Политици и мениджъри търсят изход от икономическата и финансова криза. Но писателят Паулу Коелю вижда положителните моменти в глобалната рецесия. В интервю за „Шпигел“ авторът говори за значението на любовта, ходенето на разходи и Макиавели в трудните икономически времена.
ШПИГЕЛ: Господин Коелю, Световният икономически форум в Давос търси решения за конюнктурната криза. Но остава усещането, че дискусиите се въртят около едни и същи спорни точки и обвинения. Не изглеждат ли политиците и топ мениджърите в края на краищата твърде безпомощни?
Коелю: Сигурно те не могат да открият решението – но това не е непременно нещо лошо! Сега е много по-важно да се поставят правилните въпроси. Когато им се намери и отговорът, то ще трябва да се придържаме към него.
ШПИГЕЛ: Предвид милиардите, които правителствата сега харчат за борба с кризата, може би единството и един общ отговор биха били от голяма полза.
Коелю: В момента картината на кризата се мени от ден на ден. Възможно е да се изхарчат още много пари, след което да се окаже, че отговорът, който е бил даден, е грешният. Но поне достигнахме до нещо: днес хората са по-наясно с това, което се случва на глобалните пазари. Преди една година нещата стояха по-различно: тогава имаше ясни предупредителни знаци за кризата. Но ние не искахме да повярваме на тези знаци.
ШПИГЕЛ: Вие сте оптимист. Но сегашната икономическа криза достига гигантски мащаби. Развитието на събитията не ви ли вдъхва страх?
Коелю: Аз нямам големи страхове. Системата се коригира сама, това наистина е много болезнено. Но е добро за човечеството. Ние се връщаме към истинските стойности, с които бяхме загубили контакт. Току-що приключих една книга, която ще се появи в Германия в края на 2009 г. и тя говори за това. Разбира се, като я започвах, не знаех, че кризата ще удари толкова сурово. Но чувствах, че нещо е погрешно. Като всеки човек със здрави възприятия. Казва се „Победителят стои сам“, действието се развива по време на фестивалите в Кан. По принцип там би трябвало да става дума за филми. На практика се разказва за парти, за лукс, за измами.
ШПИГЕЛ: Виждате нещо сходно с финансовия бранш? Към какви ценности сега ще се върне обществото?
Коелю: Първо, разбира се, към любовта. Второ, към действителната красота на живота, която не струва нищо. Да ходиш на разходка, да излизаш на срещи – просто всичко онова, което означава радост. Нали радостта не е да стоиш затворен в една стая пред компютърния екран, да следиш курса на акциите и да залагаш като в някакво казино. В подобни кризисни времена хората, ако са интелигентни, имат шанса да се замислят как да преобразят живота си по нов начин.
ШПИГЕЛ: Вашият оптимизъм заслужава уважение. Но кризата ще увеличи бедността в много региони, а и политическите кризи ще се изострят.
Коелю: Не съм оптимист, а съм реалист. Случва се това, което се случва. И това е един болезнен момент за обществото. Но кризата дойде затова, защото грешките в развитието не бяха коригирани, хората не ги видяха. Но хората се приспособяват и ще се приспособят. Така е било, когато сме живеели в пещерите и днес продължава да е същото, когато говорим в Давос за финанси. Помислете си как Гутенберг откри книгопечатането. Монасите в манастирите бяха ужасени, защото изведнъж Библията можеше да бъде напечатана за масите. Те казваха: загубени сме. Това е било криза, но тя е била преодоляна.
ШПИГЕЛ: Един човек, от когото сега целият свят очаква, че най-малкото ще покаже насоката за решението, е новият президент на САЩ Барак Обама. Може ли той да помогне на човечеството?
Коелю: Харесвам Обама. Но той не е Месията. Хората очакват от него толкова много: при всяко негово решение, което не им се хареса, уважението към него ще спада с един пункт. А той трябва да взема непопулярни решения. Ако трябваше да препоръчам една книга на Обама, то тя би била „Князът“ на Николо Макиавели. Той трябва да я прочете. Книгата например ще му каже кога трябва да се вземат непопулярните решения: най-добре в началото. Хората все някога ще ги забравят.
Сподели:
По имейл
В Ibox.bg
Във Facebook
В Svejo
