Рядко се случва действията на една страна да обединят света за осъждане и точно това направи сега Северна Корея с информациите за последния й подземен ядрен опит.
Но този акт на пълно неподчинение също така демонстрира проточилия се във времето провал на международната общност да обуздае Ким Чен Ун, младоликия диктатор на Северна Корея, и опасния военен режим в страната. Пламенните осъждания на новогодишната изненада от Пхенян звъняха по целия свят – от Вашингтон и Брюксел до Токио и Канбера. Русия, по типичния за нея начин, предупреди, че тестът, четвърти за страната, ще засили напрежението и ще увеличи „сериозния потенциал за военна и политическа конфронтация“ на Корейския полуостров.
Но определено реакцията на Китай – привидно единственият приятел на Северна Корея – това беше най-значителна. Пекин официално протестира, изрази загриженост от радиоактивно замърсяване в райони, граничещи със Северна Корея, и посочи, че ще подкрепи ново, наказателно действие на Съвета за сигурност на ООН, както настоява Южна Корея наред с другите.
Може би неприкритият гняв на Пекин ще даде на Ким пауза. Но може би не. С умишлено навиране в очите на китайските лидери, той пропуснал да ги информира за теста предварително. Ким отказа да се присъедини отново към водените от Китай шестстранни ядрени преговори. През септември той отряза покана от президента на Китай Си Цзинпин да присъства на честванията по случай края на Втората световна война. В действителност Ким никога не е посещавал китайския си съюзник.
Посещението в Пхенян през октомври миналата година от Лю Юншан, високопоставен китайски партиен представител, предполагаше затопляне на отношенията. Сега Ким затръшна вратата отново. В интерес на истината, Китай има по-малко влияние върху Пхенян, както политически, така и по отношение на търговията и доставките на петрол, отколкото обикновено се смята. Така че може би момчешкият Ким, самозван върховен лидер, не ми пука какво иска „Голямото Татенце“ Си Цзинпин.
Или може би, което е по-тревожно, Ким не знае какво прави.
Конвенционалната дипломатическа мъдрост подсказва, че Китай няма да се скъса с режима на Северна Корея поради страх от вътрешния колапс, бежанска криза и поглъщане от САЩ и Южна Корея. Но има повече от един начин една котка да бъде одрана. Една от възможностите е строги китайски санкции в двустранните отношения в допълнение към мерките на ООН, плюс спиране на китайската помощ, инвестиции и съвместни проекти.
Ако Китай не беше реагирал, щеше да не е ясно кой трябва да го направи. Политиката на моркова и тоягата на Вашингтон на алтернативен ангажимент и остракизъм, датираща от времето на администрацията на Клинтън, явно не работи. Ясно е, че диктатурата става постоянно все по-зла и заплашителна, тъй като Ким взе властта през 2011 г., наследявайки покойния му баща, Ким Чен Ир.
Неопитен – той навършва днес 33 години – и страхуващ се за своята позиция, Ким безмилостно прочиства възможните опоненти lв унисон със сталинистката мода като същевременно засилва хватката си върху всемогъщите военни. В един смразяващ епизод през 2013 г., той се опозори и екзекутира чичо си и бивш наставник Янг Сонг Таек плюс всички роднини, деца и внуци на Янг.
Има информации, за системни и големи нарушения на човешките права, включително принудителни трудови лагери и екзекуции, поради което комисия на ООН настоява Ким да бъде разследван за престъпления срещу човечеството.
По време на своето обръщение към народа през 2013 г. Ким въведе военно положение на фона на съобщения, че 10 000 души са загинали от глад в северните и южни провинции Хванхе. Той също така нареди извършването на третия ядрен опит на страната, което доведе директно до допълнителни санкции на ООН. Без колебание Ким провокира нова криза миналото лято по протежение на границата с Южна Корея, поставяйки армията си на бойна нога, след като двете страни си размениха артилерийски огън.
Междувременно колоритни доклади говорят за ексцентричния му личен начин на живот, привързаността му към купоните и алкохола, и мания, споделяна с по-големия си брат Ким Чен Чол, към западни икони като американския баскетболист Майкъл Джордан и британската рок звездни Ерик Клептън.
С последния си подвиг Ким ще потвърди репутацията си на опасна отцепник и международен престъпник. Защо той натисна бутона за сега не е ясно. Може се опитва да привлече вниманието или е прелюдия към ново предложение за разговори за нормализация, произтичащи от вътрешна слабост. Може и да е заради това, че той иска да докаже своя контрол, свързано с подозрителната смърт, както се твърди в случаен пътен инцидент, на друг негов висш съветник, Ким Янг Гон.
Или може би детониране на ядрено устройство е просто идея на Ким като забава за рожден ден. Д-р Стрейнджлав би разбрал (“Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба”, филм от 1964 г. – бел. ред.).
–––––––––––––––––––––
Коментарът на Саймън Тисдал е публикуван във в. „Гардиън“
