в себе си само паразитни видове и по-точно ендопаразити. Представителите на класа имат дълго плоско тяло (стробила), което е свързано посредством къса шийка с малка главичка (сколекс). Тялото е съставено от множество членчета наречени проглотиди. Всички проглотиди се формират чрез прищъпване, начленяване и нарастване на задния край на шийката (зона на пролиферация). Членчетата, които са близо до шийката са малки и размерът им се увеличава по дължината на стробилата. Всеки новообразувал се проглотид изтласква останалите назад, като последните се откъсват. Броят на членчетата може да надхвърля няколкостотин и дори хиляда. Средната дължина на един ендопаразит от този клас е около 2-3 метра, но в много случаи отделни индивиди надвишават десет метра.
В предния си край шийката е свързана със сколекса. Главичката има овална форма и е доста малка в сравнение със стробилата. Тя е снабдена с няколко вендузи (смукала – пример свинската тения) или ботрии (бразди, вдлъбвания – пример рибната тения), а в някои случаи и с венец от кукички, посредством които се прикрепва към стените на червата на гостоприемника.
Кожно-мускулната торба (мех) е термин, който описва тъканната структура на тялото при плоските червеи. При ендопаразитните видове като тениите тя е позната под названието тегумент. Той представлява специализирана многоклетъчна покривка, която притежава способността да обменя активно вещества със заобикалящата среда. Тегументът е покрит от множество микровили и микротрихии и съдържа сложна система от ензимини. Кожно-мускулният мех огражда телесната празнина, която е изпълнена с паренхимни клетки, ензими и неорганични вещества.
Храносмилателна система
За разлика от свободноживеещите плоски червеи, тениите нямат развита храносмилателна система. Причината за това е, че са ендопаразити живеещи в среда (тънките черва), в която плуват в малък океан от вече преработени хранителни вещества. Единственото усилие, което трябва да направят е да ги всмучат буквално с цялата повърхност на тялото си (през тегумента) и да ги предадат за обработка на собствените си ситеми от ензими.
Дихателна система
Отново заради факта, че тениите са ендопаразити, няма развита дихателна система. За да се осъществи вътреклетъчното дишане, при което се отделя енергия, при тези плоски червеи сществуват безкислородни механизми, с помощта на които се използва натрупания в паренхима гликоген. Безкислородното дишане е познато и под термина анаеробно дишане.
Отделителна система
Изхвърлянето на отпадъчните вещества получени при метаболитните процеси на тениите става посредством специализирани отделителни клетки наречени протонефридии. Те са малки и тръбовидни, завъшват сляпо в паренихима в единия си край, а в другия си край се отварят в общ канал, през който веществата се отделят в чревното съдържимо на гостоприемника. Например свинската тения (Taenia solium) отделя изключително богат набор от токсични вещества и ако човек е заразен с нея, храносмилането му се разтройва и той започва да губи тегло. Известни са случаи на крайно безумни хора, които умишлено са се заразили с този изключително опасен паразит, за да отслабнат. Подобна глупост е равнозначна на това да влезете в горяща сграда, която вече е погълната от пламъците, само за да си сгреете ръцете.
Нервна система
Нервната система е представена от двуделен ганглий разположен в сколекса. От двата му дяла излизат в продължение на цялото тяло по един нервен ствол (общо два) без разклонения. Нервният ганглий е по-малък, а сетивните органи са по-слабо развити от тези на свободноживеещите плоски червеи – отново заради паразитния начин на живот.
Полова система, размножаване и развитие
За разлика от останалите системи на тениите, половата им система е изключително добре развита. Те са хермафродитни животни, което означава, че един индивид носи мъжки и женски полови органи. Като правило оплождането е кръстосано, но ако в червата на гостоприемника има само един екземпляр е възможно и самооплождане. Всеки зрял проглотид притежава свой собствен комплект полови органи. Оплодените яйцеклетки се „складират“ в матката, която в крайните членчета е силно разрастнала се и е изпълнена с хиляди яйца.
Когато краен проглотид се откъсне той попада в чревното съдържимо, а оттам в изпражненията и околната среда (1). Ако междинният гостоприемник консумира замърсена храна, в която има яйца на тении, той се заразява (2). В червата от погълнатото яйце се развива ларва (онкосфера)(3), която пробива чревните стени и с помощта на кръвния поток попада в мускулите по цялото тяло. Там тя нараства, обвива се с плътна обвивка и образува мехурче. Мускулните тъкани на междинните гостоприемници са изпълнени с такива мехурчета (цистицерки). Когато хищник или човек изядат сурово месо от междинен гостоприемник (4), в храносмилателния тракт на крайния гостоприемник се излюпват сколекси с шийки (5), които се прихващат за стените на тънките черва. След това отново започва развитието на зрелите индивиди (6) и цикълът се затваря.
