На 6 септември 1885 г. Източна Румелия отхвърля върховенството на султана и обявява, че се присъединява към Княжество България
Съединението е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I.
Това става след като Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев влизат с отрядите си в Пловдив, арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и се създава временно правителство.
Два дни по-късно княз Александър Първи Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.
Така българите отхвърлят несправедливостта, наложена от Великите сили през юни 1878 г., която разкъсва един народ с хилядолетна история и култура.
Съединението е последвано от други исторически събития като Илинденско-преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-13 г.
Всички те са насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към Майка България.
На това събитие България дължи и девиза, изписан над входа на Народното събрание: „Съединението прави силата“.
Денят е обявен за официален празник в страната през 1998 г., а освен това е и празник на град Пловдив, където Регионалният исторически музей показва тематична изложба с реликви от цяла България.
По традиция в град Съединение се пресъздават моменти от историческите събития. След молебена в църквата „Свети Атанасий“ на площада е празничната заря.
От 10 ч. входът е свободен за всички, които искат да посетят Националния военно-исторически музей (НВИМ) в София. Там са изложени двете знамена, под които на 6 септември 1885 г. майор Данаил Николаев повежда подчинените си войски към центъра на Пловдив.
Едното носи спомена за боевете на Шипка – знамето на 4-та дружина на Българското опълчение, станало впоследствие знаме на 20-а пехотна пловдивска дружина. Другото е трибагреник с лъв, приготвен за Източнорумелийската войска (но неизползван заради статута на областта), което войниците на майор Николаев целуватq преди да тръгнат. Върху него е изписано „Съединение или смърт“.
Само в деня на Съединението гостите на НВИМ могат да видят за първи път и личния щандарт на Александър I, с който той пристига тържествено в Пловдив като княз на Северна и Южна България на 9 септември 1885 г.
Съединението има своето място и в постоянната експозиция на НВИМ, където са представени знамената на Марашката и чирпанската чета „Искра“, личните вещи на княз Александър I, майор Данаил Николаев, капитаните Райчо Николов и Коста Паница, оригинални униформи, оръжията, които са използвани при провъзгласяване на Съединението, и фотоси с лицата на героите на онези смутни времена.
