Никой не знае кога точно е роден. Нито той, нито родителите му. Иди се пръква някъде между 1925 и 1927 година в селце на племето лугбара, намиращо се на стотина километра северозападно от угандийската столица Кампала.
Баща му е най-дебелият мъж от друга местна народност, носеща името каквау. Майка му е магьосничка и знахарка, при която се стичали хиляди люде да ги лекува и предсказва бъдещето им. Пълното му име е Иди Амин Дада Умей.
Едва 10-годишен, малкият Иди научава някои от мурафетите на мама – включително да разговаря с духове пред слисаните погледи на своите съселяни. На 16 години бъдещият главорез приема исляма под влиянието на чичо си, а две лета по-късно е записан в Британската колониална армия в гвардията на кралските африкански стрелци. Иди се учи не само на стрелба, но и на четмо и писмо. Научава английски и изгълтва няколко книги, свързани с историята на Великобритания. Захласва се по Шотландия и нейното минало. И мечтае един ден да стане неин крал.
Точно в този период обаче заговаря и тъмната страна на Иди. Той едновременно може да бъде усмихнат и нацупен, добър и зъл. Пращат го в Кения, където се бори с крадци на добитък. Амин е висок и здрав като африкански бивол. Лепват му прякора Исполина. В свободното си време тренира бокс, но на едно от заниманията неговият наставник го ядосва и Иди го пребива до припадък. Сетне се изплюва върху окървавеното му лице и изсъсква: “Аз съм пратен от Аллах на шибаната земя да въведа ред и хич не обичам да ме командват!“ Другите му хобита са плуването и свиренето на акордеон.
Поверяват му петдесетина момчета от кралските африкански стрелци и го назначават за техен началник. В Кения Иди Амин за първи път отнема човешки живот, което адски много му харесва. Убиването започва да се превръща в негово хоби. Освен пушката любимото му оръжие е панга – вид сатър, с който избива десетки хора от местното племе покот (смятано за едно от най-крадливите в цяла Африка). Имал навика да събира труповете и да ги хвърля на виещите наблизо хиени. После се скривал в храстите, изчаквал няколко минути, след което с наслада наблюдавал как зверовете разфасовали убитите от него крадци.
Някъде в същия период Иди е изпратен да потушава едно от най-големите въстания не само в Кения, но и на целия континент, наречено Мау Мау. Въстаниците са избити и изклани. Вечерта след потушаването на бунта Амин и двама от верните му другари са забелязани да пият кръв от убитите.
Седмица по-късно в живеещото наблизо племе туркана става уникален екшън. Група мъже нахлуват в сламени колиби, обитавани от млади девойки, и ги изнасилват. Водачът на кралските стрелци ги наказва подобаващо. Мъжагите са завързани на колове, а самият Иди Амин изважда любимата си панга, изрязва пенисите на “ебачите“ и им ги завира в устите. Случаят достига чак до президента на Уганда Милтън Оботе, който е протеже на израелските тайни служби. Военният диктатор обаче си харесва Иди и го помилва. Наказанието е само строго порицание. По-късно Оботе произвежда Амин в чин полковник* и го превръща в своя дясна ръка. Хвърля го срещу опозицията и го назначава за заместник-шеф на угандийската армия.
Амин започва крупна контрабанда със злато и слонова кост и трупа яко пачки. През 1970 година Иди убива офицера Окоя, който е обвинен в подготовка на държавен преврат. Майорът е заклан заедно с жена си, докато се любят в спалнята. За геройската постъпка Амин е назначен от Ободе за главнокомандващ на армията.
В края на същата 1970 година Иди Амин е привикан на среща от представители на Либия и Палестина. Качват го на самолет и го водят право във вила край Триполи, където го очаква самият Муамар Кадафи. Либийският диктатор и палестинският лидер Ясер Арафат подстрекават Исполина да извърши преврат, защото Оботе е човек на евреите.
Пъкленият план успява на 25 януари 1971 година, когато световните агенции разпространяват новината: “Полковник Иди Амин е новият държавен глава на Уганда“. Веднага след сядането си на трона, Амин започва масово клане на племената ланги и ачоли, които са кръвни и вечни врагове на неговия народ лугбара.
