История от интернет описана на 21 Декември 1997:
,,Аз и моите приятели, общо 5 на брой, влязохме в малката баня в къщата на моята приятелка Катрин. Около 20 пъти повторихме името на Кървавата Мери. Накрая нещо като зелена светлина се появи, след това тъмното изображение на лице взе да се проявява, при което ние вече пищяхме и се блъскахме, опитвайки се да излезем от банята. Аз включих осветлението. Това беше облекчение.“
История от интернет разказана на 16 февруари 1994:
,,Когато бях на 9 години, аз отидох на рожден ден на една приятелка. Бяхме около 10 момичета. Към полунощ, решихме да си играем на Мери Уорт. Някои от нас никога не бяха чували историята, така че едно момиче я разказа.
Мери Уорт живяла преди много време. Тя била много красиво младо момиче. Веднъж се случил ужасен инцидент, който обезобразил лицето и. Не и давали да види изображението си в огледало, защото се страхували, че ще полудее. Преди инцидента, тя прекарвала с часове пред огледалото, взирайки се в своята красота.
Една нощ, след като всички били заспали, тя се промъкнала в една стая, където имало огледало. Веднага след като видяла изображението си, тя избухнала в ужасяващи писъци. В този момент тя пожелала стария си облик и минала през огледалото за да го търси.
След като чухме историята, ние решихме да загасим всички светлини и да опитаме. Ние се наредихме пред огледалото и започнахме да повтаряме ,,Мери Уорт, Мери Уорт, аз вярвам в Мери Уорт“.
След седмото произнасяне, едно от момичетата взе да пищи и да се мъчи да избяга далеч от огледалото. Тя викаше толкова силно, че майката на приятелката в която къща бяхме дойде на бегом. Тя запали лампите и намери пищящото момиче в ъгъла. Обърна я към себе си и видя дълги белези от нокти по лявата и буза.“
Очевидно историята за ,,Кървавата Мери“ има своите дълбоки корени…
Когато група деца стоят пред огледалото и произнасят съответните фрази от ритуала, те наистина вярват или се надяват или се страхуват, че наистина произнасят магически думи, които ще извикат дух. Вярата идва не само от вековните митове и суеверия, но и от самата детска нагласа, която е склонна към магическо мислене. Един от феномените се нарича „номинален реализъм“ и както психологът Жан Пигет (Jean Piaget) обяснява, това е тенденцията да се бъркат предметите с техните имена, в резултат на което се вярва, че думите могат да повлияят на реалния свят.
Според други „Кървавата Мери“ може да се интерпретира като поучителна история – какви са последствията при игра с магия (т.е. с нещо забранено).
Според някои това е просто „история за духове“, такива каквито обичаме да си разказваме. В някои варианти Мери е жена обезобразена или дори загинала при автомобилна катастрофа. Според други тя е пътувала на автостоп и сега духа и може да се види край пусти пътища. Нищо неподозиращи шофьори я вземат в колата си и изведнъж тя се стопява във въздуха. В други варианти много прилича на La Llorona – жената от испаноезичния фолклор, която е убила собствените си деца и е осъдена да броди вечно.
Забележително е, че в историята има личност, която носи прозвището „Кървавата Мери“ – това е кралицата на Англия Мари I. Някои казват, че има връзка между нея и поверието за духът на „Кървавата Мари“. Още по-забележително е, че Мери Уорт е героиня от популярна комикс поредица от миналото (не толкова популярна колкото комиксите за Батман обаче). Мери Уорт е положителен герой – идеалната американска съпруга и майка т.е. в очите на децата олицетворява онази майка, която толкова пъти идва и им разваля детските пижамени партита и ги кара да си лягат по леглата…дали тук няма някаква връзка?