Описаният по-горе начин на размножаване и развитие е характерен за свинската тения (Taenia solium) и говеждата тения (Taenia saginata). Последната обикновено достига до по-голяма дължина и няма венец от кукички на сколекса си. Да стане краен гостоприемник на тези тении, за човек е много лошо, но ако бъде междинен гостоприемник е кошмарно и <b>изключително опасно</b>. Цистицерки могат да се развият в мускулите на изключително важни органи и дори в самите органи (цистеркоза). Докато за тези тении хората се явяват традиционно крайни гостоприемници, то за кучешката е обратното и човекът може да бъде само неин междинен гостоприемник, което я прави още по-опасна.
Кучешката тения (род Echinococcus, Echinococcus granulosus, Taenia echinococcus) се отличава с много малките си размери (3-5 см) и стробилата е съставена само от 3-4 членчета. Краен неин гостоприемник са кучета, вълци, чакали и др., в чиито черва се развива полово зрялата форма(1). Оттам с изпражненията яйцата (2) попадат в околната среда, където с храната биват погълнати от междинния гостоприемник (овце, говеда, човек). В червата от погълнатото яйце се развива ларва (онкосфера) (3), която пробива чревните стени и с помощта на кръвния поток попада в различни органи. Там тя започва да нараства и се обвива с многослойна обвивка като образува мехур (ехинокок, киста, циста) (4). В кистата се развиват дъщерни цисти, в които има зародиши на сколекси (протосколекси)(5). След като крайният гостоприемник консумира заразено месо, сколексите (6) попадат в червата му, където се прикрепят за чревните стени и започват да се развиват като възрастни индивиди.
Според Центъра за заразни заболявания (САЩ), причинители на ехинококоза при хората са главно три от петте вида в този род: Echinococcus granulosus – причинява еднокемерен ехинокок (мехур), Echinococcus multilocularis (Лисича тения) – причинява алвеоларна ехинококоза и Echinococcus vogeli – причинява поликистна ехинококоза (поликистоза).
За почитателите на суровата риба клас Цестоди също имат специализиран паразит – рибната тения (Diphyllobothrium latum)(до 14м). Нейният цикъл на размножаване и развитие е много подобен на гореописаните, но се извършва предимно във водна среда. Краен гостоприемник са човек, котка и др. хищници хранещи се с риба. Междинните гостоприемници са два: Първият са ракообразни от родовете Cyclops, Diaptomus, Eudiaptomus и Acanthodiaptomus; Вторият гостоприемник са риби от родовете Cyprinus, Tinca и др.;
Възрасните индивиди (8) в червата на крайния гостоприемник отделят проглотиди с незрели яйца (9), които се изхвърлят с изпражненията в околната среда (1). При подходящи условия и при попадане във водна среда яйцата узряват (2) и от тях се излюпва ларва (корацидия)(3). Корацидиите заразяват рачетата и се развиват в тях като процеркоид (ларва)(4). Когато рибата междинен гостоприемник изяде раче заразено с ларвата, ларвата мигрира в мускулите на рибката и там инцистира, като същевременно се трансформира в плероцеркоид (ларва)(5).
Малките рибки обикновено са много костеливи и да ги консумира човек трябва да ги препържи. Затова те не представляват особена заразна заплаха. Но когато малка риба стане жертва на голяма хищна риба (6), последната се заразява с Diphyllobothrium latum. Ако нейното месо бъде консумирано сурово или недопечено от човек (7), то тогава той лесно може да се зарази с рибна тения. Плероцеркоидът попада в тънките черва и с помощта на ботриите на сколекса се захваща за стените им. Започва период на нарастване, развитие и полово зреене – цикълът се затваря.
Освен различните други клинични прояви, рибната тения може да доведе крайния гостоприемник до състояние с остър дефицит на витамин В12.
Предпазване и лечение
Защитата от тези опасни паразити може да се осъществи в няколко прости стъпки:
1.) Никога не консумирайте храни със съмнителен произход.
2.) Винаги измивайте добре зеленчуците и плодовете непосредствено преди консумация.
3.) Яжте месото и рибата винаги добре изпечени. Ако ви притеснява, че храната ви ще е суха, безвкусна и жилава, трябва да знаете, че слюнката в устата и зъбите са създадени изключително с цел да се избегне това.
4.) Подлагайте на обезпаразитяване и контрол домашните любимци. Създайте им навици да не се хранят със случайни боклуци.
5.) Поддържайте строга лична хигиена след контакт с домашни и други животни.
6.) Поддържайте добра хигиена в стопанските постройки на домашните животни и следете храната им.
Ако все пак заподозрете, че може би сте заразени с тении, незабавно се обърнете към лицензирано медицинско лице. Понякога цестодните кисти могат да се объркат с тумори и затова трябва да споделите притесненията си с лекуващия ви лекар и да му обясните, кое ви кара да имате подобни съмнения. Лечението на тениозата и дифилоботриозата обикновено се осъществява с орално приемане на никлозамид или празиквантел. Ехинококозите изискват по-тежка медицинска и хирургическа интервенция. Всяко самолечение и самодиагностициране може да има летален изход за пациента и да завърши със смърт. Тениите са изключително опасни ендопаразити!
