I. Първа долекарска помощ при наранявания и счупвания
А. Наранявания
Раната е открита, съпроводена от нарушение на целостта на кожата, лигавицата и подлежащите тъкани.При оказване на първа долекарска помощ е достатъчно поставянето на превръзка върху нея.
1.Да не се пипа раната с ръце, защото е възможна инфекция.
2.Да не се промива раната с вода или други течности, за да не попадат замърсяващи материали/намиращи се около нея/ , вътре в самата рана.
3.Да се постави стерилна превръзка върху нея, като се използва личния стерилен пакет, намиращ се в аптечката. В никакъв случай да не се поставя памук върху раната. Ако стерилния превързочен пакет е недостатъчен, могат да се използват чисти кърпи, късове плат, но винаги трябва да се внимава да не се замърси допълнително раната.
4.При рани в областта на главата да не се промива с кислородна вода , поради опасност от попадане и трайно увреждане на очите от нея.
Б. Счупвания на кости.
Първата помощ се състои от обездвижване на увредения крайник или засегнатата част на тялото.
Методи за обездвижване:
1. Първо трябва да се прецени общото състояние на пострадалия /сърдечна дейност, дищане, загуба на съзнание /. Болният не бива да се мести без присъствието на лекар, освен ако това не е жизнено необходимо.
2. Обездвижване, при което не се използват твърди обездвижващи средства – например горния крайник може да се прикрепи към гръдния кош, свит под прав ъгъл в лакетната става; долният увреден крайник може да се прикрепи към здравия с различни видове меки превръзки – колани, вратовръзки, носна кърпа и др. Този начин не е препоръчителен, поради ниската ефективност на обездвижване.
3.Обездвижване, при което като обездвижващи средства се използват подръчни материали – дъски, по дебели клони или други твърди материали от които могат да се направят шини.
При установено счупване в рамките на обема на първа помощ в никакъв случай да не се прави опит за наместване на счупените кости. Когато се касае за открито счупване и от раната се показват костни фрагменти, да не се прави опит за наместването им, а те се покриват със стерилна превръзка. Шините се поставят върху дрехите или предварително се подплатяват, за да не увредят кожата. При поставяне на шината трябва да се обхванат две съседни стави – под и над счупването.
При нараняване в гръбначната област винаги трябва да се допусне, че има счупване на гръбначния стълб. Това е сериозна травма, защото счупените прешлени могат да притиснат гръбначния мозък и да се причини парализа. Пострадалия да не се мести без присъствието на лекар. При опасност за живота му това да става с минимални движения.
II. Първа долекарска помощ при кръвотечение
1. Артериални – когато е нарушена целостта на артериален кръвоносен съд и се разпознава по яркочервения цвят. При тези кръвотчения бързината на кръвоизлива е най- голяма и затова те са най-опасни. До пристигането на лекаря е необходимо :
-да се притисне кървящия съд;
-над кървящата рана да се постави стегната превръзка / от бинт , кърпа, колан / за да спре притока на кръв към нараненото място;
-да се превърже раната или да се покрие с марля;
-задължително да се отбележи в колко часа е направена превръзката, тъй като тя не трябва да остава по вече от два часа, а през зимата не по вече от час, тъй като съществува опасност от умъртвяване на тъканта останала без кръв.
-ако се наложи превръзката да остане по дълго време от определеното, допуска се тя да се разхлаби за няколко минути, за да се подхрани периферната тъкан. Отпускането трябва да става постепенно, а не наведнъж.
-пострадалото лице да се постави в легнало положение и по възможност да му се даде топъл чай.
2. Венозни – когато е нарушена целостта на вена. Изтичането на
кръвта е плавно, но ако вената е голяма има опсност за живота на
пострадалия. Кръвта има тъмночервен цвят. Превръзката се слага под мястото на нараняване.
3.Капилярни – при нарушаване целостта на капиляри. Кръвта изтича на сълзи и се получава при повърхностни наранявания.
Първото, което трябва да се направи при кръвоизлив е да се пристъпи към кръвоспиране. Най сигурен метод за временно кръвоспиране е пристягането на кървящия съд над мястото на нараняването чрез ластичен бинт или с колан, триъгълна кърпа и др.
Правила при поставянето на кръвоспиращи превръзки:
1.Правят се само при кръвотечение на крайниците.
