За увеличение с 15 % на средните работни заплати в частния сектор ще настояват през тази година от КНСБ.
Председателят на синдиката Пламен Димитров посочи, че над 460 хиляди българи работят и въпреки това пак са бедни.
Причините са свързани с това как се разпределя доходът във фирмите, както и данъците върху него, най-вече плоският данък, който поражда социалните неравенства. В доклад за потребителските цени и издръжката на живот за последното тримесечие на 2015 г, от КНСБ отчитат, че икономиката на страната все още се намира в дефлация.
В доклада се посочва, че границата на бедност в края на 2015-а година е 295, 55 лева, а с доходи под нея все още живеят два милиона и 200 хиляди души. Със средства над 561 лева живеят само милион и половина българи. Виолета Иванова, изследовател от Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ коментира, че издръжката на живот на човек от четиричленно домакинство или две деца и двама възрастни, в края на 2015 година достигна 560,55 лева.
След шестгодишно задържане на размерите на заплатите и пенсиите, през 2015 година от КНСБ отчитат ръст на средната работна заплата от 7,8 процента. Продължават да се задълбочават обаче регионалните различия. В София, където работят 30 процента от всички заети в страната, средната заплата е нараснала за година с 11,4 на сто и достига 1189 лева, но в области като Смолян, Кърджали и Силистра средната заплата регистрира спад. Според президента на КНСБ Пламен Димитров, решения за съживяване на икономиката не могат да се търсят само в износа.
От КНСБ не изключват инвестиции отвън, които обаче да бъдат целеви, а тази година е решаваща по отношение на плана „Юнкер“, но страната ни все още изостава в областите иновации и инфраструктура.
