У нас са познати 6 вида синап: черен синап ((Brassica nigra)), сапартска горчица (Brassica juncea), бял синап(Brassica alba), полски синап (Brassica arvensis) и бяла дива ряпа (B rassica rapa).
Медицинският синап , познат още като черна горчица (Sinapis nigra), черен синап, а също и като хардал се среща диворастящо в ниви, угари, като плевел, из тревисти места. В последните години заради повишеното му търсене се отглежда и култивирано.
Черната горчица цъфти от май до ноември. Добре е да се засява след торени бобови или житни култури, като предварително е задължително почвата да е чиста от плевели.
Торенето с оборска тор не се препоръчва, тъй като растенията силно избуяват и дават ниски добиви. Трябва да се има предвид още, че култивираната билка е по-капризна от диворастящата( напр. белия синап), особено към студове, и ако измръзне семената му опадат много по-лесно.
А именно синапеното семе е дрогата Semen Sinapis, които намират особено голямо приложение в официалната и народната медицина.
Синапеното масло(Oleum Sinapis aethereum) е особено полезно, съставено е главно от алилизотиоцианат и не съдържа нишесте.
Синапът се използва предимно за лапи (счуканото на брашно семе и забъркано с брашно и хладка вода) при простуда и бронхит, за бани, за правене на синапени книжки ( Charta sinapisata), за правене на горчица ( смесено със семената на белия синап), а също и за получаване на синапено и тлъсто масло, което служи за храна.
