Днес в Козлодуй тържествено ще бъдат отбелязани 140 години от слизането на Ботевата чета на българския бряг и 50 години от построяването на кораба–музей „Радецки“. Корабът организира две екскурзии. Национален комитет „Единение“ ще направи възстановка на слизането на брега на Ботевата чета.
Днес държавният глава Росен Плевнелиев ще бъде на посещение в Козлодуй за участие в тържествената програма за отбелязването на 140-годишнината от слизането на Ботевата чета на козлодуйския бряг.
От 19.00 часа пред паметника на Христо Ботев в Ботевия парк в дунавския град президентът ще даде начало на 70-ия юбилеен поход „По стъпките на Ботевата чета“, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
В 19.30 часа президентът Росен Плевнелиев ще посети Националния музей параход „Радецки“. От палубата на плаващия музей държавният глава ще наблюдава възстановка на слизането на четниците на Христо Ботев на козлодуйския бряг.
От 20.50 часа пред паметника на Христо Ботев държавният глава ще присъства на възпоменателния митинг-заря и на тържествената проверка по повод 140-годишнината от слизането на Ботевата чета на козлодуйския бряг.
Днес във Враца започват Ботевите дни, посветени на 140-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета.
С изпращането на участниците в 70-ия национален туристически поход „По стъпките на Ботевата чета. Козлодуй – Околчица“ утре във Враца започват честванията „Ботеви дни-2016“.
Националните чествания, посветени на 140-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета, тържествено ще бъдат открити в 10.00 ч. с издигане на националния флаг и запалване на вечния огън до паметника на Христо Ботев на централния площад във Враца.
Кметът на общината и председател на Ботевския организационен комитет Калин Каменов ще изпрати с китка здравец туристическите групи от града, които на 28 май сутринта ще потеглят от козлодуйския бряг по пътя на Ботевата чета към Врачанския балкан.
Национална научна конференция, посветена на живота, революционното дело и творчеството на Христо Ботев, започва след откриването на честванията от 10.30 ч. в Регионалния исторически музей. В конференцията научни доклади и съобщения ще направят проф. Пламен Митев, проф. Иван Стоянов, Ася Николова, директор на Националния музей „Христо Ботев“ в Калофер, и други.
От 12.00 ч. в художествената галерия в музея ще бъде открита общата художествена изложба „Земята на Ботев“. В „Ботевата зала“ на музея ще бъде открита гостуваща изложба на оригинални материали от Априлското въстание 1876 г. от фондовете на историческия музей в Батак. От 17.30 ч. ще бъдат наградени победителите в Двайсетия национален конкурс за стихотворение и есе за ученици и студенти „Живеем в земята на Ботев“.
Официалното откриване на „Ботеви дни-2016“ във Враца ще завърши с концерт и представянето на светлинен и звуков спектакъл. Той е подготвен за честванията и представя събития от живота на Христо Ботев, героичния път на Ботевата чета и последния й бой във Врачанския балкан.
Корабът Радецки
Малко известно е, че по реките на Европа плават седем кораба, които носят името на легендарния граф и фелдмаршал от Австрийската армия Ян Йозеф Вацлав Радецки. Този, който е свързан с българската история, е построен през 1851 г. в корабостроителницата в Обуда и е собственост на Die Erste Donau-Dampfschiffahrts-Gesellschaft – Първо кралско Дунавско параходно дружество.
Днес, десетилетия по-късно, русенският корабен инженер Николай Генчев дарява документи на кораба-музей в Козлодуй и Националния музей на транспорта в Русе. Инж. Генчев е един от най-големите познавачи на Дунав и историята на корабоплаването по него и неслучайно е съавтор на четири книги по тази тема.
При един от рейсовете на „Радецки“ се осъществява и гениалният план на Христо Ботев да организира четници и да избере тихия и неохраняем бряг на Козлодуй за слизане на българска земя. За подвига на тези смели 200 мъже, а и жени сред тях, се знае почти всичко. Корабът обаче продължава своя път нагоре по Дунав. Така България остава без един от символите на своето освобождение. През 1964-та година българска делегация е изпратена в Будапеща и Виена да издири чертежи на историческия кораб „Радецки“ и той да бъде възстановен. Сред пътуващите е и журналистката от пионерския вестник „Септемврийче“ покойната вече Лиляна Лозанова. Нейна е идеята българските деца да се включат в националната дарителска акция със средства, заработени от тях самите. От Русенската корабостроителница заявили, че ще трябват 450 хил. лева, а ентусиазираните пионерчета от цялата страна събрали 523 хиляди лева от вторични суровини, билки, трудови бригади, отгледани пилета, зайци и всичко, което е било по силите им.
Неслучайно когато корабът бил готов, в документите му вписали като инвеститор 1,2 млн. пионери и чавдарчета.
По данни на тогавашната преса, в националния пионерски събор в Русе участвали 16 хил. деца от цяла България. Тогава за първи път към пионерската униформа с белите ризи и червените връзки въвели и ботевските калпачета. Това станало на 28 май 1966 г.
Русенските корабостроители се справили блестящо с възстановяването на „Радецки“.
