През 1906г. Димитър Чорбаджийски постъпва в Рисувалното училище, където е студент на своя именит съгражданин проф. Петко Клисуров. Две години по-късно той се появява в столичния печат като каракатурист. Давайки воля на саркастичния си характер и умението за лаконично изобразяванена човешката фигура, той логично се насочва към този вид изкуство. Влияние върху тази му ориентация оказва нарастващата в периодичния печат популярност на сатирата и най-вече тази, с която острото перо на писатели като Александър Балабанов, Елин Пелин и Цанко Церковски и комедийната образност на художници като Александър Божинов, Иван Славов, Петър Паспалев оформят страниците на хумористичния седмичник „Българан”. А когато през 1908г. се появява сатиричното списание „Барабан”, Димитър Чорбаджийски бързо става неотменна част от екипа му. Иван Андрейчин, който е първият му главен редактор, веднага и по достойнство оценява дарбата на осемнадесетгодишния студент. Попадайки в обкръжението на Борис Руменов /по онова време известен като Борю Зевзека/, Петър Паспалев, Владимир Мишайков, Сава Иванов /подписващ се като Злъчкин и Савастиян/, Георги Машев / Чарни/, Павел Павлов /Рубен/, Август Розентал /Бодил/, Димитър Димитров, П. Милев и т.н., Димитър Чорбаджийски бързо изявява качествата си на рисувач, улавящ лаконичния знак на темата в образи и текст, усет за виц и чувство за хумор, социална определеност, неприязън към политици и монарх. От есента на тази година той най-често ще се подписва „Чудомир”.
В най-ранните му хумористични рисунки темата, по понятни причини, е несретникът интелектуалец. В тях Димитър Чорбаджийски представя своите самотни „хамлетовски” герои и монолозите им за неоцененост и бедност. От тогава той започва да търси баланса и взаимопроникването на рисунка и текст. В началото те стоят все още отделно и като че ли рисунката е по-скоро някаква форма на илюстрация към текста. С разщиряване на сюжетния обхват Димитър Чорбаджийски започва да търси по-адекватни решения за всяко отразявано събитие или сцена от бита. В полезрението му на карикатурист влизат десетки сюжети от града и бита, социалният сблъсък между управляващи и народ, неприязън към монарха и неговите марионетки, интелектуална суетня и т.н. Сред любимите му теми ще са вечният конфликт между родители и деца, между квартирант и хазяи, женските любовни трепети, минувачески неволи и т.н. Композицията, движението на фигурите, деформацията, жестовете, мимиката, гротеската, знаци, символи и т.н. обогатяват арсенала му от изразни средства, а от там и оформянето на индивидуален стил. Предизвикателството на конкретни политически или социални събития, на които трябва да реагира, а и широката обществената реакция, където темата е ясна, но й трябва лаконична образна оценка, го води към по-същинска изразителност и водеща роля на рисунката. Така , само няколко месеца след първите му отпечатани в „Барабан” карикатури, той е изправен пред отразяване на турско-българските отношения, тема, която във времето ще се окаже с все по-драматично развитие. С появата на „Прегръщане и кавга, кавга и прегръщане – това са фазите на турско-българския конфликт” Чудомир прави значителна крачка към изразителността на композицията и недвусмисленост в оценката на събития. Следват десетки карикатури , в които той, с нарастваща увереност и усет за неочаквани решения, ще коментира както чрез алюзията за детска войнишка игра /походът на принц Георги към Австрия/, или пък с библейска иносказателност ще търси израза си за присмех към политическото съсловие /„Съвременните влъхви”/. А идва ред и на Фердинанд. Иронията и насмешката от по-ранните му творби придобива все по-саркастични измерения. Към края на същата тази 1908г. /декемврийския брой 25/, с публикуването на безапелационно изразената метафора за ролята на списанието „Политическата задача на „Барабан”, Чудомир навлиза в същинската територия на жанра. С комплексното разкриване на качествата си той скоро се утвърждава не само сред основните лица на „Барабан”, но и се нарежда заслужено сред художниците, определящи облика на българската карикатура през това десетилетие. За Чудомир работата му като карикатурист вече не е само средство за набавяне на допълнителни средства за издръжката си като студент, а преди всичко открива мисията на своето пътуване в изкуството и оформяне на бъдещата съдба на хумориста. Няколко месеца след първите му появи по страниците на „Барабан” все по-често неговите карикатури са върху кориците на същото списание.