В една топла мартенска нощ пред двореца в столицата Кампала спира камион, от който са изнесени два-три чувала. В тях е пълно с трупове, които главният готвач на Амин сортира и складира в специален хладилник.
Познайте защо… Иди всячески се опитва да скрие плъзналата информация, че е канибал. Вестниците в Западна Европа поставят новината на първите си страници, но Амин, естествено, категорично отрича. Дни след това обаче внезапно изчезва една от жените му.
Иди има общо 15 съпруги и над 30 деца, за които се грижи повече от добре. При положение, разбира се, че не го ядосат. Глези ги с всякакви вкусотии, урежда им пътуване с личния си самолет чак до остров Мадагаскар. В началото на 1972 година той си отмъщава на всички, които са посмели да го критикуват или… просто вбесят.
Управителят на банката на Уганда, заместник-ректорът на университета и министърът на външните работи потъват вдън земя. Според някои – те са заклани от любимата на Иди панга, което отворило доста работа на готвача на Амин.
През юли същата година Тереза Нканга – работила като домакиня в двореца в Кампала, емигрира в Австралия и прави потресаващи разкрития. Тя твърди, че Иди Амин е убил и разчленил тялото на съпругата си Кей. След което добавя още смразяващи кръвта факти: “Амин си назначи личен шаман – някакъв шмекер от Замбия. Същият този човек постоянно говореше на диктатора, че му е направена магия и че единият от синовете му подготвя преврат“.
За да развали магията, Иди убива нищо неподозиращия си син, изважда сърцето му и го изяжда по съвета на шантавия шарлатанин. Малингва – друга от прислужниците на Амин, съобщава, че в неговия хладилник били сортирани човешки органи, които диктаторът хапвал сварени обилно в тенджера под налягане.
Традиционната полиция в Уганда просто изчезва, след като висшите й офицери са убити от Амин, защото понечват да разследват част от многобройните му престъпления. Амин създава Държавен изследователски център ДИЦ, в който работят палестински и либийски съветници, някои от които са обучавани в Русия.
Обикновено те убиват с ковашки чукове или с панги, но не във всички отношения центърът е примитивен. Свързан е с тунел с вилата на Амин, така че набелязаните жертви, които идват на посещение при него (той обича да ги кани на коктейли) могат да бъдат прибирани, без някой да ги види.
Побоите в ДИЦ са нещо обикновено и се провеждат в определено време на деня. ДИЦ се самофинансира с търговска дейност (включително и с наркотици) и често убива, за да се сдобие с твърда валута. През 1975 година Иди Амин заплашва, че ще пречука британския преподавател Денис Хилс, защото го нарича “селски тиранин“.
Великобритания е на тръни, а премиерът Джеймс Калахън изпраща генерал Чандос Блеър да преговаря лично с Амин в Кампала. Хилс е завързан с главата надолу и напъхан в мазе, пълно с плъхове и мишки. След тридневни разговори Блеър успява някак си да омае Амин и доцентът е освободен.
На 27 юни 1976 година Исполинът се проваля. Същия ден терористи от Народния фронт за освобождението на Палестина превземат самолет, пълен с израелски граждани и движещ се по посока от Тел Авив до Париж с междинно кацане в Атина. Аеропланът е насочен към суданската столица Хартум, а оттам към Уганда. Зад цялата операция стоят палестинският лидер Ясер Арафат и самият Иди Амин. Според пресата в Щатите пръст има и Москва заедно с нейния комунистически лидер Леонид Илич Брежнев.
Израелската държава реагира светкавично и започва подготовка за провеждане на спасителна операция, наречена “Мълния“. За командващ е назначен полковник Йонатан Нетаняху, брат на бъдещия министър-председател на Израел Бенямин Нетаняху. За транспорт са използвани четири С-130 “Херкулес“ и два Боинг 707, които прелитат над Червено море, а след това над Етиопия и Кения. В хода на атаката загиват всички терористи, а цялата операция трае точно 89 минути.
