151 години – на толкова става в края на януари едно от най-значимите и в същото време най-оспорвани открития на човечеството – водката. За баща на руската национална напитка се смята известният химик Дмитрий Менделеев, на когото принадлежи и създаването на Менделеевата таблица. На 31 януари 1865 г. той защитил дисертацията си на тема „Съединението на спирта с вода”, върху която работил една година. Научният му труд и до днес се пази в музея на великия учен в държавния университет в Санкт Петербург.Предмет на експеримента, довел Менделеев до заветната формула на водката, бил изучаване на различното съотношение между спирт и вода, в зависимост от концентрацията на тези разтвори и тяхната температура. С други думи изследването на специфичната маса на сместа се извършвало при различни температури и концентрации, започвайки от чист спирт до разтвор от 50%. Така по метода на пробите и грешките химикът получил знаменитата напитка, която била с 46% съдържание на спирт. Историците обаче са категорични, че 40-градусова водка в днешния й вид е дело на чиновниците, които за удобство при изготвянето на отчети закръглявали цифрите. Така идеалното съотношение от 40% било „легализирано” на 6 декември 1886 г. с Устава за питейните такси.
Според някои източници обаче водката датира отпреди 600 години, когато тя се изготвяла от пшеница, ръж и ечемик. Тогава напитката се наричала хлебно вино и без него не минавало нито едно тържество, организирано от Петър Първи, като монархът въвел странна традиция, която в Русия се спазва до ден днешен. Всеки закъснял за софрата трябвало да изпие на екс т.нар. наказателна чаша с 1,5 литра водка.
Разбира се, в онези времена напитката била едва 20 градуса. Целта на този обичай е дошлият по-късно гост да „догони” по опиянение вече започналите тържеството. Именно Петър Първи разрешил на жените в Русия да пият алкохол на обществени места, а най-големите почитатели били награждавани с медал за пиянство. Водката се използвала и като награда. През 1830 г. майсторът Петър Телушкин се качил на покрива на Петропавловския събор и поправил ветропоказателя под формата на ангел. За отплата императорът Николай Първи му връчил грамота, позволяваща му да пие във всяка кръчма неограничено количество алкохол. След две седмици пиянство майсторът загубил „сертификата” си и отново се явил пред императора за нова тапия. Тогава Николай Първи заповядал да бъда дамгосан с двуглав орел на врата.
Легендарният киевски княз Владимир, известен още като Червеното слънце, мъдро констатирал, че пиенето е веселието на Русия, и приел толерантно към алкохола християнство. Оттогава всички забрани за употреба на спиртни напитки и вино се отразяват негативно върху руската история. Цар Иван Грозни разрешил само на васалите си да произвеждат вино, което провокирало масовото бягство на руснаци към покрайнините на страната и довело до разрухата на централните райони.
Големи народни вълнения в началото на XVII век предизвикала и забраната да се вари самогон (вид домашна водка – бел.авт.) от зърното, което се раздавало безплатно на хората. Историята обаче помни и по-добри времена. През XVIII век по време на строителството на Петербург и корабите на руския флот Петър Първи свалил всякакви забрани върху употребата на алкохол. Според историци това многократно повишило производителността на труда. Разцветът на страната продължил до началото на Първата световна война, когато отново бил въведен „сух режим”. Населението и търговците изпаднали в паника. „Трябва да се разреши продажбата поне на леки вина, защото офицерите пият разреден спирт, а войниците – керосин“, писал тогава в. „Московски ведомости“.
Назрявала революция. Дългата трезвеност демобилизирала армейски полкове в Петроград. Според историка Пьотр Фьодоров до голяма степен липсата на алкохол подтикнала народа към превземането на Зимния дворец през октомври 1917 г. Няколко години по-късно Сталин гениално прозрял ролята на водката в управлението на Русия. През 1919 г. болшевиките предприели поредния опит за борба с пиянството: комендантът на Кремъл Павел Малков предложил да се ликвидират кремълските винни погреби. Сталин отвърнал: “А какво ще пият кавказците” и погребите били спасени, а инициаторът на идеята – пратен на фронта. През 1927 г. съветската власт разрешила официалното производство на водка, като веднага обявила държавен монопол. През 1940 г. на войниците, воюващи с финската армия, всеки ден давали по 50 грама сланина и по 100 грама водка. Летците – получавали 100 грама коняк, а танкистите – двойна доза водка. Фронтоваците дори споделяли, че без водка съветската армия не би спечелила Втората световна война.
