Визитка:
Д-р Иван Д. Христов е роден на 20.03.1936 г. в с. Войново, обл. Силистра. Върху проблема „белодробна астма“ работи от 30 години. Извършил е клинико-терапевтични наблюдения на около 27 000 болни от астма. Изобретател е на антиасматичен некортикостериоден препарат – „Христамин“. На препарата е направена световна експертиза в Женева. Заключението е, че „отговаря на всички условия за новост, изобретение и промишлено производство“.
На 3-тия Световен салон за новости и изобретения, юли 1997 год., Казабланка Мароко, с участието на 47 държави под егидата на Крал Хасан II, антиасматичният некортикостероиден препарат е отличен с най-високата награда – ЗЛАТНА КУПА и ЗЛАТЕН МЕДАЛ.
Болестта е вечна загадка между живота и смъртта, отчаянието и надеждата. Живеем с вярата в прогреса на медицинската наука и умираме безсилни в борбата със смъртта. Лекарите винаги ще побеждават болестите и винаги ще има неизлечими болести.
Белодробната астма е едно от неизлечимите заболявания на нашето време. Голямото и непрекъснато прогресивно разпространение; обхващането на все по-големи контингенти от кърмаческата, ранната детска, юношеската и зрялата работоспособна възраст; зачестяването на случаите с тежко клинично протичане, което води до тежка инвалидизация и смърт; все още неизяснената същност (етиология и патогенеза) на заболяването и невъзможността да бъде излекувано напълно и завинаги – всичко това определя астмата като голям теоретичен и медико-социален проблем. Видни астматолози от петте континента я приемат като заболяване номер едно на трихилядолетието, на бъдещето. Като резултат от дългогодишните ми клинико-терапевтични наблюдения на повече от двадесет и пет хиляди болни от астма, направих следните по-важни изводи:
Когато заболяването от астма е настъпило след психичен, емоционален или физически стрес; различни ваксинации, които са честа причина за енцефалити; възпалителни заболявания, травматични увреждания (вкл. и оперативни намеси) и тумори на централната нервна система; по време на пубертета, предменструма, пуерпериума (послеродовия период), климакса и прочее, т. е. във всички случаи, когато определена, и в този смисъл специфична група етиологични фактори действат върху определени морфологични и функционални структури на централната нервна система (централен терен), те причиняват винаги заболяване от централна (бронхиална) астма.