2.Правят се централно над мястото на кръвотечението: при кръвотечение на горен крайник – над лакетната става, апри долен крайник – над коляното.
3.Винаги се правят върху подложка от плат , марля, триъгълна кърпа и други.
4.Трабва да се пристяга до изчезване на периферния пулс или до спиране на кръвотечението. Този момент трябва да се отчита правилно, защото при недобро притискане се получава венозен застой и вместо да спре кръвотечението се засилва, а при венозен застой и пристягане по силно от необходимото, може да се получи парализиране на крайника.
5.Кръвоспиращата превръзка не бива да се поставя на голо. Независимо от тази превръзка върху раната трябва да се сложи марля.
III. Първа долекарска помощ при термични изгаряния.
А. Термични изгаряния.
Тежеста на на едно изгаряне се определя от дълбочината и тежестта на поражението:
Според дълбочината има 4 степени на изгаряне:
Първа степен – зачервяване кожата, съпроводено с болка.
Втора степен – силно болезнени мехури.
Трета степен – кожата е леко бледа до бяла или взависимост от увреждащия агент-кафява.
Четвърта степен – овъгляване с некроза, както на кожата, така и на подлежащите тъкани.
Според площа на изгарянето се използва метода на девятките. Според този метод: главата и шията представляват 9 % от повърхността на тялото, всеки горен крайник – 9 %, предната повърхност на тялото – 18 %, всеки долен крайник – 18 %, и кожата на половите органи – 1 %. При по ограничени изгаряния се използва метода на дланта. Дланта представлява около 1 % от телесната повърхност.
Долекарска помощ при изгаряне.
1.При ограничени изгаряния от първа степен, след охлаждане на течаща вода и измиване със сапун , кожата се намазва с мехлем / Дефламол / или се напръсква с Лантенол спрей.
2.При ограничени изгаряния до 10 % от 1 и 2 степен:
-при неразкъсани мехури – измиване на кожата със студена вода и сапун, охлаждане 10-15 мин. и поставяне на стерилна превръзка.
-при разкъсани мехури – охлаждане на течаща вода и поставяне на стерилна превръзка.
И в двата случая на пострадалия се дава течен аналгин и той се насочва към хирургичен кабинет.
3.При изгаряне над 15 % от 2 и 3 степен обикновено настъпва термичен шок – раните се покриват със стерилна превръзка , дава се течен аналгин и по най-бързия начин се насочва към хирургичен кабинет.
Б. Химически изгаряния.
Тежеста на химическите изгаряния се определа от концентрацията и времето на действие на химическия агент.
Долекарската помощ се състои от прекратяване на действието и намаляване на концентрацията на хим. агент.
Локално киселините се неутрализират с 2-5 % разтвор на натриев бикарбонат, а основите с 1 % разтвор на оцетна киселина.
При изгаряне с фосфор, изгорялата повърхност се почиства механично от частиците му и се поставя влажна превръзка с 5 % разтвор на меден сулфат или разреден / 1 : 5000 / разтвор на калиев хиперманганат.
Първа долекарска помощ при всички видове изгаряния – преди всичко действията трябва да бъдат бързи, но обмислени и последователни:
-първо е необходимо да се загаси горящото облекло и да се направи суха стерилна превръзка;
-изгорената част от тялото да се облее със студена вода за да се охлади.
-при изгаряне от ел. ток да се прекъсне връзката между пострадалия и ел. напрежението и ако няма сърдечен пулс и дишане да се започне сърдечен масаж и изкуствено дишане.
IV. Първа долекарска помощ при въздействие на ел. ток върху човека.
Най важното е да се освибоди човека по най-бързия начин от въздействието на ел. Напрежението, под което е попаднал, като при това:
1.Да се вземат мерки срещу попадане под напрежение на лицето, извършващо освобождаването на пострадалия.
2.При положение, че пострадалия се намира на височина и при освобождаването му от напрежение има възможност да падне и да се получат допълнителни наранявания, да се вземат мерки за предотвратяването им.
3.Да се предвидят възможностите за алтернативно осветление, при положение, че изключването на напрежението може да доведе до спиране на осветлението.
4.Ако пострадалия има дишане и пулс, той се поставя да лежи с разкопчани дрехи, като му се осигурява достъп на чист въздух, към носа му се поднася памук, напоен с амоняк, а лицето му се измива и напръсква със студена вода .
