15 от най-големите, които търгуват с инструменти на $ 14-трилионния пазар на кредитна защита, се явяват в ролята и на арбитри, когато се взимат решенията дали да се изплащат застраховките върху облигациите в случай на дефолт*
Финансовият инструмент, който инвеститорите използват, за да се застраховат от неизпълнение на плащания по облигации, които държат, се нарича суап за кредитно неизпълнение (суап за кредитен риск), т. нар. credit default swaps (CDS). Това са деривативни финансови инструменти, чрез които един инвеститор може да прехвърли риска от неплащане по някакво задължение на друг.
Това е вид финансов суап, при който продавачът на инструмента застрахова купувача (притежателят на облигация) срещу риска от неизпълнение на дългови плащания. Купувачът на суапа прави серия от плащания към продавача, който от своя страна е длъжен да му изплати полагащата му се сума в случай на неизпълнение на плащанията от страна на емитента на облигацията. Кога става въпрос за дефолт и продавачът на суапа за кредитно неизпълнение трябва да обезщети купувача, е въпрос, който се решава от комисия от 15 финансови компании. Пълният списък на петнадесетте финансови компании, съставящи комисията: AllianceBernstein LP, Bank of America Corp., Barclays Plc, BNP Paribas SA, Citadel LLC, Citigroup Inc., Credit Suisse Group AG, Deutsche Bank AG, Elliot Management Corp., Eaton Vance Management, Goldman Sachs Group Inc., JPMorgan Chase & Co., Morgan Stanley, Nomura International Plc, Pacific Investment Management Co.
Проблемът е, че мощните финансови компании като участват сред компаниите, взимащи решенията, а едновременно с това са сред най-големите продавачи и купувачи на суапове за кредитно неизпълнение. По този начин решенията, които взимат, се отразяват пряко върху тях, т.е. налице е конфликт на интереси. Щом 15-те компании вземат решение, че има забавяне в плащанията по облигации, застраховани със суапове за кредитно неизпълнение, те решават колко пари трябва да бъдат изплатени, или получени, често от самите тях.
Случаят с дълга на Аржентина – Фалитът на Аржентина през миналата година показва трудностите по управление на конфликта на интереси. На 31 юли 2014 г. комисията трябва да вземе решение дали Аржентина е забавила плащане по дълга си. Ако решението и е, че това наистина е така, $ 532 милиона трябва да бъдат изплатени на купувачи на суапове за кредитно неизпълнение, които застраховат притежателите на аржентински дълг. Сред компаниите, които трябва да получат сумата, е и хедж фондът на Пол Сингър – Elliot Management Corp. Той е и част от комисията, която трябва да вземе решението. На 1 август 2014 г. комисията гласува единодушно с ‘’да’’ за дефолт на Аржентина. При гласуването представителят на Elliot прави нещо необичайно – иска да се въздържи. Но според правилата, ако член на комисията се въздържи 2 пъти по време на мандата, той губи правата си. Това всеки с конфликт на интереси си направи отвод, тогава може да няма кой да вземе решението, съобщава един от източниците на Bloomberg. В крайна сметка представителят на Elliot гласува.
Решението дали държава или компания формално е забавила плащане по дълга си може да изглежда просто, но често облигациите са структурирани по начин, който прави разшифроването им невъзможно за хора, различни от адвокати и трейдъри. През 2011 г. Европейската комисия (ЕК) обяви, че е започналата разследвания за нарушения на монополните правила на пазарите за суап на кредитна неустойка.