Рожденият ден на водката съвпада и с една друга годишнина, смятана за черна в най-новата руска история. Преди 31 години първият президент на СССР Михаил Горбачов въвежда сух режим и основателно си навлича гнева на народа. Тогава продажбата на спиртни напитки е силно ограничена, алкохолът рязко поскъпва, въвеждат се купони за захар, използвана за варене на самогон. Днес руснаците с ужас си спомнят онези сухи времена и поливат печалната годишнина с водка. Пресата отбелязва, че минават три десетилетия преди инициаторът на кампанията да я признае за грешка. Миналата година в интервю за в. „Комсомолска правда“ Горбачов сподели, че не е трябвало да ограничават търговията с алкохол и така да провокират масовото варене на самогон. Неговият предшественик Юрий Андропов пък измисля какво ли не: отзовава делегацията си от преговорите за ограничаване на ядрените оръжия, устройва засади в кината, а после милиционерите разпитват зрителите защо не са на работа. Но народът го търпи, защото Андропов заповяда на пазара да бъде пусната евтина водка, която веднага бе наречена “Андроповка”.
Наследникът на Горбачов Борис Елцин не повтори грешките на предшественика си. Дори самият той не крие любовта си към чашката и неведнъж се появява пред камерите във весело настроение. С едно от първите постановления на правителството на Елцин е разрешено частното производство на алкохол. В наши дни правителството въведе задължителна минимална цена на водката, което я превърна недостъпна за най-бедните. Сега половин литър струват 185 рубли или 2,2 евро. Затова сред бездомните алкохолици в момента хит са т.нар. спиртни течности с двойно назначение, които на жаргон в Кировска област наричат фунфирики. Днес във всеки магазин човек спокойно може да си купи например тоник за коса “Медовой“. Цената му е смешните 14 рубли, а съдържанието на спирт се равнява на 75%. В арсенала на пияниците влизат още лосиони за коса и такива срещу мазоли. В аптечния асортимент тези напитки са известни с търговското си наименование „Тинктура“, като има различни разновидности – от плодове, от билки и др. По данни на директора на Центъра за изследване на федералния и регионален пазар на алкохол Вадим Дробиз пазарът на подобна продукция годишно възлиза на 120-150 млн. литра или около 10% от целия обем на изпити спиртни напитки в Русия.
Въпреки перипетиите, през които минава алкохолът през годините, той си остава неизменна част от живота на Русия. Днес страната се радва на небивало изобилие от водки – от най-популярната „Руски стандарт“, до „Путинка“, “Московска водка СССР”, “Партком”, “Политбюро”, „Калашников”. На задния етикет на “Удачна водка” е отпечатана инструкция за употреба, където се четат думите на Ленин: “Конспирация и още веднъж конспирация…”. А пресата припомня думите на президента на Руската асоциация на барманите Сергей Циро, който е категоричен, че „50 грама водка на ден са не само вредни, но и полезни за здравето”.
“Само водката от Русия е истинска руска водка.” Този надпис посреща гостите на първия в света Музей на водката, разположен в градчето Углич на брега на река Волга. Експозицията наброява над 1000 вида. Идеята за откриването на музея възникнала още в зората на демокрацията, но лентата била прерязана едва на 27 август 1998 г. Углич е избран, защото там през 1839 г. бъдещият крал на руската водка Петър Смирнов работел като сервитьор. През 1860 г. той основал “Търговски дом П.А. Смирнов”, който шест години по-късно се превърнал в основен доставчик на царския двор. Музеи на водката има още в Москва и в Петербург.
Мила КУДРИНА, в. „Монитор“