Амин е в шок. Беснее и убива с ковашки чук двама шефове от ДИЦ. Диктаторът ги обвинява в провалената акция и в успеха на израелския контраудар.
Иди Амин обича пищните церемонии. На една от тях е внесен на носилка, носена от петима бели бизнесмени, а полугола мадама държи дъждобран над главата му.
Всяка вечер след купоните той нарежда на жените си да се съблекат голи, след което започва да прави секс с всяка. Една от съпругите му го хвали години по-късно пред западната преса: “Той беше много, ама много надарен… Ужасно издръжлив. Винаги ни задоволяваше. Обичаше да гледа как жени се любят и превърна някои от нас в лесбийки.“
Един от най-комичните провали на Амин е през лятото на 1977 година. Тогава угандийските военновъздушни сили извършват демонстративна бомбардировка по цел с надпис “Кейптаун“ в езерото Виктория. Подтекстът на зрелищното шоу е отношението на чернокожия Амин към апартейда в ЮАР. Нито една бомба обаче не попада в целта, а на събитието са поканени фотографи от десетки световни агенции.
Вбесеният Иди убива на другия ден главнокомандващия на военновъздушните сили. Познайте с какво…. с любимата панга. Светът вече знае за Амин и зверствата му. В ООН обсъждат с часове неговите нечовешки деяния и решават да изпратят свои представители в Кампала, за да направят проверка. Никой не намира доказателства по обясними причини. Нещо повече – емисарите пристигат с празни ръце, но си тръгват с две-три торбички. Връчва им ги Амин с думите: “Дребни подаръчета от моя милост. Малко злато за спомен, в добавка слонова кост“.
Иди страда от мания за величие. В средата на 90-те години бившият му личен лекар разкрива пред вестник “Сън“: “Той беше болен от шизофрения. Но нямаше как да му го кажа. Бях ли го сторил, днес нямаше да стоя пред вас и да давам това интервю“.
През 1974 година френският режисьор Барбе Шрьодер решава да направи документален филм за Амин. Жадният за слава Иди откликва на молбата му и го кани в Кампала. Направени са две версии на филма – едната е по-къса и е предназначена специално за Амин, който остава доволен от нея. Другата версия е по-дълга и е излъчвана само извън Уганда. Няколко угандийски агенти обаче са били изпратени в Англия, за да гледат този вариант и да запишат в подробности това, което диктаторът не е видял. Иди изперква и изпраща писмо до Шрьодер, в което заповядва някои от сцените да бъдат изрязани. След отказа на режисьора близо 200 френски граждани, живеещи в Уганда, са задържани в хотел, обкръжен от войници. Предоставен им е бил телефонният номер на Шрьодер, който е трябвало да изреже „лошите“ сцени, за да бъдат освободени. В противен случай французите щели да се запознаят с пангата на диктатора. В крайна сметка тези моменти от филма са махнати, но след падането на Амин от власт те са възстановени.
Краят на лудостта в Уганда настъпва през април 1979 година. Иди е вече неудобен на Триполи и Москва заради постоянните сведения за кръв и убийства.
Няколко месеца преди това той напада Танзания, но не получава обещаните пари от Кадафи и акцията му е неуспешна. На фаталния 13 април Амин е свален от власт след извършен държавен преврат, зад когото стоят дългите ръце на ЦРУ и МОСАД. Крие се няколко дни в Кения, след което Кадафи се смилява над него и го прибира в Либия. Официалните сведения сочат, че по времето на деветгодишната му диктатура са избити над 400 000 души в Уганда. След двайсетгодишен престой в Джамахирията Иди се преселва в Саудитска Арабия, където остава до края на дните си. Амин напуска този свят на 16 август 2003 година в град Джеда.
* Освен, че е професор и генерал, Иди Амин е обявен за най-добрия боксьор, тенисист, футболист, играч на крикет, покровител на изкуствата, властелин на всички земни животни и всички морски риби, последният крал на Шотландия, победител на Британската империя в цяла Африка и Уганда.
