Алергиите, от които страда съвременният човек, идват от гените, наследени от неандерталците и Денисовския човек. Те се смятат за изчезналите братовчеди на съвременния човек. Кръстостването между тях преди 40 хиляди години е прехвърлило тези гени.
Праисторическите кръстоски са донесли при всички съвременни хора, между 1 и 6% от гените на старите хоминиди от европейската долина, където са открити първите останки от неандерталците, до популациите в Сибир, наречени Денисовски хора (изключение са само африканците).
Три от тези гени, произлизащи от двата вида, са най-често срещани в съвременните хора и имат важна роля в имунната система, обясняват две проучвания, публикувани в American Journal of Human Genetics.
Откритията предполагат, че генетичното наследство дава предимство в еволюцията на хората и укрепва имунната им система. Но тези гени са отговорни и за прекомерната чувствителност на имунната система, което провокира алергиите. Така носителите им се оказват по-податливи на астма, сенна хрема и други алергии.
Тези гени вероятно са предадени на хората, формирали окончателно съвременното човечество, когато първите групи напуснали Африка преди около 50 000 години, за да дойдат в Европа. След това те са имали сексуални контакти с неандерталците, вече установили се в Евразия.
„Нашето изследване показва, че кръстосването с древните хора е имало практически последици за съвременните хора, най-очевидното от тях е подобряването на приспособявянето към околната среда чрез подобряване на нашата устойчивост към патогенни микроорганизми и усъвършенстване на метаболизма, за да усвояваме нови храни“, казва Жанет Келсо от Института „Макс Планк” в Германия, която е водещ автор на едно от изследванията.
„Неандерталците са живели в Европа и западната част на Азия 200 000 години преди пристигането на съвременните хора. Те вероятно са били добре адаптирани към климата, храната, патогените, и чрез кръстосването с тях ние, съвременните хора, сме наследили тези благоприятни адаптации“, продължава тя.
Два от трите гена на имунната система, съответстват на ДНК на неандерталеца, а третият е от Денисовския човек. Най-разпространения от тези гени е регистриран при цялата неафриканска част от човечеството, вторият – преди всичко при азиатците, а третия, който е най-сходен с ДНК на Денисовския човек е и най-редкият. Той се среща в малка част от азиатците.
Луис Кинтана-Мюрси от Института „Луи Пастьор“ в Париж и водещ автор на второто проучване е проучил 1500 активни гени в имунната система. Той установява, че повечето от адаптациите стават преди между 6000 и 13 000 години, когато хората преминават към уседнал начин на живот, животновъдство и земеделие
