Безспорно да продаваш онлайн става все по-популярно, което от своя страна крие и своите рискове и неудобства.
Така, срещу търговец, който предлага стоки на територията на друга държави-членка на Европейски съюз, може да бъде предявен иск именно там, пред компетентния съд по местоживеене на потребителя. Мотив на европейския законодател за това решение е позицията, че потребителите се нуждаят от засилена защита.
Тази позиция е затвърдена и в решение на Европейския съд, в което се тълкува разпоредбата на на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС (възможността потребител да предяви иск по своето местоживеене).
В конкретния случай, казусът е следният: Потребител, с местожителство Австрия, закупува автомобил, след като осъществява контакт с търговеца (в Германия) чрез онлайн-платформата mobile.de. Покупко-продажбата е осъществена в Германия.
След завръщането си в Австрия и констатацията, че автомобилът има съществени недостатъци и след отказ от страна на търговецът, превозното средство да бъде поправено, купувачът сезира съда по местожителството си (Австрия), като иска разваляне на договора за покупко-продажба, който твърди, че е сключил като потребител с дружество, насочило търговската си дейност към Австрия — хипотеза, попадаща в обхвата на горецитираната разпоредба.
Според другата страна обаче, компетентен е съдът в Германия, като се твърди, че договорът в сключен там, а и самият търговец не е насочил дейността си към Австрия.
Въпреки, че не се оспорва факта,че купувачът има качество на потребител, отворен остава въпросът, дали разпоредбата, която дава възможност на потребител да предяви иск по своето местоживеене, следва да се приложи и при договор, който не е сключен от разстояние.
Европейският съд застъпва становището, че от текста на разпоредбата в Регламента е видно, че тя намира приложение, ако са изпълнени две конкретни условия. Първото е търговецът да упражнява търговските или професионалните си дейности в държавата, където потребителят има местоживеене, или с всички средства да ги насочва към тази държава членка или към няколко държави (рекламира своята стока и отправя предложение към клиент, който живее в друга държава-членка), а второто — договорът да попада в обхвата на тези дейности.
Дори договорът между потребител и търговец да не е сключен от разстояние!
Какво е значението на това решение за онлайн търговците?
Ако предлагате стоки за една или повече държави-членки, трябва да имате предвид, че недоволните потребители могат да предяват иск срещу вас, пред компетентния съд в държавата по местоживеенето си.
На практика, много от търговците при възникнали спорове с потребители, ще удовлетворят претенциите им (основателни или не), с което ще си спестят съдебен процес в друга държава-членка и респективно разходите, свързани с него.
На 10 януари 2015 година влезе в сила европейски Регламент (ЕС) 1215/2012, който замени досега прилаганият Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС. Що се отнася до разпоредбата, която се разглежда в настоящия казус, тя се запазва в същия си вид и в новия Регламент.
Което означава, че и практиката на ЕС остава актуална!
