Инфинитив (Infinitive). Инфинитив в английски език е неличната форма на английския глагол, която обозначава само действие, без да дава информация за число и лице, т.е. това е неопределена форма. Инфинитивът отговаря на въпроса „какво прави?“. Например: to read – чета, to speak – говоря. I was glad to see the car stop. – Аз се зарадвах да видя, че автомобила спира Признак на инфинитива в английски език. Формален признак на глаголите в инфинитивна форма в английски език е частицата „to“, която се поставя пред тях, а в някои случаи се пропуска. В български език, точно съответствие на инфинитив няма, като обикновено това се превежда с първо лице, единствено число. В речниците се използва именно инфинитив като начална форма на глаголите. Форми за инфинитив. Инфинитива в английски език има четири форми на глагола в действителен залог (active voice) и две в страдателен залог (passive voice). В страдателен залог има само проста и съвършена форма на преходните глаголи, т.е. на глаголите, които се използват с допълнение. Действителен залог. Проста форма на инфинитив. Ivan likes to write letters. – Иван обича да пише писма. Продължителна форма на инфинитив. What is Ivan doing? – He must be writing a letter. – Какво прави Иван? Той трябва да пише писма. Съвършена форма на инфинитив. Ivan is glad to have written that letter. – Иван се радва, че написа това писмо. Съвършено-продължителна форма на инфинитив. Ivan must have been writing that letter since morning. – Иван би трябвало да пише това писмо от сутринта. Страдателен залог. Проста форма на инфинитив. This letter seems to be written in pencil. – Това писмо изглежда е написано с молив. Съвършена форма на инфинитив. This letter seems to have been written long before it was discovered. – Това писмо изглежда е било написано дълго време преди да го намерят. Формите на инфинитива в английски език отразяват взаимоотношенията на английския глагол – сказуемо в изречението. Прост инфинитив. Прост инфинитив в действителен или страдателен залог се използва, когато действието, което изразява, или става едновременно с действието, изразено чрез глагола-сказуемо в лична форма, или е безотносилно към времето на извършване на действието. Едновременно действие. I am glad to see you. – Радвам се да Ви видя. (едновременно действие) Безотносително към времето действие. I like to be given presents. – Харесва ми, когато ми правят подаръци (действието е безотносително към времето) Действие в бъдещето. За да покажем, че действието се отнася до бъдещето, се използва прост инфинитив след модални глаголи may, must, should, ought to а също и след глаголите: to expect – очаквам, to intend – възнамерявам, to hope – надявам се, to want – искам. Например: You may come tomorrow. – Ти можеш да дойдеш утре. He must do it immediately. – Той трябва да направи това веднага. You should / ought to put on a warm hat. – Ти би трябвало да си сложиш топла шапка. I expect to see you next week. – Аз очаквам да Ви видя следващата седмица. I intend to go to the seaside this summer. – Аз възнамерявам да ида на море това лято. I hope to find him at home. – Аз се надявам да го намеря в къщи. Инфинитив в продължителна форма. Инфинитивът в продължителна форма подчертава продължителността на действието, едновременно с глагола – сказуемо. There is a nice smell in the kitchen. Ana seems to be cooking something delicious. – В кухнята мирише на хубаво. Изглежда, че Ана готви нещо вкусно. Инфинитив в съвършено-продължителна форма. Формата на съвършено – продължителен инфинитив показва, че действието, изразено чрез инфинитива, е започнало по-рано от действието, изразено чрез глагола – сказуемо, и продължава към момента. She seems to have been cooking since morning. – Изглежда, че тя готви от сутринта. Инфинитив в съвършена форма. Инфинитивът в съвършена форма се използва за действие, което предшества действието, изразено чрез глагола – сказуемо. I am sorry not to have told you about it earlier. – Аз съжалявам, че бях Ви казал за това по-рано. Инфинитив в съвършена форма след модален глагол. Употребен след модалните глаголи инфинитива в съвършена форма изразява предположение, че действието се е извършило. He must have forgotten about his promise. – Той, като че ли, е забравил за своето обещание. I don’t know where he is. He may have left for Sofia. – Аз не знам къде е той. Възможно е да е заминал за София. След модалните глаголи should ought to could might was / were, съвършеният инфинитив обозначава действие, което би трябвало или би могло да се извърши, но в действителност не е станало. Ivan should / ought to have seen a dentist. – Иван би трябвало да отиде на зъболекар. You could have helped him. – Вие бихте могли да му помогнете. Ivan was to have arrived yesterday. – Иван трябваше да пристигне вчера. След минало време на глаголите to intend, to hope, to expect, to mean инфинитивът в съвършена форма се използва, за да обозначи действие, което въпреки намерението, очакването или надеждата ни, не се е осъществило. I intended to have finished my work last night. – Аз възнамерявах да завърша работата си снощи (но не успях). I hoped to have met her at the concert. – Аз се надявах да я срещна на концерта (но не ясрещнах). They expected to have chosen a good project. – Те очакваха (разчитаха) да изберат добър проект (но не успяха). I meant to have sent Ivan a birthday card. – Аз исках да изпратя на Иван картичка за рожденния му ден (но не изпратих). Това са основните значения, виодве и случаи на употреба на инфинитив на английския глагол (Infinitive Of The English Verb), придружени с редица показателни примери от характерни английски изречения в различни ситуации. –––- Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу – в коментарите.