През следващата 1909г., освен удвоените ангажименти към „Барабан”, Чудомир разширява възможностите, а и предизвикателствата за проява в още няколко хумористични издания. От тогава датират първите му публикации в списание „Въртокъщник”, вестник „Час” и основания от него, но кратко просъществувал старозагорски вестник „Цигарен дим”. Във „Въртокъщник”, където се подписва „Мария Василева” и „Буква”, сатирата му е посветена на градските флиртове и конфузните франтове, на случайните и предизвестените улични срещи, на училищните нравоучения и семейните свади… С карикатурите в „Час” проявява най-вече сарказма си към Фердинанд и неговите марионетки. В „Цигарен дим” сюжетите му са свързани с фриволните младежки увлечения и …разбира се, с димящата цигара, а на една от страниците на 4-ти брой помества шарж на поета Кирил Христов, към когото има отношение още от юношеските си години в Стара Загора. Това е един от най-ранните, публикувани от Чудомир, шаржове и безспорно един от най-ярко изведените за цялото му творчество.
След приключването на общия курс през 1909г. продължава във висшия, учейки живопис при професорите Иван Мърквичка и Иван Ангелов, а извън ателиетата не спира сатиричната си дейност. През 1910г. продължава активното му сътрудничество към „Барабан”. Популярността му се разраства и с карикатурите, които създава за изданията на „Остен” и особено „Жило“ /в което основни фигури са той и Сава Злъчкин/. В „Барабан” политическите му карикатури стават все по-остри към стамболовисти, народняци, цанковисти, широки и тесни социалисти, към предизборните безумия и „стадото”, което Фердинанд посреща в Народното събрание и т.н. Сатиричното му перо не пропуска събитията около Гърция, Турция, България, Албания, Италия…А паралелно с традиционните битови и градски сцени развива нови посоки на жилото си към интелектуалните процеси – от боя на два петела, които в хрониките си журналистите превръщат в „кървава столична драма, до „драмата” на българската поезия след приемане закона за литературната собственост . В „Жило” карикатурите му основно са насочени срещу раболепието и пълзенето към властта, погазване на Конституцията и погребването на Демокрацията. Трибуната на „Остен” му дава възможност да разшири тази тема, разчитайки вече и на възможностите за включване, освен изразителната си линия, и емоционалното въздействие на цвета.
От 1911 година Чудомир е една от основните фигури в рубриката на „Барабан” „Българска антология”, за която създава цяла поредица от шаржове на десетки от най-значимите фигури в българската култура. Тази своеобразна галерия започва с Иван Вазов, Иван Андрейчин, Сирак Скитник и продължава със Стоян Дринов, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Николай Лилиев, Д. Миладинов, Петко /П.Ю./ Тодоров, Р.С.Тошкин, П.К. Яворов, Теодор Траянов, Пенчо Славейков, Михаил Кремен, Константин Щъркелов и т.н. И ако ранните му шаржове / с няколко изключения/ носят спецификата на бързи натурни скици, то през следващите години, развивайки умението си да намира с няколко линии своя хумористичен приятелски знак за характера на героите си, Чудомир разкрива нови измерения на индивидуалния си стил. Това стои в основата на бъдещите шаржове на стотици казанлъчани, които създава след 30-те години – от тези на Стефан Енински, Радомир Мандов и Иван Енчев – Видю до Дечко Христов, Александър Гачев, Банко Писарят и Владимир Димитров Майстора.
