Велико Търново, тайнствен подземен град, вкопан под Крушевската планина, остава загадка за археолози и историци повече от век. Само на няколко километра от Севлиево над язовир ,,Александър Стамболийски“ се издига уникална крепост, скрита под короните на дърветата. Според легендите в недрата на планината е закопано мистичното съкровище на Вълчан войвода.
Руините, разположени върху повече от 15 дка, са на 4 км от Севлиево в посока северозапад. Смята се, че укреплението е създадено към V-VI век, за да отбранява земите наоколо. Българската държава го възстановява през Х век, за да отблъсква варварските нападения от север и византийските от юг. Хоталич се намирал между крепостните градове Ловеч и Търново и имал важно административно значение за региона. Селището просъществува докъм края на XVII век, когато постепенно се сляло с населеното място под него. Започнало да носи името Серви или Селви, корен вероятно от староперсийски език, на сегашното име Севлиево. Донесли го турците, когато завзели Северна България и разрушили крепостта Хоталич. Прогоненото население от укрепения град се заселило на левия бряг на река Росица под крепостните руини.
Старото име Хотел на крепостта е открито в един-единствен писмен извор – от надпис в Батошевския манастир, даващ сведение за родните места на неговите строители: „Съгради този храм Гено от Хотел и Петър от Търнов, лято 67.“ Хотел е славянско лично име. Предполага се, че градът е кръстен на някой старейшина, управител или болярин. С времето към наименованието се прибавя наставка „-ец“ и става Хотелец. Произношението на турски език звучи като Хоталич и именно по този начин остава записано в административните документи от онова време.
До седемдесетте година на XX век не се знае точното местонахождение на крепостта. Археологът Симеон Симеонов пръв започва да търси следи от съществуването й в севлиевската Крушевска планина и не след дълго попада на доказателства. През 1981 г. започват цялостните разкопки на терена.
Досега са разкрити около 100 добре запазени каменни жилища, работилници, църкви и некрополи във външния град и цитаделата, както и над 900 експоната, свързани с местния бит, търговия и изкуство. Външният град имал 4 квартала, простиращи се на 43 дка, и три средновековни църкви, една от които е раннохристиянска базилика от V-VI век. Бил е опасан с висока защитна стена, запазена на места до 3 метра, с пет порти.
Вътрешният град (цитаделата) бил обграден с 10-метрови зидове, зад които живеело болярско семейство с приближените и охраната си. Цитаделата не била гъсто населена като външния град. Тук са открити само едно болярско жилище, малка семейна църква, казарми и складове. Открити са и умишлено издълбани ями за складиране на дъждовна вода, необходима като запас в случай на обсада на града. Има следи от глинен тръбопровод.