5.Ако пострадалия е в безъзнание и дишането му е слабо и конвулсивно или няма дишане и пулс, той не следва да се счита за мъртъв, а за изпаднал в състояние на клинична смърт, от която може да бъде съживен. За целта се извършва следното:
-Почистване на устата на пострадалия от нечистотии.
-Разтваряне на устата на пострадалия чрез изместване напред на долната челюст.
-Бързо да се освободи проходимост на горните дихателни пътища, като се изтегли и задържи езика напред, а главата се наведе назад в максимално възможно положение.
-Да се пристъпи към изкуствено дишане , като най ефикасния метод е ‘’ уста в уста ‘’ или ‘’уста в нос’’.
-при липса на пулс се пристъпва към индиректен масаж на сърцето.
-долекарската помощ на пострадалия продължава до пристигането на лекар / и по време на транспортирането до болница/. До тогава той се счита, че е жив. Само компетентно медицинско лице може да констатира настъпилата смърт, след което помощта се прекратява.
-при протичане на ел. ток през човешкото тяло или при развитие на волтова дъга, могат да се получат изгаряния. В такъв случай се оказва долекарска помощ като при изгаряния.
-продължителното лъчисто въздействие на ел. дъга върху очите предизвиква заболяването елекетроофталмия. Изразава се във възпалението на ретината и роговицата на очите от ултравиолетовото излъчване на дъгата. Долекарската помощ се състои в поставяне на компрес с борова вода на очите и отправянето на пострадалия до лекар.
V. Първа долекарска помощ при загуба на съзнание.
В ежедневния живот може да настъпи внезапно прилошаване, водещо до загуба на съзнанието. Най-честата причина за това са смущения в оросяването на мозъка, което е предизвикано от продължително стоене в изправено положение, недохранване, получаване на неприятна новина и др. Вследствие на вегетативната нервна стимулация в тези случаи кръвното налягане рязко пада и е възможно човек да получи световъртеж, да пребледнее и дори понякога да повръща. Получава се отпускане на тялото, шум в ушите и тъмни петна под очите, пада се и за кратко се губи съснание. Съзнанието се възстановява почти веднага след падането , защото главата е по-ниско от тялото, а това увелияава притока на кръв към нея. В тези случаи припадналият трябва да се остави известно време легнал без възглавница, да се освежи с мокра кърпа или вода:
-преди всичко лицето трябва да остане в легнало положение, дори и ако той бъде транспортиран.
-да се направи изкуствено дишане, ако е необходимо.
-да се проверят пулса и сърдечната дейност, а при съмнение за липса на сърдечна дейност да се направи непряк сърдечен масаж.
-преживелия травма да не се мести в отсъствието на лекар, а когато това е наложително, това да се прави с минимални усилия и на твърда носилка.
-при алкохолно, медикаментозно и наркотично отравяне е необходимо веднага да се предизвика повръщане и незабавно да се потърси лекар.
VI. Първа долекарска помощ при спиране на сърдечната дейност и инфаркт на миокарда.
А.При спиране на сърдечната дейност – това може да стане при инфаркт, удавяне, задушаване и др.То се съпровожда с липса на съзнание, дишане и пулс, но не винаги завършва със смърт. Ако зениците на пострадалия са много разширени, това означава, че мозъкът не получава достатъчно кислород. Необходимо е незабавно да се започне непряк сърдечен масаж и изкуствено дишане. За целта с двете длани на ръцете се извършва рътмичен натиск 100 пъти в минуата върху долния край на гръдната кост. При този натиск сърцето се притиска към гръбначния стълб и се осигурява циркулацията на кръвта. На всеки 30 удара се правят по две обдишвания. В случаите, когато двама души оказват долекарска помощ, обдишване може да се прави на вскеи 15 удара.
Б.При инфаркт на миокарда – диагнизата на сърдечния инфаркт трябва да се постави само от лекар.Все пак добре е да се познават признаците, защото първите няколко минути могат да имат решаващо въздействие.Най добре е в рамките на един час болния да постъпи в болница, но докато дойде бърза помощ е нужно:
-болния да се постави в легнало положение, където и да се намира.
-да му се осигури пълен покой.
-да се разкопчаят и разхлабят дрехите му.
-да се осигури достъп на чист въздух.
-при необходимост да се осигури приемането на нитроглицерин.
-да не му се дават течности.