През 1911, 1912 и 1913години карикатурното му творчество е в най-активната си фаза. Измежду десетките му политически карикатури през 1911г. особено място заема композицията „Finita la comedia“ в „Барабан“, която е толкова силна образна и словесна плесница по Фердинанд, за циничното отношение на царя към конституцията, че години наред с нея се свързва еталонът за значимост и безкромпромисност на жанра. Следват „Коалицията”, „Предизборни приготовления”, „В деня на изборите” и т.н. – все саркастично огледало на политическата действителност. През 1912г. се открояват с безапелационността си композициите „При новия министър”, тези около все по-драматично развиващите се взаимоотношения на Балканите „Ултиматум”, „И това е малко”, „Пирамида”… Тяхното продължение естествено намира бурно развитие през драматичната 1913г. с карикатури като „В примирието” и метафората за дебелите балкански глави и изхабения меч, „Пижо и Марс”, за гроба „Балкански съюз”, който оплакват Австрия и Русия, „Шествието на смъртта” и естествено „Баба Европа”, под която текстът гласи:”И като накладе един голям огън, баба Европа седна до него и спокойно почна да си вари чорбата” /бр.190, 1913/, както и последвалата 13 броя по-късно „Почивка” с текста :”Госпожа дипломацията, уморена от балканските сплетни, се оттегли край бреговете на неутралното море и почна да прави традиционните си бани”. Перото на Чудомир не изпуска нито финансовата нито политическата криза в България, нито темите около бита, интелектуалните кръгове, обирджии на дребно и на едро и т.н. Чудомир реагира максимално актуално на всяко важно за българина събитие: скандал в Народното събрение – реагира веднага, гаф на министри, злободневни случки в столицата – също. Сетивата му за това са изострени и образният им отговор е незабавен.
През 1914г. карикатурите му основно са насочени към балканските взаимоотношения и вътрешнополитическите скандали. Събитията на Балканите са белязани от карикатури като „Рождество” /темата за България и Румъния/, „Последният монолог на княз Вид”/Албания/, „Алберт Белгийски и Петър Сръбски” и т.н. Голямото предизвикателство и старо пристрастие обаче са изборите в страната. Тази си „любима тема” Чудомир обогатява и развива с нови сюжети, които озаглавява „Предизборни чудеса”, „Предизборни наброски”, „Изборни сцени”, „Агитаторски неволи”, „Епилог от изборите”, „З-ти май в София”…
В последните броеве на „Барабан” от 1914г. част от изразните средства на Чудомир търпят видима промяна. Едрите форми и дебелият контур отстъпват място на по-тънката и игрива линия; композициите стават по-многофигурни, а сюжетите – по-усложнени и обстоятелствени. Все по-често се появяват жанрови сцени от кръчми, бездомници, улични спречквания, задявки, селски типажи, свещеници. Това развитие в стилистиката на Чудомир е белязано от такива композиции като „След първия сняг”, „Провинциалист в София” и продължава през следващата 1915 година с кръчмарското бистрене на политиката – „Фили”, „Шопи в кръчмата” и т.н. – ранните предвестници на „Нашенци”. А в „Заранта на Коледа” се появяват и първите му занасяния със самия себе си /”…Ей че положение! Също като положението на редактор, когато Чудомир му изпрати карикатура, пък не донесе никакъв текст!”/.
Присъствието на Чудомир в карикатурния жанр на периодичния печат в годините между 1908 и 1915г. е изключително активно. Публикува над 500 карикатури, като само в „Барабан“ те са около 300. Това е в основата на същинската му ориентация и бъдещи метаморфози на присъствието му в света на комедийния жанр.
По време на Междусъюзническата и Първата световна война Чудомир, както и мнозинството от колегите му, е мобилизиран и заминава за фронта. След войната завършва Академията през 1919г. и публикува няколко карикатури в „Червен смях”, сред които силно въздействащата „Цинизмът на Марно поле”. Завръща се в Казанлък, където през 1920г. е назначен като преподавател в Педагогическото училище. Новите му дейности водят до затихване на интереса към политическата карикатура. Смяната на столицата с живота в малкия град и селото водят до задълбочаване на интереса му към манталитета на обикновения човек, към хората, свързани със земята и патриархалните взаимоотношения, които все по-често ще нарича „нашенски“. За широката аудитория и за почитателите му в страната тези теми започват да излизат след 1931 година по страниците на столичния вестник „Зора“ в специална рубрика – „Скици от малкия град“. Сред тях са ранните прототипи и композиции на бъдещата вселена „Нашенци“, с която Чудомир завинаги ще свърже мисията си в българското изкуство.
Проф. д-р Марин Добрев
